Робърт Емет е ирландски родолюбец, който желае един ден да

Робърт Емет е ирландски патриот, който желае един ден да види страната си самостоятелна. За жал неговите старания да направи смяна пропадат и той ще бъде изправен пред съда.

Роден на 4 март 1778 година, той израства в Дъблин, Ирландия. Израства в заможно семейство с татко си лекар Емет, който практикува обща медицина и майка си Елизабет Мейсън, наследница на огромно благосъстояние. Финансовото състояние на семейството е доста положително като те живеят в къща в центъра на града. Те са част от протестантското възнесение, название за протестантите от висшата класа, преобладаваща страната.

Като дребен мислите на по – огромният му брат Томас и негов другар Теабол Уолфтън за самостоятелност на Ирландия от Англия допират душата му и той е запленен от тези идеали до краят на живота си. Емет посещава учебното заведение Осуалд и завършвайки го той записва висше обучение в дъблинският университет Тринити единствено на 15. Докато учи той се причислява към кръжок за полемики, проведен от Томас и негови другари. Тяхната група мощно се ангажира с политически активизъм, като образува Обществото за обединени ирландци, където Робърт става техен секретар. Организацията има за цел да сложи равни права, посредством парламентарна промяна, осигуряваща независимостта на Ирландия. На времето връзките сред ирландските националисти и англичаните са доста напрегнати.

Групи като тази са бързо премахнати от Англия, а членовете са упрекнати в държавна измяна и отстранени. През 1798 година се схваща за членуването на Робърт в такава организация и той е изключен от университета си. Същата година английски войски стартират да арестуват всеки ирландски националист, с цел да понижат поддръжката за Обединена свободна Ирландия и контролират контрола върху страната с желязна ръка. За да избегне арест, Емет бяга във Франция за известно време и ще се завърне назад по – късно за въстанието, започващо на 24 май. То е водено от Теодор, който съумява да си обезпечи поддръжката на хиляди ирландски бунтовници, съпроводени с френската армия.

Дори след няколкомесечна битка британците съумяват да потушат протеста и в следствие губещата страна дава над 200 000 жертви и групата, виновна за доста от проектите към въстанието е изцяло разрушена. Повечето от основните членове са мъртви, в пандиза или имигрирали по други страни.

Така Емет е загърбен с тежката задача да реорганизира групата и за повече от година останал в Ирландия се пробва да укрепи националният дух на народа. Независимо какъв брой скришно прави делата си, те няма да останат незабелязани, когато през април 1799 година се издава заповед за неговият арест, само че Емет към този момент подготвил се още веднъж отпътува за Франция, където желае да подсигури армия и поддръжка за последващо въстание. Неговите безбройни опити да събере военна помощ са несполучливи, тъй като сега французите се пробват да запазят мира със своите съседи, изключително с Англия, само че вероятно когато връзките сред двете страни се скапват, поддръжка за идеята на Робърт е към този момент утвърдена.

С огромни очаквания патриота се завръща на родна земя през октомври 1802 година, фантазиите му за свободна Ирландия към момента кипящо живи. С подписаният Акт за съюз през 1800 година, който сплотява кралствата Британия и Ирландия в едно цяло, което слага Ирландия, повече от всеки път в цялостното владичество на Англия. Ирландците биват ръководени непосредствено от Уестминстърският замък и са третирани като външни жители с малко права.

Заради това Емет би трябвало деликатно да възнамерява всичко без да разсъни подозрения. През 1803 година дружно с Томас Ръсел и Джеймс Хоуп ще стартира да поставя основите на идващото си въстание. Планът е да се обезпечи производството на оръжия, както и експлозиви, които да се разположат из цялостен Дъблин. Те основават и сгъваемо копие, толкоз малко, че да се побере в джоба на нечие сако. Разликата сред предходният протест и този е, че Робърт употребява детайла на изненадата на своя страна. Този прикрит коз в ръкава му, обаче ще бъде обиден от инцидентната детонация на една от плануваните бомби. Това ще се окаже огромен пробив в тактиката на патриота и му се постанова да изтегли датата на въстанието по – напред от предстоящото преди да е прекомерно късно.

Въпреки че това резервира изненадващият резултат на офанзивата в това време е и повода, по която доста от бунтовниците се отхвърлят, заради неналичието на оръжия, които са им обещани. Независимо от сравнителното по – дребната армия, която ще нападне Емет довършва всички подготовки и проектът е да се завладее Дъблинският палат и вероятно да получат и поддръжката на цялата страна, доколкото е допустимо. За задачата са приготвени 10 000 копия на декларация, които са авансово раздадени из града, множеството от тях, обаче ще бъдат унищожени от британците.

С всички нужни мерки бунтовническата група, формирана от най-малко 200 индивида, отпред с Робърт, се насочва към замъка. Усилията им са непостижими против леката отбрана на британската армия. Ще последва и цялостен безпорядък, когато всякакви хора по улицата вземат решение да се причислят към хората на Емет. Лишен от надзор върху обстановката водачът гледа безпомощно по какъв начин почтени цивилни са забъркани в багра и биват наръгвани. Отвратен от гледката, виждайки че не се получава по този начин, както е възнамерявал Робърт няма избор с изключение на да приключи въстанието и да се отдръпна към планината Уиклоу. Независимо, че уредникът на протеста към този момент не е на бойното поле, раздорите не престават до късната вечер. 

От настанала цялостна безредица ще пострадат и почтени очeвидци като да вземем за пример Лорд Кила Уарден, излязъл с племенника си на разходка. Те биват издърпани от каляската, в която се возят и наръгани до гибел. Всичко това завършва чак с намесата на британските управляващи, които потушават уличната война. В резултат на провалената задача умират повече от 50 от ирландските бунтовници.

Докато Емет се намира в планината той ще реши да остане в страната, вместо да бяга в чужбина още веднъж, което за него щяло да е елементарно. Вместо това ще посети годеницата си Сара Къран и мисли по какъв начин ще бъде прелестно, в случай че може да живее до краят на живота си в неопределеност с бъдещата си жена. Тази негова концепция не се реализира, когато е хванат на 25 август, единствено месец след протеста. За делото му ответната страна няма налични доказателства, с цел да осъди патриота, само че пък ще употребяват опция. За да свидетелства против Робърт е корумпиран с 200 паунда и годишна пенсия юрист Леонард Макнали. За разлика от него асистентът му, честният Питър Буроу отхвърля същото награждение и се пробва доколкото може да отбрани Емет. 

С един против хиляди е ясно, че в завършек на сметка родолюбеца ще бъде упрекнат в държавна измяна, само че преди да получи присъдата ти той ще изнесе речта:       “Тук съм подготвен да умра. Не ми е разрешено да извинявам характера си; никой човек няма да посмее да оправдае характера ми; и когато съм възпрепятстван да се оправдая, дано никой не посмее да ме охули. Нека моят темперамент и претекстовете ми почиват в неопределеност и мир, до момента в който други времена и други хора не могат да им отдадат правдивост. Тогава моят темперамент ще бъде оправдан; тогава може да бъде написана моята епитафия. ”

След мощното си изявление получава смъртна присъда, осъществена на 20 септември на улица улица Томас, Дъблин. Той до дъно се надява, че някой от приятелите или роднините ще го избави, само че това е невероятно, тъй като те са задържани. От боязън останките на бореца за независимост са оставени непокътнати, в никакъв случай взети от фамилията му. Местоположението на натрупа му остава в неопределеност до през днешния ден. Той остава запомнен в ирландската история като воин и необикновен родолюбец. Речта му остава една от най – емблематичните и постоянно се помни от доста ирландци.