Албена Попова-Маркова: Аз сама ще реша
Родена в Русе, градът на " свободния дух ", Албена Попова-Маркова е измежду обичаните ни девойки... Известна с голям брой участия на театралната сцена, както и с ролята на Гълъбина Чеканова в телевизионния сериал " Столичани допълнително ", тя е от тези актьори, който са избраници на специалността, а не противоположното. Тя внася успокоение, признателност и умиротворяване във всеки, който е към нея. Освен за актьорското майсторство, през днешния ден ще приказваме с нея за неравенствата сред половете, феминизма и за креативния свят, в който всичко е допустимо, стига да пожелаеш.
Как се виждате през очите на другите?
Няма общо разбиране " очите на другите ". Има " очите на мъжа ми ", " очите на майка ми ", " очите на приятелите ", " очите на децата ми ". Това са разнообразни очи, които ме виждат друго. Знам, че за мъжа си съм гравитация, за майка си съм дете, за децата си съм шантава, гръмогласна жена, която ги обича от време на време по досадно настойчив метод, за приятелите си съм непрекъснато закъсняваща, само че сърцато обичаща личност. Човек има толкоз доста характерности според от индивида, по отношение на който се демонстрира. Ако мога да сложа въпреки всичко някакъв общ знаменател, хваля се да си мисля, че наподобявам честна и признателна в " очите на другите ".
Освен като жена, само че и като актриса мъчно можем да определим възрастта Ви, което ви разрешава и до ден сегашен да въплъщавате разнообразни женски роли…
Благодаря за комплимента! За моята специалност е значимо да си в добра форма. Това не значи наложително " слаба и спортна " форма, само че въпреки всичко оказва помощ. Макар да не наподобява по този начин, в профил видяно, нашата специалност е много тежка физически. И щеш не щеш –постоянно си във " фитнеса ".
На какво дължите своята младост и хубост?
О, моята младост отмина. Тъжно ми е, само че не го споделям със страдание. Щях да скърбя, в случай че е предходна на вятъра. Важно е какво вършим от живота си. Ясно е, че годините вървят в противоположна на младостта посока и няма по какъв начин да бъдат върнати или най-малко спрени. Затова от решаващо значение е какво вършим с даденото ни време. Няма по какъв начин да се въздържа от баналността, че в действителност душата живее отвън календара. За нея годините са безусловно неразбираем факт. Аз пребивавам с непоколебимото чувство, че цялото време на света ми принадлежи и само болките някъде по тялото ми припомнят понякога, че това не е по този начин. А за метода, по който наподобявам, нямам никакъв принос – това са положителни гени и доста динамичен живот! И несъмнено, насладата и благодарността, че съм тук!
Какво въздействие оказват функциите на по-възрастни дами?
Ако не желаеме да станем смешни, би трябвало да приемем умерено всички стадии от живота си. Благодарна съм за всички функции, с които съм се премерила на сцената. Всяка е пристигнала напълно на време. Дошла е, когато е било естествено да я изиграя и да бъда смислена и безапелационна. Ролите не разделям по възрастови индикатори, а по пълнота. Оценявам ги по това дали ме надграждат като актриса и човек. А в случай че ролята на някоя стара жена е етапна в моя живот, благодаря й, че имам шанса да я срещна. А и, почтено казано, роля на жена с дълга биография е надалеч по-голямо предизвикателство за една актриса.
Как подготвяте своите функции?
Нямам специфична методология. Винаги се случва по друг метод и това ми харесва. Харесва ми да съм неподготвена, да нямам към този момент подготвени матрици, в които да се въвеждам, като чакам те безусловно да проработят. Харесва ми да потегли с плашливост и любознание, а не със занаятчийската убеденост, че на това " му знам цаката ". Винаги обаче стартирам с положително научаване на текста. Не съм от актьорите, които учат текст, едвам щом се качат на сцената. Аз би трябвало да знам какво приказвам, преди да стартира да работя. В началото идва извънредно забавният стадий " работа на маса ", когато откриваме всичко, което героят желае да скрие от нас. Това в действителност е най-интересното за пресъздаване. Театърът, който не се занимава с очевидните неща, е най-интересен за мен.
После идва най-трудният и най-любопитен миг от работата ни – да проходиш на сцената.
