Рио де Жанейро (както и Бразилия като цяло) е един

Рио де Жанейро (както и Бразилия като цяло) е един необикновен коктейл от култури, хора, цветове. Същият този микс обаче може да трансформира града в не изключително безвредна дестинация. Все отново за четирите дни, които прекарахме в Рио, даже и за момент не почувствах каквато и да било неустановеност. Дори и когато станахме очевидци на грабеж… Полицейските чиновници са на всички места. Въпреки това целесъобразна процедура е всички персонални скъпи движимости да се оставят в хотелската стая. Точно това направихме и ние.



Като за начало взехме решение да разгледаме града отвисоко. А какво в Рио е по-високо от хеликоптер, кръжащ над градските му заливи, тропическата гора Тижука и статуята на Исус? Все спиращи дъха гледки. Определено имахме шанс – времето беше относително облачно, само че успяхме да хванем 5-минутния прозорец, в който слънцето ни се усмихна.



Друга опция за прелестни гледки над града са двата хълма-братя Sugarloaf благодарение на въжената линия, с която може да се стигне до върха им. Сравнително близо се намират стадионът „ Ботафого “ и едноименният търговски център с тераса, за която споделят, че е най-хубавото място за селфи в цялостен Рио.



Пешеходната разходка от комерсиалния център „ Ботафого “ до въжената линия и така наречен червен плаж до нея лишава към 15 минути и несъмнено си заслужава. Минахме около остарели, само че добре непокътнати и доста красиви здания, през днешния ден помещаващи музеи и академични факултети.

Въжената линия ни води и до двата хълма, само че по обособени направления, последователно подготвяйки ни за гледките, разкриващи се пред нас от все по-голяма височина. А те бяха прелестни. С малко повече шанс и ясно време даже и статуята на Исус, ситуирана на отсрещния рид, се вижда отлично. Ние нямахме чак подобен шанс, само че пък създадохме ново другарство.



След къса разходка с Uber се озовахме посред Копакабана – най-известният залив на Рио с черно-белите вълнообразни паважи и първокласния „ Копакабана Палас “. Доста добре изглеждащ регион, бих споделила, имайки поради, че допреди 1892 година (когато е издигнат първият тунел в Рио, свързващ обособените му дребни квартали сред хълмовете) тук не е имало нищо повече с изключение на малко рибарско селце.



Скалата на Нападателя (Arpoador), ситуирана сред Копакабана и Ипанема, предлага прелестни гледки към двата залива. Ипанема (и малко по-нататък Леблон) също като Копакабана е съвременен квартал, с богато многообразие от заведения за хранене, питейни заведения, пазари и магазини.

Следва продължение...

 



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.