Родителските срещи са отживелица, всяко училище има свободата самò да ги отмени
Родителските срещи в настоящия им тип да отпаднат, предложи някогашният заместник-министър на образованието и сегашен шеф на 119. Средно учебно заведение " Академик Михаил Арнаудов " - София Диян Стаматов . Какви са претекстовете му и по какъв начин би могло да се реализира съответно общуването сред учителите и родителите? Отговорите му вижте в изявлението за OFFNews.
Г-н Стаматов, какво Ви предизвика да предложите отпадане на наставнически срещи?
Тази концепция ми хрумна преди много време. С учителската гилдия на учебното заведение, което управлявам, от няколко години – може би пет-шест – мислим в тази посока: че родителските срещи в този им тип, в който се събират огромни групи хора на едно място и пред всички фронтално от учителя се чака да изкаже за всеки възпитаник в резюме нещата за неговото развиване, не се получават в вярната посока. И след всяка родителска среща, която нормално продължава сред два часа и два и половина, и двете страни не са задоволени, тъй като родителите чакат да се отдели повече време на всяко от децата, а учителят, преподавайки в 8-9 паралелки, препуска от клас в клас, с цел да изрази своето мнение. Като прибавим обстоятелството, че електронната връзка – освен електронният дневник – към този момент е мощно напреднала, е видно, че в огромните градове е извънредно ненужно събирането на родители и учители в този формат.
Но прекъсването на нуждата от наставнически срещи не значи прекъсване на срещи с родители . По-скоро е належащо да излезем от това факсимиле, че е належащо да загубим наложително времето на една огромна група хора едновременно на обещано място. Това факсимиле, може би от 50-те години на предишния век, през днешния ден е тотално безсмислено. Днес родителят желае да му се позволи казусът в този момент, сега, за което употребява всички вероятни модерни електронни способи за връзка – имейл, позвъняване, SMS, Viber – и чака бързо разрешаване. Почти никой към този момент не чака да се съберем на едно място, да сложим даден проблем и да чакаме неговото развиване. И това е обикновено – всеки към този момент живее много динамично и бързо. За мен родителските срещи са огромна отживялост в този си тип и би трябвало да подходим много гъвкаво и модерно към днешната връзка с родителите.
В момента всеки класен началник и преподавател имат регламентирани часове за консултация – време, което към момента родителите не употребяват ползотворно, с цел да се съветват с учителя или класния началник какви са плюсовете и какви са пропуските в подготовката на децата. Това време остава празно от работния ангажимент на учителя. Учителят е в учебно заведение, чака и доста рядко са тези случаи, в които реализира някакви контакти. А тъкмо това е времето, в което всеки преподавател може да показа доста по-обстойно информацията за съответното дете или клас.
Как да се провежда работата по този начин, че вероятно при прекъсване на общите срещи родителите да не получават задоволително информация? Какво да се направи, в случай че те не могат да стигнат до учебното заведение в часа за консултация?
Подобни фронтални съответни срещи на родителя с учителя, които са всяка седмица в тъкмо регламентирано време, са най-подходящото време за консултиране, тъй като в гимназиалния стадий – имам поради след седми клас – броят на родителите, които идват на родителска среща от ден на ден понижава и се стига до съвсем нулево наличие в 11. и 12. клас, а там също има какво да се каже и показа с родителите.
Задължителният темперамент на сегашните наставнически срещи към този момент не работи и не е ефикасен. В същото време, би трябвало да се показа напредъкът на всеки възпитаник и възможната нужда от изтъкване по даден предмет или за акцент в неговата подготовка. Избягвам от думата „ закъснение “, тъй като позволявам, че всеки възпитаник напредва в своето развиване.
Това, съгласно мен и съгласно доста огромна група сътрудници, би трябвало да става в обособени дни от седмицата, само че никога при събиране на целия клас.
Как ще смогнат учителите? Това са доста възпитаници.
Всеки преподавател има всяка седмица по един час. Това е по този начин нареченият втори час на класа или час за консултация, който е регламентиран в неговото работно време. Още след 15 септември всеки преподавател изписва кой е този час, изнася се на видно място в учебно заведение, в уеб страницата на учебното заведение и оттова доближава до родителите, нормално посредством електронния дневник незабавно след началото на образователната година. На първата родителска среща постоянно се споделя по кое време е този час за сходно консултиране и срещи. Това е времето, в което би трябвало да стане тази връзка. В момента огромна част от родителите, които са мощно заети – а бих споделил, че те са 70-80% от хората в огромните градове – са затруднени да участват на наставнически срещи. Но пък при еластичност в консултациите във връзка с графика и координиране на свободното време на двете страни, нещата могат да се получат.
