Рогът на изобилието е бил щедър на таланти към Орлин

Рогът на изобилието е бил великодушен на гении към Орлин Павлов. Роден е в неделя, на Великден – ден на Слънцето и Христовото Възкресение. Този април той ще навърши 39 години и в случай че би трябвало да си прави равносметка, описът ще е заслужен. От сцената на театрално-експерименталната паралелка на Николай Георгиев и трупата „ 4хС “, на която стъпва 14-годишен, през музикалните триумфи – соло и с група „ Каффе ”, танцовите победи в ефирен ефир и функциите в киното – „ Живи митове ” (2014), „ Нокаут или всичко, което тя написа "  (2018), Орлин приема хореографията на актьорството във всичките му дръзки извивки. В анимационните филми пък, намира чудноват свят от герои, подготвени да заговорят с неговия глас – кучето Макс от „ The Secret Life of Pets “, злодеят Гастон в продукцията на Дисни „ Красавицата и звярът ”, а тъкмо в навечерието на Великден озвучи пакостливото зайче Питър („ Peter Rabbit ”). Напоследък Орлин Павлов се забърка в тънките интриги на „ Скъпи наследници ” (актуалният сериал на bTV), а ние не се съмняваме в доброжелателността на неговия воин Борис. Защото на Орлин му подхожда да е мил и рационален. Макар той не постоянно да е склонен с мнението на останалите.

За шанса, положителните карти на ориста и визията за благополучие, специфичен диалог за Web Stage с Орлин Павлов, който ни даде обещание лятно турне и музикален албум наесен.

В едно от последните си изявленията Ален Делон признава, че дължи всичко на хубостта си. Ти какво й дължиш?

На красивите киноактьори, съгласно мен в огромна степен тая хубост им е пречела. Чел съм, че доста постоянно са били подценявани поради нея, че са ги избирали най-много поради хубостта, а не поради актьорския им гений. Но има живи образци, които потвърждават противоположното – че единствено с красота не може да стигнеш надалеч, би трябвало доста работа и гений, несъмнено.

Знаем коя е най-силно надценената актриса през днешния ден (Мерил Стрийп съгласно Доналд Тръмп J). Кой е най-силно подцененият артист в киното съгласно теб?

В днешно време всеки един артист може да бъде недооценен за секунди и изпратен в забвение за 24 часа. Ако излезе вест, че нещо в миналото е направил, всички доста бързо забравяме, какъв брой е бил добър в специалността си, какви функции е изиграл. Не знам дали имам предвид Кевин Спейси, само че той изчезна, все едно в никакъв случай не е съществувал. Както му се кланяха, по този начин доста елементарно го заплюха. Никога не съм се интересувал от персоналния живот на актьорите – в случай че някой ми харесва като актьор, въобще не ме интересува какъв човек е в живота. Да, вероятно бих се разочаровал, само че това няма да го направи по-слаб артист. Затова и огромните артисти са някъде „ там ” и ние имаме своя визия за тях. Навярно по този начин и би трябвало да бъде.

При теб не важи правилото на минимализма – че дребното е повече. По скоро правилото на Мечо Пух – колкото повече, толкоз повече! Имаш гении за музика, танц, актьорско майсторство и използваш всичките.

Известна доза шанс също имам – доста е значимо да попаднеш на верните хора, които да ти подадат ръка, което не се случва доста постоянно. Аз имах шанс да попадна още като възпитаник в трупата „ 4хС “ на Николай Георгиев. Освен големия опит, който получих, най-важното, което научих там беше екипната работа – тази толкоз значима школа за артиста. Ако си в натрупа, без значение какво ще правиш по-късно, ти би трябвало да се научиш да работиш с хора, да си деликатен, да проявяваш такт, да не взимаш, а да можеш да даваш, да подаваш „ топката ”, а не да си лакомец. Защото ми се е случвало непрестанно – да съм на сцена с егоисти – и за пеене, и за актьорство става дума. Те не знаят какво е екипна работа, просто обичат да са сами.

(Valentina Bilareva Photography)  ​​​

В гения ли вярваш или в ориста?

