Роденият през 1962 г. китайски художник Юе Минджун, базиран в

Драмата и страданието в смеха на Юе МИНДЖУН

Роденият през 1962 година китайски художник Юе Минджун, основан в Пекин, е един от най-известните модерни създатели, прочул се най-много с маслените си картини, на които изобразява себе си в най-различни условия, само че постоянно заледен в смях.

Докато Юе постоянно бива систематизиран като част от китайският „ безсрамен натурализъм “, придвижване, зародило в изкуството на Китай през 1989 година, самият той отхвърля този етикет, като в това време „ не се интересува въобще от това по какъв начин хората го назовават... “ Едновременно хумористични и прочувствени, картините на Минджун оферират един по-лек метод към философското проучване и съзерцаването на съществуванието. Критиците ги назовават самоироничен отоговор на духовния вакуум и безумието на актуалното общество.

Художникът постоянно базира своите композиции върху известни европейски шедьоври, както и върху паметното китайско изкуство, само че единствено с цел да срине грандиозната аура на историята на изкуството посредством адаптирането й към поп естетиката. Като употребява пресилената изразителност на карикатурирането, стилистичното показване на графичната илюстрация, отдолу под четката му неговите клонирани безумци излизат накриво и гротесково.

Тоновете, в които рисува, както и търсеният комерсиализъм в творбите му, свидетелстват за несправедливостта на веселието на неговите фигури. Използвайки смеха като чувство по едно и също време за принуждение и накърнимост, картините на Юе изобразяват днешната паника на източноевропейския метафизичен дух в същинската природа на действителността, от която се ражда един безконечен безсрамен простак.

(Salute, 2005)

В моята работа смехът свидетелства за положението на беззащитност, неналичието на мощ и благоприятни условия, неналичието на обикновени права, липса, която самото общество ни наложи. Накратко – животът. Смехът е революционно оръжие за битка против културното и човешкото равнодушие.

Ако имахме способността да се усмихваме непрекъснато, тогава наличието ни ще бъде по-силно и толерантно.

Избрах да рисувам смях, с цел да споделя възприятията си за благополучие и наслаждение, само че в действителност този смях носи в себе си двойно значение, в него се съдържа и драмата и страданието.

Моята работа е алегорична и се намира някъде сред човешката природа и нашето битие. Защото забелязах, че освен на Изток или в Китай, хората непрекъснато се сблъскват с прочувствени спорове.

Искам да покажа по какъв начин индивидът, посредством изкуството, би трябвало да остане безсънен и по какъв начин се нуждаем от по-добро схващане на главните понятия за природата на самия живот.

Работата ми не се пробва да драматизира прекомерно, само че не заради неналичието на нещастия. Искам да се базира на това, което всеки човек усеща – скърбите от минали преживявяния, които са останали в тях и са се материализирали; това не освобождава човешкия дух, това е напън, който води до иго.