При нас, да вземем за пример, всеки преподавател има длъжностен телефон, с който реализира връзка при нужда с всеки родител . Това е главната цел на тези телефони, които са получили сътрудниците. Обикновено каним тези родители, чиито деца имат повече проблеми. Това е регламентирано като нужда: след направени три забележки да поканим родителя за диалог - и се документира в съответните дневници за връзка с родителите. Прави се за по-голяма група деца, които по някаква причина не са дотам послушни. За едно учебно заведение – което и да е то – броят на сходни срещи е сред 15 и 20%. Има учебни заведения, където броят на тези деца е доста по-голям.
Споменахте неналичието на интерес в 11. и 12. клас. В същото време, майка на възпитаник в начален клас ми показа, че участва на всички наставнически срещи, само че, уви, на тях не чува нищо за детето си, а за организационни въпроси и събиране на пари. Съгласете се, това нервира. Как срещите да не отблъскват родителите и те да не се усещат употребявани за покриване на разнообразни потребности в учебното заведение?
При нас доста от дълго време спря да се приказва за финансовия детайл на родителските срещи – може би от четири, пет години, дори и повече. Най-вероятно на доста места продължава да го има това като проблем и проблем.
При дребните възпитаници – от първи до четвърти клас – нуждата от родителска среща съгласно мен е единствено при започване на образователната година. След това всеки ден родителят се среща с класния началник и с учителя в занималнята и получава ежедневна информация за подготовката на детето си. Сутрин оставя детето и за няколко минутки двете страни си споделят това, което имат да си кажат, вечер е същото в другата група, в занималнята. Там връзката сред родителя и учителя е дотам тясна и ежедневна, че в действителност е ненужно съществуването на групови наставнически срещи, на които родителите да се усещат като на заседание на квартала, на входа или на каквото и да е.
Колкото до събирането на пари, това е, първо, отживяла, по-късно – извънредно неприятна система, в която на родителските срещи се приказва за пари. Изключвам обстановката, на която на родителите въпреки всичко им се постанова да събират средства за пособия и за спомагателни учебници, тъй като не всички класове са на едно равнище и в избрани учебни заведения с цел да си доста по-напред, би трябвало да учиш освен по общообразователния учебник, само че да имаш и различен, който е на надалеч по-високо равнище.
Това ние сме го решили по следния метод: всеки клас има касиер и той реализира с групата на класа тази нужна връзка – за закупуване на пособия и учебници. Но това, мисля, че не е акцентът на макйката, с която сте говорили. Въпреки всичко, сходни неща не би трябвало да бъдат тематика на наставнически срещи, а там да става дума за общността – какви потребности има даденият клас, какви са нуждите от излизане отвън учебно заведение, да вземем за пример за визити на културни събития. В никакъв случай акцентът не трябва да бъде ориентиран към пари.
Как да се направи тази метаморфоза на родителските срещи – належащо ли е Министерството на образованието да разпореди нещо, или всяко учебно заведение може да реши въпроса независимо, като избере и приложи модела, който счита за най-добре работещ?
В момента няма правилник. И съгласно мен не е добре да има правилник за съставяне на наставнически срещи и тяхното осъществяване. Всяко учебно заведение има свободата самò да сътвори система, която да бъде най-ефективна за самото учебно заведение. Така че намесата на министерството би била извънредно непотребна.
Това, което обаче министерството би могло да направи, е в посока подготовка на всички учители за актуален диалог с родителите . Това е нещо, за което не е направено нищо във времето по разнообразни аргументи. Обикновено постоянно се приказва за подготовка във връзка с методите на преподаване – да е по-интересно, да е по-интерактивно, само че постоянно остава на назад във времето връзката със самия родител. Това е много характерно, тъй като едни са родителите в София, други са в едно малко населено място с 1000 поданици. Комуникацията и на двете места е значима, с цел да няма незадоволеност на родителите във връзка с представянето на развиването на детето. Тази комуникация би трябвало да бъде на модерно, днешно равнище. Управлението на класа и ръководството на връзката с родителите в доста от случаите стои изостанала във времето, бих споделил – 60-те, 70-те години на предишния век: поучителност, назидателност, авторитарност и нищо, нищо положително . А сполучлив е този класен началник, този преподавател, който успее да влезе в положителната връзка с родителя и да не употребява тези три отрицателни акцента.
