Никола Инджов - вярност към идеала и човешкото благородство
Роден е на 30 септември 1935 година в Бургас, в фамилията на бежанци от Егейска Македония. Едва 18-годишен, през 1953 година, печата своето първо стихотворение " Щастие " в сп. " Септември ", където редактор е Елисавета Багряна. Първото му независимо заглавие - стихосбирката " Предчувствие ", се появява на бял свят през 1959 година Следват " Балада за Камен Болшевика " (1962), " Пътища и обич " (1964), " Тихол с петела " (1965), " Вечерна ръкавица " (1967) и доста други, които го подреждат измежду най-известните и търсени създатели на родното поетично слово.
В стихотворенията му има свежа лиричност, интонационно благосъстояние и впечатляваща метафоричност. В значително негови произведения се усеща ентусиазъм към хубостта с исторически и етичен смисъл. В същото време поезията му сграбчва и с наличието на човешкия героизъм, дълбокото поклонение пред груповия подвиг, верността към високия обществен блян и човешкото достойнство.
За отбелязване е, че Никола Инджов запази непоклатимата си креативна, човешка и философска същина и след лъжливите промени у нас през 1989 година В изискванията на тоталната съсипия и натикването на духовната сфера в кюшето той не се отклони от определената идейно-тематична устременост.
Никола Инджов се занимаваше и с преводаческа работа, като демонстрираше изумителен пиетет към испаноезичната лирика. Неслучайно на български език зазвуча поетичното дело на надарени създатели от всички латиноамерикански страни и Испания. Не по-малко значими са и преводите му от съветски създатели.
Без да напуща обичаното си креативно другарство с мерената тирада, той беше привързан и към публицистиката, и постоянно удостояваше ежедневния ни и периодически щемпел с остри и темпераментни публикации, отразяващи дейното му отношение към парливи проблеми на нашето комплицирано и спорно съвремие. Тези негови неспокойни креативен изяви го нареждаха измежду най-атрактивните анализатори на днешното ни културно и обществено-политическо съществуване. Той съумя да разгърне с не по-малка мощ яркия си гений и креативна сила и в региона на белетристиката. Силно усещане провокира през 1981 година появяването на романа му " Попътна повест ", а отпечатването през 2001 година на капиталното му произведение " Възричане в Манастър " се изживя като внезапен импровизиран празник, изненадващо събитие в новата ни художествена прозаичност. Не по-малко беше и въздействието на романа му " По следите на норвежеца ".
Разговорите в писателското кафене на ул. " Ангел Кънчев " 5 възкресяваха отколешното му другарство с Иван Динков, спомняше си с признателност за неоценимата поддръжка, която са получавали от дружбата си с Добри Жотев. " Бай Добри - разказваше той - на мен, Иван Динков и Любо Левчев беше първият ни преподавател по лирика, за което съм му доста признателен и благодарен. Затова и с доста любов го наричахме " нашият татко ". " Понякога се връщаше към спомените от връзките му с Хасково, където замисля и основава литературния конкурс " Южна пролет ", на който получават годишно първото си самопризнание участващите от цялата страна надарени създатели - създатели на дебютна високостойностна книга.
В персонален проект Никола Инджов грабваше с ведрото си изражение, с богатствата си усмивка, елементарност и искреност - качества на хора, засукали от най-ранно детство от здравия национален корен.
В стихотворенията му има свежа лиричност, интонационно благосъстояние и впечатляваща метафоричност. В значително негови произведения се усеща ентусиазъм към хубостта с исторически и етичен смисъл. В същото време поезията му сграбчва и с наличието на човешкия героизъм, дълбокото поклонение пред груповия подвиг, верността към високия обществен блян и човешкото достойнство.
За отбелязване е, че Никола Инджов запази непоклатимата си креативна, човешка и философска същина и след лъжливите промени у нас през 1989 година В изискванията на тоталната съсипия и натикването на духовната сфера в кюшето той не се отклони от определената идейно-тематична устременост.
Никола Инджов се занимаваше и с преводаческа работа, като демонстрираше изумителен пиетет към испаноезичната лирика. Неслучайно на български език зазвуча поетичното дело на надарени създатели от всички латиноамерикански страни и Испания. Не по-малко значими са и преводите му от съветски създатели.
Без да напуща обичаното си креативно другарство с мерената тирада, той беше привързан и към публицистиката, и постоянно удостояваше ежедневния ни и периодически щемпел с остри и темпераментни публикации, отразяващи дейното му отношение към парливи проблеми на нашето комплицирано и спорно съвремие. Тези негови неспокойни креативен изяви го нареждаха измежду най-атрактивните анализатори на днешното ни културно и обществено-политическо съществуване. Той съумя да разгърне с не по-малка мощ яркия си гений и креативна сила и в региона на белетристиката. Силно усещане провокира през 1981 година появяването на романа му " Попътна повест ", а отпечатването през 2001 година на капиталното му произведение " Възричане в Манастър " се изживя като внезапен импровизиран празник, изненадващо събитие в новата ни художествена прозаичност. Не по-малко беше и въздействието на романа му " По следите на норвежеца ".
Разговорите в писателското кафене на ул. " Ангел Кънчев " 5 възкресяваха отколешното му другарство с Иван Динков, спомняше си с признателност за неоценимата поддръжка, която са получавали от дружбата си с Добри Жотев. " Бай Добри - разказваше той - на мен, Иван Динков и Любо Левчев беше първият ни преподавател по лирика, за което съм му доста признателен и благодарен. Затова и с доста любов го наричахме " нашият татко ". " Понякога се връщаше към спомените от връзките му с Хасково, където замисля и основава литературния конкурс " Южна пролет ", на който получават годишно първото си самопризнание участващите от цялата страна надарени създатели - създатели на дебютна високостойностна книга.
В персонален проект Никола Инджов грабваше с ведрото си изражение, с богатствата си усмивка, елементарност и искреност - качества на хора, засукали от най-ранно детство от здравия национален корен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




