Робърт Де Ниро е причината да стана актьор. Двамата споделяме

Шон ПЕН | Аз, както и вие, сме една от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета

„ Робърт Де Ниро е повода да стана артист. Двамата споделяме общ рожден ден. Моята и неговата майка са уверени, че 17-ти август е рожденият ден на Боговете ".

Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф.

Моят татко беше воин от войната. Той беше и доста повече – воин на живота. Чарлийз /Терон, с която Шон Пен до неотдавна имаше връзка/ постоянно ми споделя, че желае нейният наследник на първо време да бъде добър човек. Не е значимо къкъв ще стане – артист, деятел, нуклеарен физик – той би трябвало първо да бъде добър човек. Моят татко беше подобен.

Бях много свенлив в детството си, само че това по никакъв начин не ме смущаваше. Не се усещах изолиран от останалите деца. Винаги ме канеха на купони - аз ходех, а там с никого не разговарях.

Какво значи да бъдеш звезда? Питайте красивите девойки от Ню Йорк, Ел Ей или Рим? Те желаят да те вкусят. Изпиват те с взор. И това се случва от толкоз доста години. И не е обвързвано с понятието звезда. Това приказва единствено, че хората имат много съществени персонални комплекси.

Звезда – това е оня, който отива на работа в Universal Studios с контракт, с цел да учи всичко – от танцуване на степ до озвучаване на анимационни филми – да оре като бик. Ето, подобен човек заслужава званието „ звезда ".

Днес мнозина се оплакват – какъв брой звезди се развеждат, поради интернет. И всички тия хора разсъждават за отбраната на персоналното пространство. Лично прострнаство?! Хайде стига! Вашето персонално пространстнво не коства пукната пара! Защото в случай че струваше, вие нямаше да си купите това списание. Искате персонално пространство? Аз самият се пробвам да си го извоювам откогато навърших 20.

Аз, както и вие, сме една от малкате точици, която се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля по този начин.

Преди доста пътувах из страната. Още като получих шофьорската си брошура, пътешествията се трансфораха в моя пристрастеност. Можех да пътувам по през целия ден – стига да го позволяваха събитията. Но през днешния ден времето е друго, не като преди – на всички места висят знаци – прави това, не прави това. Навсякъде има табели – в магазините, по оградите, на всички места. Това към този момент не е същата свободна страна, която беше преди.

В Испания всички съблюдават сиестата. В страната с невероятна икономическа рецесия, никой не работи през август. Никой. Дори сервитьорите са в отпуск и отпътуват на отмора със фамилиите си. И не е значимо, какъв брой доста тези хора се нуждаят от пари. Нима това не е вдъхновяващо? У нас няма такова нещо. Ние сме просто cool. Това е цената на капитализма.

Ние към този момент не знаем, какво значи да си родолюбец без да напудрим мозъците си и раздухаме въпроса, че сме номер едно в света.
Живеем в пуританско общество от лицемери. И това необикновено ме разстройва - до такава степен, че усещам злоба към личния си живот.

Кръгът ми от другари много се стесни. Мнозина ги обичам, те до ден сегашен са ми скъпи, само че аз към този момент не поддържам връзка с тях както преди, тъй като някъде в живота, нашите пътища се разделиха. Когато споделям, че моите най-близки другари са надалеч, това е самата истина.

Ненавиждам думата „ човечност ". В Хаити ме упрекваха за това, че не се грижа за китайците, които идваха за органи на мъртви хора, жертви на произшествия. На това отвръщах по този начин – тук имам 72-ма души, които ще живеят, в случай че аз в точния момент ги откарам в болница, и в случай че вие откриете 5-6 натрупа, чиито органи възнамерявате да продадете в Китай, то аз персонално нямам никакво време за това – пробвам се да оказа помощ на живите. По техни думи, това не било хуманно. Е, ще го преживея...

Ние имаме минута, с цел да живеем на тази земя. Странно е да мислим, че можем да променим нещо.

Напоследък разбрах нещо забавно – днешните артисти желаят все по-малко да зависят от режисьора. Съвременната просвета им внушава неверна визия за тяхната работа, и в този момент те мислят, че всичко което би трябвало да пряват е да изразят спонтанните си усеща пред камера. Пълни нелепости.

В един миг взех решение да зарежа киното и 5 години на никое място не се снимах. Веднъж при мен пристигна Дъстин Хофман и ми сподели: „ Не си завършил с нищо, просто си отчаян ". Да, той уцели право в задачата. Тогава самичък започнах да пиша сюжети и да върша филми.

Ставайки режисьор, аз открих свободата, която търсех, когато бях артист. Сега избирам да съм сценарист и режисьор, тъй като самичък сътворявам света и атмосферата, в която ми следва да пребивавам през идващите няколко години.

Работата не е в това, дали харесваш своя персонаж. Дали ти е комфортно в неговата кожа. В „ Пътят на Карлито " и „ Убийството на Никсън ", да вземем за пример, аз се усещах извънредно в ролята си. Беше ми мъчно... Но през днешния ден одобрявам тези моменти като компликации, които съм търсил, от които съм имал потребност.

В положителни връзки съм с първата си жена. И мога са споделя, че поддържам връзка с втората си жена и децата напълно обикновено. Щастлив човек съм.

Моите деца са артисти. Те са надарени и щастливи младежи. Радвам се, че имат здравословно отношение към славата.

Обикновено по време на бракоразвод се опитваш да нараниш някогашната си половинка. Но след това виждаш всичките си провали във връзка с тази жена, на този брак, на другарството – и към себе си, също. Защото не е значимо коя е била или не е била тя, за благополучие или злощастие тази жена е била част от живота ти и ти разбираш, че тя няма отношение към твоето лично развиване като персона. Всичко зависи от теб самия.

Ние презираме нарцисизма, който ни заобикаля, тъй като го виждаме в себе си. Нашата просвета чества всичко, с изключение на скромността.

Удивен съм, че съм влюбен. По доста аргументи. Не съм добър в математиката, само че тук е ясно като две и две – на 53 години, най-накрая започваш да разбираш за какво си трагичен в връзките си с дамите. Някой вероятно ще кажат, че е прекомерно късно. Но тъкмо в този момент аз чувствам това надълбоко и същинско възприятие. И това е някак сантиментално – не искаш да го загубиш...

Аз съм просто следващият глупак, който си мисли, че е добър човек.

Sean Penn Salutes Robert De Niro at the AFI Life Achievement Award