Роден е Йордан Йовков
Роден на 9 ноември през 1880 година Йовков минава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна), където получава главно обучение (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на публицист.Има доста известни произведения и в този момент.
След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва фамилията му. През 1900 година се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на образованието си разгласява първата си творба — стихотворението „ Под тежкия кръст “ (вестник „ Съзнание “, бр. 9, 26 октомври 1902 г.). В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в бр.1 разгласява етюд за Балканската война — „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в [[Букурещ][. През 1920 - 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност.
Източник: Уикипедия
След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва фамилията му. През 1900 година се преселва в село Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на образованието си разгласява първата си творба — стихотворението „ Под тежкия кръст “ (вестник „ Съзнание “, бр. 9, 26 октомври 1902 г.). В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в бр.1 разгласява етюд за Балканската война — „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в [[Букурещ][. През 1920 - 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