Бюджетният апокалипсис се отлага - трябва да се вдигат заплатите
Ролята на страната в стопанската система понижава тъкмо в миг, когато е нужна по-експанзивна фискална политика
Календарната 2022 година стартира без признат бюджет заради политическата неустойчивост. Редовно държавно управление беше формирано чак през декември 2021 година, което не разреши да се изготви и гласоподава закон за бюджет 2022 и да се одобри съответна тригодишна прогноза. Все отново последният бе признат в края на февруари 2022 година, въпреки и със доста забавяне.
Липсата на съответна политика по приходите, която да бъде резултат от ценовите промени през миналата година, наложи едвам три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за растеж на приходите, които ненапълно да компенсират инфлацията към оня миг, само че не на всички места. Получи се голямо разминаване в обособените браншове на бюджетна прехрана и се стигна до парадоксални случаи чиновници да се местят от една организация в другана една и съща позиция единствено поради разликата в растежа на приходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с към 30%, само че работещите в читалищата и районните библиотеки останаха без лев нарастване на възнагражденията. Подобни образци има доста, защото редица браншове останаха недофинансирани. Основният мотив беше, че пари в страната няма, дефицитът е прекомерно огромен и като цяло бюджетът няма да издържи.
Всъщност при започване на всяка година всякакви специалисти плануват финансов апокалипсис, а по-късно никой не се връща обратно да види дали в действителност е било по този начин, написа " ".
Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 година? На първо място, приходите са с близо 3,7 милиарда лева повече по отношение на в началото заложените в бюджет 2022 и с 1,3 милиарда лева повече по отношение на обновения вид от юли.
Това значи две неща. Или плануваните в началото доходи са били доста подценени за преизпълнение, или че Национална агенция за приходите са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това значи, че страната съзнателно занижава стойностите, с цел да може по-късно да регистрира преизпълнение и да си подсигурява фискален комфорт, вместо да взема решение проблемите “на деня ”. Ако е второто, значи чиновниците в Национална агенция за приходите заслужават растеж на заплатите, защото са си свършили чудесно работата през годината. А те не получиха подобен растеж, който да им подсигурява най-малко покриване на кумулативната инфлация.
На второ място, разноските са с 250 млн. лева по-малко по отношение на първичния вид на бюджет 2022 и с близо 3 милиарда лева по-малко по отношение на плануваните такива в актуализацията през юли 2022 година
Това значи, че страната не е похарчила всичко, което е споделила, че ще похарчи и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лева годишна заплата, а най-после получите 18 000 лева, по какъв начин ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е комфортно да мълчим и да споделяме, че страната ще банкрутира.
На трето място, това са числата в безспорни стойности, в проценти са още по-странни, защото вместо гласувания недостиг от 4,1% на касова основа страната завърши 2022 година с недостиг на касова основа в размер на 1,2% и едвам 2,9% на начислена. Кратката историческа информация демонстрира, че това е най-строгата фискална консолидация, която страната ни е правила от над 15 година Този резултат се дължи в най-голяма степен на остатъка по сметките за средствата от Европейски Съюз, които са в размер на 3,7 милиарда лева, както и неосъществените финансови разноски.
Всичко това води до доста изменение на съотношенията на приходите и разноските по отношение на Брутният вътрешен продукт. Така да вземем за пример при планувани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разноските по отношение на планувания Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година се намираме в обстановката, в която приходите са едвам 37,6% от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 38,9%.
Това приказва за намаляваща роля на страната в стопанската система тъкмо в миг, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За съпоставяне - междинната преразпределителна роля на останалите страни членки на Европейски Съюз, като дял от Брутният вътрешен продукт през националните си бюджети нормално е над 50%. За страдание, България направи крачка в противоположната посока в миг, когато семействата и бизнесът имаха най-голяма потребност от поддръжка.
Ако отидем на секторно ниво, обстановката ще бъде сходна. Така да вземем за пример, в случай че сме харчили 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение единствено допреди 1 година, сега отделяме към 4,3 - 4,4%, защото упованията за Брутният вътрешен продукт бяха ревизирани 3 пъти вследствие на високата инфлация.
Но заплатите на учителите не бяха ревизиранитри пъти, нали? Идентични са образците и с останалите браншове.
На страната е нужна сега догонваща политика по приходите не по отношение на останалите страни, а по отношение на номиналното равнище, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко страна. Става дума за задоволително страна, която да обезпечи заслужено преразпределяне на “плодовете ” на икономическия напредък, пък бил той с висока или ниска инфлация.