Г-н Стаматов, какво Ви предизвика да предложите отпадане на наставнически срещи?
Тази концепция ми хрумна преди много време. С учителската гилдия на учебното заведение, което управлявам, от няколко години – може би пет-шест – мислим в тази посока: че родителските срещи в този им тип, в който се събират огромни групи хора на едно място и пред всички фронтално от учителя се чака да изкаже за всеки възпитаник в резюме нещата за неговото развиване, не се получават в вярната посока. И след всяка родителска среща, която нормално продължава сред два часа и два и половина, и двете страни не са задоволени, тъй като родителите чакат да се отдели повече време на всяко от децата, а учителят, преподавайки в 8-9 паралелки, препуска от клас в клас, с цел да изрази своето мнение. Като прибавим обстоятелството, че електронната връзка – освен електронният дневник – към този момент е мощно напреднала, е видно, че в огромните градове е извънредно ненужно събирането на родители и учители в този формат.
Но прекъсването на нуждата от наставнически срещи не значи прекъсване на срещи с родители . По-скоро е належащо да излезем от това факсимиле, че е належащо да загубим наложително времето на една огромна група хора едновременно на обещано място. Това факсимиле, може би от 50-те години на предишния век, през днешния ден е тотално безсмислено. Днес родителят желае да му се позволи казусът в този момент, сега, за което употребява всички вероятни модерни електронни способи за връзка – имейл, позвъняване, SMS, Viber – и чака бързо разрешаване. Почти никой към този момент не чака да се съберем на едно място, да сложим даден проблем и да чакаме неговото развиване. И това е обикновено – всеки към този момент живее много динамично и бързо. За мен родителските срещи са огромна отживялост в този си тип и би трябвало да подходим много гъвкаво и модерно към днешната връзка с родителите.
В момента всеки класен началник и преподавател имат регламентирани часове за консултация – време, което към момента родителите не употребяват ползотворно, с цел да се съветват с учителя или класния началник какви са плюсовете и какви са пропуските в подготовката на децата. Това време остава празно от работния ангажимент на учителя. Учителят е в учебно заведение, чака и доста рядко са тези случаи, в които реализира някакви контакти. А тъкмо това е времето, в което всеки преподавател може да показа доста по-обстойно информацията за съответното дете или клас.
Как да се провежда работата по този начин, че вероятно при прекъсване на общите срещи родителите да не получават задоволително информация? Какво да се направи, в случай че те не могат да стигнат до учебното заведение в часа за консултация?
Подобни фронтални съответни срещи на родителя с учителя, които са всяка седмица в тъкмо регламентирано време, са най-подходящото време за консултиране, тъй като в гимназиалния стадий – имам поради след седми клас – броят на родителите, които идват на родителска среща от ден на ден понижава и се стига до съвсем нулево наличие в 11. и 12. клас, а там също има какво да се каже и показа с родителите.
Задължителният темперамент на сегашните наставнически срещи към този момент не работи и не е ефикасен. В същото време, би трябвало да се показа напредъкът на всеки възпитаник и възможната нужда от изтъкване по даден предмет или за акцент в неговата подготовка. Избягвам от думата „ закъснение “, тъй като позволявам, че всеки възпитаник напредва в своето развиване.
Това, съгласно мен и съгласно доста огромна група сътрудници, би трябвало да става в обособени дни от седмицата, само че никога при събиране на целия клас.
Как ще смогнат учителите? Това са доста възпитаници.
Всеки преподавател има всяка седмица по един час. Това е по този начин нареченият втори час на класа или час за консултация, който е регламентиран в неговото работно време. Още след 15 септември всеки преподавател изписва кой е този час, изнася се на видно място в учебно заведение, в уеб страницата на учебното заведение и оттова доближава до родителите, нормално посредством електронния дневник незабавно след началото на образователната година. На първата родителска среща постоянно се споделя по кое време е този час за сходно консултиране и срещи. Това е времето, в което би трябвало да стане тази връзка. В момента огромна част от родителите, които са мощно заети – а бих споделил, че те са 70-80% от хората в огромните градове – са затруднени да участват на наставнически срещи. Но пък при еластичност в консултациите във връзка с графика и координиране на свободното време на двете страни, нещата могат да се получат.
