В документалния филм „Кучето на Златю има доза експеримент, автор като Златю Бояджиев го заслужава, каза пред БТА режисьорът Кристина Грозева
Златю Бояджиев, самичък по себе си, е мотив да се направи филм за неговите живот и творчество, тъй като той е извънредно забавен и като художник, и като човек. Това сподели пред Българска телеграфна агенция Кристина Грозева, която дружно с Петър Вълчанов е режисьор на кино лентата „ Кучето на Златю ", с чиято прожекция довечера бе сложено началото на.
„ За нас с Петър беше доста вълнуващо да се заровим, да търсим, да беседваме с близки, познати и сътрудници на Златю Бояджиев - хора, които ни описаха доста любопитни и забавни неща за него. Също по този начин беше доста вълнуващо да преглеждаме картините му и да ги проучваме по-детайлно ", сподели още Кристина Грозева.
Тя описа, че „ концепцията за кино лентата се зароди във връзка годишнина от рождението на Златю Бояджиев, която се честваше преди две години, само че по този начин и не успяхме да създадем филм за тази годишнина. Сега, тази година, през февруари се навършват 50 години от гибелта на художника, тъй че от тази позиция може да са каже, че сме настоящи с „ Кучето на Златю ".
„ Много се радваме, че филмът ни има премиера на Master of Art, тъй като... това е мястото. Пожелаваме сполучливо издание на фестивала, а сега доста се вълнуваме по какъв начин ще бъде признат филмът ни. Аз не знам по какъв начин би бил признат, тъй като това постоянно е нещо, което не може даже да се опиташ да предвидиш, само че пък в това е тръпката и вълнението ", сподели Петър Вълчанов.
„ Аз съм сигурна, че няма да бъде признат равнодушно, тъй като филмът е много провокативен, в него има доза опит и не е общоприетият документален филм, който хората чакат да гледат за един прославен български художник, какъвто е Златю Бояджиев ", означи Кристина Грозева. Петър Вълчанов добави, че „ за нас беше доста значимо, още през цялото време, да не вършим класическия документален филм, тъй като към този момент има доста такива сполучливи филми ".
„ На нас ни се искаше един по-творчески метод, който считаме, че създател като Златю Бодяжиев заслужава. Ние опитахме, следва да разберем дали сме съумели ", сподели в резюме Вълчанов. „ Ако хората стартират да си излизат по време на прожекцията, оценката е ясна ", пошегува се Кристина Грозева.
Продуцентът, режисьор и артистичен шеф на филмовия фестивал Найо Тицин сподели, че „ тъкмо преди 10 години стартирахме нашето начинание Master of Art. Тогава беше по-скоро щура концепция, да създадеш фестивал за писмено кино за изкуство... някак звучи много екзотично, само че към този момент 10 години потвърждаваме, че екзотиката има място и в нашия живот ".
„ Да променяме средата има място, има и смисъл. Преди 10 години започнахме фестивала с Лилия Атанасова и Христо Христозов и с починалия Владо Трифонов. Аз давам отговор за хаоса във фестивала, Лили дава отговор за реда в хаоса, а Христо напълно порядъчно и професионално подрежда програмата на фестивала, за което доста му благодаря, тъй като той знае най-добре по кое време и по какъв начин да настройки филмите, а и освен - той дава скъпи препоръки кои филми са подобаващи и кои не са ", сподели още Тицин.
„ Нашият фестивал е нишов, само че пък е с доста вярна аудитория ", добави Тицин.
Българска телеграфна агенция напомня, че програмата на Master of Art планува прожекции на 7 февруари, когато ще бъде показан „ Караваджо ", а на 8 февруари „ Зората на импресионизма " споделя за първите импресионисти.
„ Тициан. Империя от цветове " е на 13 февруари. Лентата е за признака на целия Ренесанс, спечелвайки папи и императори със своите емблематични, революционни творби. Тициано Вечелио става формалният художник на Венеция и най-търсеният художник измежду най-богатите и авторитетни дворове в Европа.
„ Турандот " на Ай Вейвей " (на 20 февруари) е за китайския революционен художник и деятел Ай Вейвей по време на режисьорския му дебют с операта „ Турандот “ на Пучини. На идващия ден е „ Виденията на Данте " - преосмисляне на „ Божествената комедия “ на Данте през една съвременна призма, обогатена от 73 ярки анимации на творбите на Франческо Скарамуца от 19-и век.