Календарната 2022 година стартира без признат бюджет заради политическата неустойчивост. Редовно държавно управление беше формирано чак през декември 2021 година, което не разреши да се изготви и гласоподава закон за бюджет 2022 и да се одобри съответна тригодишна прогноза. Все отново последният бе признат в края на февруари 2022 година, въпреки и със доста забавяне.
Липсата на съответна политика по приходите, която да бъде резултат от ценовите промени през миналата година, наложи едвам три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за растеж на приходите, които ненапълно да компенсират инфлацията към оня миг, само че не на всички места. Получи се голямо разминаване в обособените браншове на бюджетна прехрана и се стигна до парадоксални случаи чиновници да се местят от една организация в другана една и съща позиция единствено поради разликата в растежа на приходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с към 30%, само че работещите в читалищата и районните библиотеки останаха без лев нарастване на възнагражденията. Подобни образци има доста, защото редица браншове останаха недофинансирани. Основният мотив беше, че пари в страната няма, дефицитът е прекомерно огромен и като цяло бюджетът няма да издържи.
Всъщност при започване на всяка година всякакви специалисти плануват финансов апокалипсис, а по-късно никой не се връща обратно да види дали в действителност е било по този начин, написа " ".
Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 година? На първо място, приходите са с близо 3,7 милиарда лева повече по отношение на в началото заложените в бюджет 2022 и с 1,3 милиарда лева повече по отношение на обновения вид от юли.
Това значи две неща. Или плануваните в началото доходи са били доста подценени за преизпълнение, или че Национална агенция за приходите са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това значи, че страната съзнателно занижава стойностите, с цел да може по-късно да регистрира преизпълнение и да си подсигурява фискален комфорт, вместо да взема решение проблемите “на деня ”. Ако е второто, значи чиновниците в Национална агенция за приходите заслужават растеж на заплатите, защото са си свършили чудесно работата през годината. А те не получиха подобен растеж, който да им подсигурява най-малко покриване на кумулативната инфлация.
На второ място, разноските са с 250 млн. лева по-малко по отношение на първичния вид на бюджет 2022 и с близо 3 милиарда лева по-малко по отношение на плануваните такива в актуализацията през юли 2022 година
Това значи, че страната не е похарчила всичко, което е споделила, че ще похарчи и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лева годишна заплата, а най-после получите 18 000 лева, по какъв начин ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е комфортно да мълчим и да споделяме, че страната ще банкрутира.
На трето място, това са числата в безспорни стойности, в проценти са още по-странни, защото вместо гласувания недостиг от 4,1% на касова основа страната завърши 2022 година с недостиг на касова основа в размер на 1,2% и едвам 2,9% на начислена. Кратката историческа информация демонстрира, че това е най-строгата фискална консолидация, която страната ни е правила от над 15 година Този резултат се дължи в най-голяма степен на остатъка по сметките за средствата от Европейски Съюз, които са в размер на 3,7 милиарда лева, както и неосъществените финансови разноски.
Всичко това води до доста изменение на съотношенията на приходите и разноските по отношение на Брутният вътрешен продукт. Така да вземем за пример при планувани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разноските по отношение на планувания Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година се намираме в обстановката, в която приходите са едвам 37,6% от Брутният вътрешен продукт, а разноските - 38,9%.
Това приказва за намаляваща роля на страната в стопанската система тъкмо в миг, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За съпоставяне - междинната преразпределителна роля на останалите страни членки на Европейски Съюз, като дял от Брутният вътрешен продукт през националните си бюджети нормално е над 50%. За страдание, България направи крачка в противоположната посока в миг, когато семействата и бизнесът имаха най-голяма потребност от поддръжка.
Ако отидем на секторно ниво, обстановката ще бъде сходна. Така да вземем за пример, в случай че сме харчили 5% от Брутният вътрешен продукт за обучение единствено допреди 1 година, сега отделяме към 4,3 - 4,4%, защото упованията за Брутният вътрешен продукт бяха ревизирани 3 пъти вследствие на високата инфлация.
Но заплатите на учителите не бяха ревизиранитри пъти, нали? Идентични са образците и с останалите браншове.
На страната е нужна сега догонваща политика по приходите не по отношение на останалите страни, а по отношение на номиналното равнище, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко страна. Става дума за задоволително страна, която да обезпечи заслужено преразпределяне на “плодовете ” на икономическия напредък, пък бил той с висока или ниска инфлация.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