Родена в дворянско семейство в Петербург през 1872 г., Надежда

Родена в дворянско семейство в Петербург през 1872 година, Надежда Лохвицка (по мъж - Бучинска) очарова литературните среди с хумористичните си къси разкази. Творяща под псевдоним Тефи, тя сътрудничи на разнообразни вестници и сатиричното списание „ Сатирикон ”. Авторка е на пиесата „ Женски въпрос ” (1901) и двутомника „ Хумористични разкази ” (1910-1911). През 1919 година заживява в Париж и ефективно взе участие в културния живот на съветската емиграция. През 1923-1927 година нейни разкази и фейлетони са отпечатани в съветската емигрантска преса, издавана в София. 

Н. Тэффи (1872 ~ 1952), Париж. Фотография П. Шумова

Анекдотите са смешни, когато ти ги описват. А когато ги преживяваш, е покруса. И моят живот - както огромен виц, по този начин и покруса.

Колко е необичайно, че от време на време грешките носят на човек повече изгоди, в сравнение с рационалните премислени действия. 

Маргарита Николаевна има известност на интелигентна жена. При нея отиват за съвет в психически сложен миг. Най-вече дами. В материално сложни моменти не отиват при нея. Напълно разумно. Щом е интелигентна, пари няма да даде. 
(От сборника „ Всичко за любовта ”)

Богатите находища от мрамор, годни за монументи, естествено породили в Атина славни мъже и герои. 

Френското неприличие е пикантно, съветското – оскърбява слуха. 

Да учиш е скучно. Да се преструваш – леко и занимателно. 

Оленушка стана уверена вегетарианка, вареше за себе си някакви стебла и крадеше месо от чинията на мъжа си. 

Казват, че „ Победителите не ги съдят ”. Но някой е дал отговор на тая поговорка: „ Не ги съдят, само че постоянно ги бесят без съд ”.

Никак не обичам думата „ в никакъв случай ”. Ако да вземем за пример ми кажат, че в никакъв случай няма да ме боли глава, вероятно доста бих се изплашила.

Когато върху устните ми няма червило, гласът ми звучи глухо и нищо радостно не мога да изрека. 

Много ми е по-приятен влюбеният в мене глупак, в сравнение с най-разумният хитрец, апатичен към мен или влюбен в друга глупачка. 

Ако ме похвалите – няма да допускам. Ако ми кажете истината, ще ме нараните. Най-добре да се разотиваме. 

Никой не поучава по този начин доста и по този начин настойчиво, като простакът.

Който е познал нежността е белязан. Копието на архангелът е пронизало неговата душа и той няма да откри в душата си нито покой, нито мярка.

Човешкото благополучие се среща доста рядко, тъй като се намира напълно не на мястото, където би трябвало да бъде.

Колкото по-културна е страната, толкоз по-спокоен и гарантиран е живота на нацията, толкоз по-кръгли и съвършени са формите на нейните простаци.

Аз освен умея да удивявам, разказвайки бивалици и небивалици, само че и да описвам за болката. 

Нежността е най-кроткият, най-плахият, възвишен лик на любовта. Сестра на нежността е жалостта, и те постоянно са дружно. 

Човек, който не обича котките, в никакъв случай не може да ми стане другар. И противоположното – в случай че обича котки, аз ще му прощавам и ще си затварям очите за неговите дефекти. 

Доброжелателството – събитие изключително рядко в писателските среди. Почти необикновено.

Колко постоянно укоряват писателя, че краят на романа е някак неблаговиден. Сега към този момент знам, че писателят несъзнателно твори по облик и сходство на ориста. Всеки свършек постоянно е припрян, сгънат, раздран.

Тургенев е пролет, Толстой – лято, Дикенс – зима, Хамсун – есен. 

Източник:
Снимка: Н. Тэффи. Париж. Фотография П. Шумова, ru.wikipedia.org