Робърт Редфорд и Ник Нолти са в ролите на писателя

Робърт Редфорд и Ник Нолти са в функциите на писателя Бил Брайсън и приятеля му Кац в тази екранизация по доста известна и обичана в Съединени американски щати книга. Двамата са към този момент много възрастни („ Иска ми се да бях още веднъж на 50 “, мечтае героят на Редфорд), само че вземат решение да си подарят едно последно премеждие – да изминат фамозния маршрут през Апалачите, пешеходно трасе от над 3 500 километра.Предпоставките това да е един прелестен за гледане филм са налице, даже и отвън чудесните артисти в основните функции. Да допълня и Ема Томпсън като брачната половинка на Бил. Филмите за пътешестване непроменяемо са цялостни с изненади; историята за двама остарели другари, поели по разнообразни пътища в живота, само че свързани от бурната си младост, е доста обещаваща. Всъщност, лентата е по-скоро посредствена, без да досажда отвратително в нито един миг. Обратите на действието и чарът на основните герои са съвсем задоволителни филмът да се гледа на драго сърце. Отделно има няколко искрено занимателни подиуми и остроумни реплики.

Абсурдно, само че по някакъв метод лентата ми се стори нещо като американския отговор на „ Младост “ на Сорентино. Една изцяло друга, различна напреднала възраст, типично по американски цялостна с възторг, оптимизъм, фамилни полезности и наивна религия във безконечната дарба на индивида да бъде потребен и целенасочен. Излишно е да споделям, че меланхоличното самосъжаление на Майкъл Кейн и Харви Кайтел ми е доста по-разбираемо. Това обаче не пречи правдиво да обичам Робърт Редфорд и да виждам всичките му филми. Той самият е безспорното доказателство на всичко, за което се споделя в този филм.