Според мен те са свързани. И би трябвало да се възползваш от ориста, когато имаш гений - с цел да ги завържеш още по-добре. Защото всеки от нас имам гении и в случай че не работи върху тях те залиняват, атрофират. Аз да вземем за пример, стопирах да танцувам, въпреки да имам гений за това. В клубовете обаче, към този момент не се танцува - хората седят и се гледат. Никой не се движи. Преди доста танцувахме, клубният живот беше по-различен. Сега хората имат все по-високо мнение за себе си, това е добре – би трябвало да имаме самочувствие, само че е хубаво да се покрива с истината. А не да го слагаме като стена, защитавайки се от останалите, да се представяме за доста велики, да си споделяме по две кисели приказки какъв брой разбираме от нещо и с това диалогът да завършва. Преди някак си стигахме доста по-бързо един до различен – с елементарни думи, с кой какво харесва. Сега всеки е завоалиран, измисля си друго лице, с цел да бъде по-интересен за другия. Но най-после тези маски се пропукват и това което лъсва не кореспондира с истината.

Уморително ли е да толкоз позитивен воин?

Както ти идва от вътре. Ако се умориш, спираш да бъдеш и си подобен, какъвто си. Не би трябвало да се напъваш прекомерно и да се занимаваш с упованията на хората – те знаят, че съм подобен и аз би трябвало да съм тъкмо подобен. Случвало ми се е, срещам се с някой и слушам: „ Ами какво е станало? ”. „ С кое? ” – запитвам аз. „ Ама нещо не се усмихваш… ” Ама би трябвало ли да съм болен от перманентна наслада? Какво значи това? Днеска може да съм станал изкривено, може да съм спал 2 часа, може да имам температура. Не мога да споделям на хората какво да мислят за мене. Да мислят каквото си желаят.

Кои са твоите герои в действителния живот?

В действителният живот герои са може би хората, които не виждаме. Тези, които имат своята добрина, която се вижда отдалече, а те се към този момент необичайност. Те са герои – тъй като носят своя позитивен заряд.

Към коя неточност изпитваш най-голяма непоносимост?

Грешки има доста, ние нон-стоп ги вършим. Но в случай че я повториш и потретиш, тогава става нетърпимо и некомфортно.

Ако имаш опция да споделиш сцената с твой обичан артист, кой ще бъде той?

С Камен Донев – представям си по какъв начин си мълчим 10 минути – седнали на два стола. Два стола и доста безмълвие. Или просто това да е началото на една миниатюра.

Един американски стихотворец споделя, че гласът е органът на душата. Твоят глас е присъщ и елементарно различим – чуваме го в песни, в дублажи, в киното и малкия екран. Как използваш тоя мощен инструмент?

Мисля, че сега употребявам гласа си на 50%. Мога и още, бленувам да го употребявам още повече за всичко, което загатна. Харесва ми и да съм артист, и да озвучавам рисувани герои в анимационни филми. Страшно съм удовлетворен от опцията да вземам участие и работя с екипа на сериала „ Скъпи наследници ”. Много бих се радвал да дам гласа си и на български анимационен воин във филм, роден у нас и основан съгласно характера на артиста – това би било отлично.

Кое е качеството, което най-вече цениш у хората?

Смирението, скромността. Това е. То няма към този момент такива хора. Всички са се юрнали като на международно състезание – жестоко съревнование.

Харесва ли ти времето, в което живеем или мечтаеш за друго?

За 70-те, да вземем за пример. Като гледаме фрагменти от 70-те години, виждаме какъв брой по-истинско е било всичко. В днешно време сякаш не виждаме хората, а техните подправени проекции през обществените мрежи – инстаграм, фейсбук, моментни фотоси. Една фотография с усмивка, след това 6 часа мусене в действителния живот. Значи ти не си същински благополучен, ти си позьор, ти си подправен. И като свикнеш с тая престореност, по-късно какво правиш, какво става с теб? Ти не знаеш кой си. Такова е времето през днешния ден.

Каква е твоята визия за благополучие?

Знам ли… Може би да държиш някого за ръката и да имаш хубава панорама. И чист въздух. Може би това е щастието.

Интервю на Мария Тонева

Снимки: bTV Media Group