Хора на Марс – струва ли си рискът?
Роботизирани сонди и роувъри кацат на Марс от 70-те години на предишния век, само че по кое време най-сетне човек ще стъпи на Червената планета?
Експертите считат, че техническите провокации са съвсем решени, само че политическите съображения вършат бъдещето на всяка задача с екипаж нестабилно.
Програмата за проучване на Луната на НАСА, наречена Артемида, планува изпращането на хората до земния сателит до 2024 година и потреблението на опита, добит там, като подготовка за Марс.
Още преди основаването на НАСА през 1958 година, има препоръчани проекти за екипаж на проучвателната задача до прилежащата ни планета, само че в никакъв случай не са осъществени.
През пролетта на 1990 година тогавашният президент Джордж Буш, разгласи най-дръзкото заричане към днешна дата – човек на Марс преди 20 юли 2019 година, петдесетата годишнина от първото кацане на Луната.
Ангажиментът явно в никакъв случай не се реализира и сходни цели, дефинирани от президентите Джордж Буш, Барак Обама и Доналд Тръмп, не доведоха до съответни стратегии.
„ Виждал съм може би 10 000 графики, диаграми и стратегии, предлагащи разнообразни хрумвания за това по какъв начин да стигнем до Марс, с пилотиран от хора галактически транспортен съд “, декларира пред Агенция Франс Прес Г. Скот Хъбард, доцент в Станфорд и някогашен почитан чиновник на НАСА.
„ Но подсигуряването на финансиране,за да станат тези стратегии действителност, не се е случило. “
Подобна задача би траяла две или даже три години.
Днес SpaceX на Илон Мъск и галактическата компания на Джеф Безос построяват ракети, способни да изпращат десетки тонове към Марс.
За рисковете от седеммесечното пътешестване и дълготраен живот и работа в Международната галактическа станция (МКС), учените са наясно, както и за заплахите, подбудени от радиацията и безтегловността, като мускулна недоразвитост.
Организмът няма да остане изцяло незасегнат, само че рисковете се смятат за допустими. След това идват заплахите от престоя на самия Марс, който ще продължи най-малко 15 месеца, тъй че планетите да са още веднъж от една и съща страна на Слънцето.
Температурата на повърхността ще бъде приблизително -63 градуса по Целзий, и макар че радиацията е фактор, съществуват костюми и убежища, които биха защитили астронавтите.
В случай на незабавни медицински обстановки, дистанцията би направило невъзможна бърза евакуация. Какви злополуки би трябвало да плануват астронавтите?
На първо място счупвания, само че елементарното гипсиране на счупения крак би било задоволително, споделя Дан Бакланд, инженер и доктор по незабавна помощ от университета Дюк, който създава роботизирана интравенозна игла с поддръжката на НАСА.
Диарията, камъните в бъбреците и апендицит нормално се лекуват, като се изключи 30 % от случаите на апендицит, които би трябвало да бъдат оперирани и затова могат да бъдат съдбовни.
Обширен скрининг на генетиката и фамилната история на астронавтите може доста да понижи вероятността да има член на екипажа, който да развие рак по време на тригодишна задача.
Един главен проблем би бил отбраната на местообитанията и галактическия транспортен съд от опустошителния резултат на финия прахуляк, който покрива повърхността на Марс.
„ Марс е неповторим с това, че има и мощни прашни стихии “, споделя Робърт Хауърд от центъра на НАСА „ Джонсън “.
Тези пъклен стихии на цялата планета могат да блокират Слънцето с месеци, като вършат слънчевите панели безполезни. Следователно ще са нужни дребни нуклеарни реактори.
През 2018 година НАСА и Министерството на енергетиката сполучливо приключиха демонстрационен план, наименуван Kilopower.
В последна сметка задачата ще бъде производството на материали на място, като се употребяват добити на Марс запаси, евентуално с 3D принтери.
Мъск предложи колонизиране на Марс, с първа експедиция за създаване на фабрика, която трансформира марсианската вода и въглероден диоксид от атмосферата в О2 и метаново гориво.
„ Да станем многопланетен тип “, споделя той в речта си за 2017 година, „ побеждава пъкъла от това, че сме единствена по рода си планета “.
Робърт Зубрин, президент на Марсовото общество, също се застъпва за основаването на „ нови клонове на човешката цивилизация “. Това, че не е реализиран никакъв прогрес, откогато човечеството за последно стъпи на Луната през 1972 година, за него е срамно.
„ Това е като Колумб да се върне от Новия свят след първото си пътешестване и тогава (крал и кралица) Фердинанд и Изабела да кажат: „ не ни интересува какво си разкрил “, споделя той.
Не всички са уверени обаче, че би трябвало да се върви на Марс.
„ Стига нелепости! “ споделя екзобиологът Мишел Висо от френската галактическа организация CNES.
„ Имаме невероятна планета с атмосфера, с О2, с вода … Това е незаконно, нямате право да заблуждавате хората да мислят, че има “ проект Б „, “ планета Б „, която ще създадем и ще има марсианска цивилизация. „
Независимо дали човечеството ще конфигурира колония или непрекъснати бази, най-важната спънка за трайното човешко наличие на Марс ще бъде да убеди хората да одобряват по-високо равнище на риск, в сравнение с за Луната или на МКС, аргументира се и Бъкланд.
