Роден в Синсинати, Охайо на 18 май 1915 г., Джон

Роден в Синсинати, Охайо на 18 май 1915 година, Джон Р. Фокс израства в родния си щат, а по-късно отива да учи в Университета в Уилбърфорс – висше образователно заведение за афро-американци,. Там се срещнал с бъдещата си брачна половинка Арлин, до момента в който изучавал биологични науки. Двойката се преместила в Броктън, Масачузетс, след което се дами и приветства дъщеричка, Сандра. На 26-годишна възраст Фокс се причислява към американската войска в края на февруари 1941 година и приключва пехотно учебно заведение във Форт Бенинг, Джорджия през август, малко преди нападението на японците над Пърл Харбър през декември същата година да принуди Съединени американски щати да стартират присъединяване си във Втората международна война.

Има и втора немската офанзива – в 4:00 сутринта на 26 декември. Вражеските бойци, които са проникнали в града предния ден, стартират още по-ожесточено нахлуване, и двете групи съумяват относително бързо да надделеят над американските сили.

Когато обаче по-малобройните американски бойци стартират паническото си оттегляне, лейтенант Фокс доброволства дружно с още няколко италиански бойци да останат в града, с цел да наблюдават врага. Задачата на Фокс е да насочва огъня на артилерията, която е ситуирана отвън града, против немските войски и по този начин вероятно да забави тяхното нахлуване за задоволително дълго време, че американците да могат безвредно да се отдръпват и прегрупират. И до момента в който американските бойци вършат това, лейтенант Фокс се настанява на втория етаж на постройка, на място, което му разрешава да вижда добре приближаващия зложелател.

С настъпването на деня (а и на вражеските войници) Фокс кара артилерията да насочва оръжията си все по-близо и по-близо до неговата позиция, което ориентиране е редом с приближаването на германците.

Лейтенант Джон Р. Фокс

Тогава лейтенант Закъри издава на артилерията заповедта „ Приближи, подготвени “, което подрежда на бойците, които са на оръдията, да насочват огъня си в една линия като я доближават към позицията на Фокс, до момента в който не стигнат до постройката му. По-късно Закъри споделя: „ Последваха мощни детонации и повече в никакъв случай не видях Джон Фокс. “

В последна сметка офанзивата принуждава германците да забавят напредъка си през града. Тогава американските бойци имат време да се реорганизират и да стартират огромна контраофанзива, с която съумяват да си върнат града от немския зложелател. Когато бойците отидоха да вземат тялото на лейтенант Фокс и осемте италиански бойци, които също умират, измежду останките те намират и телата на към 100 немски бойци.

…

За този безвъзмезден акт на смелост командирът на лейтенант Фокс го номинира за оценката Медал за изключителна работа. Въпреки това военните в Съединени американски щати подценяват жертвата му, както подценяват приноса и на доста други бойци от афроамерикански генезис през Втората международна война. Например, американските военни връчват Медал на достойнството – най-високото отличие, което може да бъде присъдено на военнослужещ, мъж или жена – общо 464 пъти за заслуги в борбите през Втората международна война, като 324 са присъдени на бойци в армията. Никой от тези бойци обаче не е афроамериканец – а расовите пристрастия ги има и с другите награди.

Наградите в последна сметка се присъждат на Фокс. През 1982 година, 38 години откакто е номиниран, той най-сетне е и награден с Медала за изключителна работа. И още повече – изследване, извършено от Университета Шоу в Северна Каролина, поръчано от американската войска, има за цел да проучва това дали на афроамериканските бойци са били отказани оценки незаслужено или не. Резултатите сочат, че: „ Екипът на Шоу… предложи на армията да прегледа група от 10 бойци за отсъждане Медал на достойнството “. Полковник Фокс е измежду посочените 10 бойци, 7 от които в последна сметка са определени от армията и 6 са посмъртно наградени с медала от президента Бил Клинтън през 1997 година (Единият от тях, Върнън Бейкър, към момента е жив и приема премията си персонално.) Що се отнася до Фокс, неговият орден беше признат от вдовицата му Арлин Мароу.