На 22 февруари е прожекцията на „ Големият боязън на Хитлер. Процесът против дегенеративното изкуство ". През 1937 година нацисткият режим стартира война против модерността, наричайки художници като Пикасо, Шагал, Ван Гог и Матис „ дегенерати “, а техните творби са забранявани и унищожавани.
„ За нас с Петър беше доста вълнуващо да се заровим, да търсим, да беседваме с близки, познати и сътрудници на Златю Бояджиев - хора, които ни описаха доста любопитни и забавни неща за него. Също по този начин беше доста вълнуващо да преглеждаме картините му и да ги проучваме по-детайлно ", сподели още Кристина Грозева.
Тя описа, че „ концепцията за кино лентата се зароди във връзка годишнина от рождението на Златю Бояджиев, която се честваше преди две години, само че по този начин и не успяхме да създадем филм за тази годишнина. Сега, тази година, през февруари се навършват 50 години от гибелта на художника, тъй че от тази позиция може да са каже, че сме настоящи с „ Кучето на Златю ".
„ Много се радваме, че филмът ни има премиера на Master of Art, тъй като... това е мястото. Пожелаваме сполучливо издание на фестивала, а сега доста се вълнуваме по какъв начин ще бъде признат филмът ни. Аз не знам по какъв начин би бил признат, тъй като това постоянно е нещо, което не може даже да се опиташ да предвидиш, само че пък в това е тръпката и вълнението ", сподели Петър Вълчанов.
„ Аз съм сигурна, че няма да бъде признат равнодушно, тъй като филмът е много провокативен, в него има доза опит и не е общоприетият документален филм, който хората чакат да гледат за един прославен български художник, какъвто е Златю Бояджиев ", означи Кристина Грозева. Петър Вълчанов добави, че „ за нас беше доста значимо, още през цялото време, да не вършим класическия документален филм, тъй като към този момент има доста такива сполучливи филми ".
„ На нас ни се искаше един по-творчески метод, който считаме, че създател като Златю Бодяжиев заслужава. Ние опитахме, следва да разберем дали сме съумели ", сподели в резюме Вълчанов. „ Ако хората стартират да си излизат по време на прожекцията, оценката е ясна ", пошегува се Кристина Грозева.
Продуцентът, режисьор и артистичен шеф на филмовия фестивал Найо Тицин сподели, че „ тъкмо преди 10 години стартирахме нашето начинание Master of Art. Тогава беше по-скоро щура концепция, да създадеш фестивал за писмено кино за изкуство... някак звучи много екзотично, само че към този момент 10 години потвърждаваме, че екзотиката има място и в нашия живот ".
„ Да променяме средата има място, има и смисъл. Преди 10 години започнахме фестивала с Лилия Атанасова и Христо Христозов и с починалия Владо Трифонов. Аз давам отговор за хаоса във фестивала, Лили дава отговор за реда в хаоса, а Христо напълно порядъчно и професионално подрежда програмата на фестивала, за което доста му благодаря, тъй като той знае най-добре по кое време и по какъв начин да настройки филмите, а и освен - той дава скъпи препоръки кои филми са подобаващи и кои не са ", сподели още Тицин.
„ Нашият фестивал е нишов, само че пък е с доста вярна аудитория ", добави Тицин.
Българска телеграфна агенция напомня, че програмата на Master of Art планува прожекции на 7 февруари, когато ще бъде показан „ Караваджо ", а на 8 февруари „ Зората на импресионизма " споделя за първите импресионисти.
„ Тициан. Империя от цветове " е на 13 февруари. Лентата е за признака на целия Ренесанс, спечелвайки папи и императори със своите емблематични, революционни творби. Тициано Вечелио става формалният художник на Венеция и най-търсеният художник измежду най-богатите и авторитетни дворове в Европа.
„ Турандот " на Ай Вейвей " (на 20 февруари) е за китайския революционен художник и деятел Ай Вейвей по време на режисьорския му дебют с операта „ Турандот “ на Пучини. На идващия ден е „ Виденията на Данте " - преосмисляне на „ Божествената комедия “ на Данте през една съвременна призма, обогатена от 73 ярки анимации на творбите на Франческо Скарамуца от 19-и век.
На 22 февруари е прожекцията на „ Големият боязън на Хитлер. Процесът против дегенеративното изкуство ". През 1937 година нацисткият режим стартира война против модерността, наричайки художници като Пикасо, Шагал, Ван Гог и Матис „ дегенерати “, а техните творби са забранявани и унищожавани.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