Ако човек чете финансовите новини ежедневно, остава с усещането, че

Ако човек чете финансовите вести всекидневно, остава с чувството, че светът непрекъснато се намира на ръба на злополуката. Всяко десетилетие има своята " най-голяма рецесия ". В края на XIX век това са банковите суматохи и железопътните банкрути. Следват Първата международна война, Голямата меланхолия, Втората международна война, Студената война, петролният потрес, инфлацията през 70-те години, Черният понеделник през 1987 година, дотком балонът, световната финансова рецесия, пандемията и последвалият инфлационен потрес. Всеки път заглавията наподобяват по този начин, като че ли капитализмът е достигнал своя край. Всеки път наподобява разумно да продадеш всичко. И всякога историята потвърждава противоположното.Именно това демонстрира тази графика. Тя не мери представянето на показателя през обособени години. Тя мери нещо доста по-важно – какво се случва с един $, оставен да работи в продължение на повече от 150 години. По логаритмичната канара инвестиция от едвам 1 $ през 1870 година се трансформира в над 35 000 $ действително благосъстояние, откакто към този момент са регистрирани инфлацията, войните, рецесиите и всички най-тежки стопански събития в актуалната история. Това значи действително нарастване на покупателната дарба повече от 35 000 пъти, а не просто номинален растеж в резултат на инфлацията.Най-интересното обаче не е крайната стойност. Истинският урок се крие в алените спадове по пътя нагоре. Почти всяка рецесия наподобява друга, само че от капиталова позиция всички имат една и съща конструкция. След всяко внезапно намаляване пазарът не просто възвръща предходния си връх. След време той доближава доста по-високи стойности. Голямата меланхолия наподобява невиждана, до момента в който не идва Втората международна война. След нея идват петролният потрес и инфлационният мечи пазар през 70-те години. Следват Черният понеделник, азиатската рецесия, дотком балонът, ипотечната рецесия, COVID-19 и инфлацията през 2022 година Всяко потомство има вяра, че неговата рецесия е друга. Графиката демонстрира, че за дълготрайния вложител резултатът постоянно е еднакъв.Това ни води до една неуместна истина. Повечето вложители губят не тъй като рецесиите са прекомерно огромни. Губят, тъй като реагират по този начин, като че ли всяка рецесия е последната. Поведенческите финанси разказват този феномен като recency bias – склонността да одобряваме, че актуалните събития ще продължат безпределно. Именно по тази причина през 1932 година мнозина имат вяра, че капитализмът е завършил. През 1974 година инфлацията наподобява неконтролируема. През 2009 година финансовата система наподобява обречена. През март 2020 година пандемията сътвори чувството, че световната стопанска система няма да действа обикновено години наред. Във всички тези моменти продажбата наподобява рационална. Именно тогава обаче бъдещата рентабилност стартира да се усъвършенства.Още по-интересно е, че всяка последваща рецесия има друг източник, само че еднакъв стопански механизъм. Пазарите първо преувеличават риска, ликвидността изчезва, оценките се свиват внезапно и вложителите стартират да продават без значение от фундаментите. След това капиталът последователно се връща, корпоративните облаги стартират да порастват, стопанската система се приспособява към новата действителност и показателите доближават нови исторически върхове. Историята не се повтаря безусловно, само че финансовите пазари неведнъж повтарят една и съща човешка логика на психиката.Тук се крие и най-голямото неразбирателство към вложението. Хората имат вяра, че триумфът зависи от способността да предвидиш идната рецесия. Данните демонстрират нещо напълно друго. Най-големият източник на благосъстояние в никакъв случай не е бил вярното прогнозиране на рецесиите. Най-големият източник на благосъстояние е бил способността да останеш притежател на качествени активи задоволително дълго, с цел да може комплицираната рента да свърши своята работа. Ако през последните 150 години един вложител беше напускал пазара при всяка огромна рецесия и чакаше " по-сигурни времена ", евентуално в никакъв случай нямаше да откри миг, който да наподобява задоволително безвреден.Графиката демонстрира още нещо, което рядко се разисква. Синята линия отбелязва предходните действителни върхове на пазара, а алената – действителното насъбрано благосъстояние. Между тях постоянно има интервали от години, през които вложителите на практика не напредват. След това обаче идват продължителни етапи на ускорено струпване на стойност. Именно тези няколко години основават по-голямата част от благосъстоянието за десетилетия напред. Това е повода пропускането единствено на няколко от най-силните борсови дни да понижава трагично крайната рентабилност.Историята ни учи на още един значим урок. Кризи постоянно ще има. Причините ще бъдат разнообразни – войни, инфлация, банки, технологии, пандемии или геополитика. Това, което не се трансформира, е човешката природа. Страхът постоянно наподобява безапелационен сега, в който се случва. Именно по тази причина вложителите редовно надценяват краткосрочния риск и подценяват дълготрайната дарба на стопанската система да основава стойност.Истинският извод от тази графика не е, че акциите постоянно порастват. Истинският извод е доста по-дълбок. Всяка рецесия наподобява като завършек на света, до момента в който не се трансформира в следващата дребна хлътналост върху 150-годишната възходяща линия на капитализма. Историята в никакъв случай не е възнаграждавала вложителите за това, че са познали идната рецесия. Възнаграждавала ги е за това, че са останали вложени задоволително дълго, с цел да видят по какъв начин всяка рецесия последователно се трансформира в записка под линия на една доста по-голяма история.Материалът е с изчерпателен темперамент и не съставлява рекомендация за покупка или продажба на финансови активи.