При нас, да вземем за пример, всеки преподавател има длъжностен телефон, с който реализира връзка при нужда с всеки родител . Това е главната цел на тези телефони, които са получили сътрудниците. Обикновено каним тези родители, чиито деца имат повече проблеми. Това е регламентирано като нужда: след направени три забележки да поканим родителя за диалог - и се документира в съответните дневници за връзка с родителите. Прави се за по-голяма група деца, които по някаква причина не са дотам послушни. За едно учебно заведение – което и да е то – броят на сходни срещи е сред 15 и 20%. Има учебни заведения, където броят на тези деца е доста по-голям.
Споменахте неналичието на интерес в 11. и 12. клас. В същото време, майка на възпитаник в начален клас ми показа, че участва на всички наставнически срещи, само че, уви, на тях не чува нищо за детето си, а за организационни въпроси и събиране на пари. Съгласете се, това нервира. Как срещите да не отблъскват родителите и те да не се усещат употребявани за покриване на разнообразни потребности в учебното заведение?
При нас доста от дълго време спря да се приказва за финансовия детайл на родителските срещи – може би от четири, пет години, дори и повече. Най-вероятно на доста места продължава да го има това като проблем и проблем.
При дребните възпитаници – от първи до четвърти клас – нуждата от родителска среща съгласно мен е единствено при започване на образователната година. След това всеки ден родителят се среща с класния началник и с учителя в занималнята и получава ежедневна информация за подготовката на детето си. Сутрин оставя детето и за няколко минутки двете страни си споделят това, което имат да си кажат, вечер е същото в другата група, в занималнята. Там връзката сред родителя и учителя е дотам тясна и ежедневна, че в действителност е ненужно съществуването на групови наставнически срещи, на които родителите да се усещат като на заседание на квартала, на входа или на каквото и да е.
Колкото до събирането на пари, това е, първо, отживяла, по-късно – извънредно неприятна система, в която на родителските срещи се приказва за пари. Изключвам обстановката, на която на родителите въпреки всичко им се постанова да събират средства за пособия и за спомагателни учебници, тъй като не всички класове са на едно равнище и в избрани учебни заведения с цел да си доста по-напред, би трябвало да учиш освен по общообразователния учебник, само че да имаш и различен, който е на надалеч по-високо равнище.
Това ние сме го решили по следния метод: всеки клас има касиер и той реализира с групата на класа тази нужна връзка – за закупуване на пособия и учебници. Но това, мисля, че не е акцентът на макйката, с която сте говорили. Въпреки всичко, сходни неща не би трябвало да бъдат тематика на наставнически срещи, а там да става дума за общността – какви потребности има даденият клас, какви са нуждите от излизане отвън учебно заведение, да вземем за пример за визити на културни събития. В никакъв случай акцентът не трябва да бъде ориентиран към пари.
Как да се направи тази метаморфоза на родителските срещи – належащо ли е Министерството на образованието да разпореди нещо, или всяко учебно заведение може да реши въпроса независимо, като избере и приложи модела, който счита за най-добре работещ?
В момента няма правилник. И съгласно мен не е добре да има правилник за съставяне на наставнически срещи и тяхното осъществяване. Всяко учебно заведение има свободата самò да сътвори система, която да бъде най-ефективна за самото учебно заведение. Така че намесата на министерството би била извънредно непотребна.
Това, което обаче министерството би могло да направи, е в посока подготовка на всички учители за актуален диалог с родителите . Това е нещо, за което не е направено нищо във времето по разнообразни аргументи. Обикновено постоянно се приказва за подготовка във връзка с методите на преподаване – да е по-интересно, да е по-интерактивно, само че постоянно остава на назад във времето връзката със самия родител. Това е много характерно, тъй като едни са родителите в София, други са в едно малко населено място с 1000 поданици. Комуникацията и на двете места е значима, с цел да няма незадоволеност на родителите във връзка с представянето на развиването на детето. Тази комуникация би трябвало да бъде на модерно, днешно равнище. Управлението на класа и ръководството на връзката с родителите в доста от случаите стои изостанала във времето, бих споделил – 60-те, 70-те години на предишния век: поучителност, назидателност, авторитарност и нищо, нищо положително . А сполучлив е този класен началник, този преподавател, който успее да влезе в положителната връзка с родителя и да не употребява тези три отрицателни акцента.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