И като споделям " проходиш ", имам поради напълно безусловно. Изведнъж се оказва, че ръцете, краката и даже гласът ти ти пречат Особен е моментът, когато започваш да проявяваш героя си на физическо равнище – да намериш и да заживееш с физическите му характерности. Разбираш, че всичко, което си правил на маса, е единствено концепцията за персонажа ти, а жив той става, едвам когато започнеш да го появяваш на сцена. Там той може да те изненада с непредвидени действия. И това е толкоз занимателно. Да градиш от въздуха и от концепцията жив човек!
И още...
Как се виждате през очите на другите?
Няма общо разбиране " очите на другите ". Има " очите на мъжа ми ", " очите на майка ми ", " очите на приятелите ", " очите на децата ми ". Това са разнообразни очи, които ме виждат друго. Знам, че за мъжа си съм гравитация, за майка си съм дете, за децата си съм шантава, гръмогласна жена, която ги обича от време на време по досадно настойчив метод, за приятелите си съм непрекъснато закъсняваща, само че сърцато обичаща личност. Човек има толкоз доста характерности според от индивида, по отношение на който се демонстрира. Ако мога да сложа въпреки всичко някакъв общ знаменател, хваля се да си мисля, че наподобявам честна и признателна в " очите на другите ".
Освен като жена, само че и като актриса мъчно можем да определим възрастта Ви, което ви разрешава и до ден сегашен да въплъщавате разнообразни женски роли…
Благодаря за комплимента! За моята специалност е значимо да си в добра форма. Това не значи наложително " слаба и спортна " форма, само че въпреки всичко оказва помощ. Макар да не наподобява по този начин, в профил видяно, нашата специалност е много тежка физически. И щеш не щеш –постоянно си във " фитнеса ".
На какво дължите своята младост и хубост?
О, моята младост отмина. Тъжно ми е, само че не го споделям със страдание. Щях да скърбя, в случай че е предходна на вятъра. Важно е какво вършим от живота си. Ясно е, че годините вървят в противоположна на младостта посока и няма по какъв начин да бъдат върнати или най-малко спрени. Затова от решаващо значение е какво вършим с даденото ни време. Няма по какъв начин да се въздържа от баналността, че в действителност душата живее отвън календара. За нея годините са безусловно неразбираем факт. Аз пребивавам с непоколебимото чувство, че цялото време на света ми принадлежи и само болките някъде по тялото ми припомнят понякога, че това не е по този начин. А за метода, по който наподобявам, нямам никакъв принос – това са положителни гени и доста динамичен живот! И несъмнено, насладата и благодарността, че съм тук!
Какво въздействие оказват функциите на по-възрастни дами?
Ако не желаеме да станем смешни, би трябвало да приемем умерено всички стадии от живота си. Благодарна съм за всички функции, с които съм се премерила на сцената. Всяка е пристигнала напълно на време. Дошла е, когато е било естествено да я изиграя и да бъда смислена и безапелационна. Ролите не разделям по възрастови индикатори, а по пълнота. Оценявам ги по това дали ме надграждат като актриса и човек. А в случай че ролята на някоя стара жена е етапна в моя живот, благодаря й, че имам шанса да я срещна. А и, почтено казано, роля на жена с дълга биография е надалеч по-голямо предизвикателство за една актриса.
Как подготвяте своите функции?
Нямам специфична методология. Винаги се случва по друг метод и това ми харесва. Харесва ми да съм неподготвена, да нямам към този момент подготвени матрици, в които да се въвеждам, като чакам те безусловно да проработят. Харесва ми да потегли с плашливост и любознание, а не със занаятчийската убеденост, че на това " му знам цаката ". Винаги обаче стартирам с положително научаване на текста. Не съм от актьорите, които учат текст, едвам щом се качат на сцената. Аз би трябвало да знам какво приказвам, преди да стартира да работя. В началото идва извънредно забавният стадий " работа на маса ", когато откриваме всичко, което героят желае да скрие от нас. Това в действителност е най-интересното за пресъздаване. Театърът, който не се занимава с очевидните неща, е най-интересен за мен.
После идва най-трудният и най-любопитен миг от работата ни – да проходиш на сцената.
И като споделям " проходиш ", имам поради напълно безусловно. Изведнъж се оказва, че ръцете, краката и даже гласът ти ти пречат Особен е моментът, когато започваш да проявяваш героя си на физическо равнище – да намериш и да заживееш с физическите му характерности. Разбираш, че всичко, което си правил на маса, е единствено концепцията за персонажа ти, а жив той става, едвам когато започнеш да го появяваш на сцена. Там той може да те изненада с непредвидени действия. И това е толкоз занимателно. Да градиш от въздуха и от концепцията жив човек!
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