Да изживееш Рикевир
Рикeвир* ме посрещна с тънка вечерна мъгла, която бе разтегнала своя воал върху ширналите се лозя, върху покривите на къщите и се докосваше до сивото на асфалта. Само прозорчетата на къщите светеха като любопитни среднощни очи, отворили в тъмнината топлите си зеници. Колата ни спря пред красива къща, окъпана в коледни светлини, на метри от каменните стени на остарелия град.
Засмяната господарка ни посрещна на прага на този дом, който щеше да бъде нашето място за идващите три дни. Гостоприемството в Рикевир не е просто бизнес. То е парченце от душата на стопаните и това си личеше във всяко ъгълче на краткотрайния ни дом. Богато украсена елха светеше в гостната, играчки чакаха децата, на масата имаше коледни сладки и домакински плодов нектар.
Първото чувство за всяко ново място е доста значимо. То те зарежда с това нестихващо възприятие за празник, тъй че да очакваш още и още, да не спираш да търсиш насладата и изненадата.
Излязох на терасата. Елхичката до мен примигваше с нежните си бели светлини, а погледът ми проникваше оттатък мъглата, до други къщи, зад стените на остарелия град, където чакаше да бъде открита магията.
Бях виждала Рикевир единствено един път, през лятото на един мой рожден ден. Още тогава разбрах, че го желая още веднъж. Понякога ориста ни изненадва със своите приумици. И в този момент, няколко години по-късно, аз още веднъж бях тук, в коледния Рикевир, който беше ми загатвал за своята празнична хубост единствено от фотоси и картички.
Утрото безшумно се изплъзна от прегръдката на небето и разтвори деня, с цел да се втурнем в него като нетърпеливи деца.
Още щом прекрачих каменния предел на града, детството ми протегна ръка и ме поведе по калдъръмени улици, отрупани с цялото обилие от коледна хубост. Украсените къщи, прозорци, витрини се надпреварваха във великолепието си и аз съвсем оставах без мирис, препускайки в този магически свят, не желаех да пропусна нищо – нито едно кътче, нито един прозорец.
Коледа беше на всички места – в съблазнителния мирис на меденки с всевъзможни форми и размери, в уханието на канела и шоколад, измежду безбройните коледни джунджурии и фигурки в магазинчетата, в ръцете на майстора с бяла брада и дълга престилка, който печеше кестени на някаква остаряла причудлива машина, а хората се тълпяха към него, като че ли освен с цел да похапнат, само че и с цел да се допрян до предишното на едни други хора...
Коледа в действителност беше вътре в хората. Когато създаваш същинска хубост, хубост, която извира от вътрешната страна, не можеш да я ограничиш сред стените на своя дом. Тя е като буйна река, излязла от коритото си – неусмирима и преливаща. Така е и с хората в Рикевир. Тяхната вътрешна хубост бе нарисувала едно омагьосано коледно мироздание, към което прииждаха от всички краища на света такива като мен, които си желаеха назад детската коледна магия.
Никой фотоапарат не може да опише за Рикевир. Рикевир би трябвало да се изживее. Трябва да видите по какъв начин засияват детските очи, съзирайки своята обичана въртележка. Трябва да минете по уличките с коледни сергии, с цел да се изгубите в невероятните вкусотии и творби на френските майстори. Трябва да спрете пред заспалия шадраван, в този момент декориран със сцената на Рождеството. Или да станете още веднъж нехайно хлапе в коледния магазин.
В Рикевир къщите са цветни. Мъглата тук се спуска единствено с цел да е цялостна изненадата. Щом се вдигне, пред очите ни се отваря един цветен свят и те примамва да му се отдадеш.
Три дни в Рикевир в никакъв случай не са задоволителни. Когато си тръгнеш оттова, той се трансформира вечно в твоята Коледа и никое друго пътешестване не може да го изличи.
Рикевир ме изпрати с „ Аве Мария ” и „ Тиха нощ, свята нощ ”. Лозята все по този начин дремеха в зимния си захлас, а черните косове с ярки жълти клюнове се щураха нагоре-надолу, горди с цветното си наличие. Обърнах се към прозореца на колата от своята седалка и тихичко прошепнах: „ Ще се върна при теб… ” Детето в мен се смееше и още веднъж бе почнало да има вяра в Дядо Коледа…
* Riquewihr е малко градче в Елзас, Франция, което се намира на фамозния Route des Vins („ Път на виното “).
7 страхотни коледни базара в Европа
Засмяната господарка ни посрещна на прага на този дом, който щеше да бъде нашето място за идващите три дни. Гостоприемството в Рикевир не е просто бизнес. То е парченце от душата на стопаните и това си личеше във всяко ъгълче на краткотрайния ни дом. Богато украсена елха светеше в гостната, играчки чакаха децата, на масата имаше коледни сладки и домакински плодов нектар.
Първото чувство за всяко ново място е доста значимо. То те зарежда с това нестихващо възприятие за празник, тъй че да очакваш още и още, да не спираш да търсиш насладата и изненадата.
Излязох на терасата. Елхичката до мен примигваше с нежните си бели светлини, а погледът ми проникваше оттатък мъглата, до други къщи, зад стените на остарелия град, където чакаше да бъде открита магията.
Бях виждала Рикевир единствено един път, през лятото на един мой рожден ден. Още тогава разбрах, че го желая още веднъж. Понякога ориста ни изненадва със своите приумици. И в този момент, няколко години по-късно, аз още веднъж бях тук, в коледния Рикевир, който беше ми загатвал за своята празнична хубост единствено от фотоси и картички.
Утрото безшумно се изплъзна от прегръдката на небето и разтвори деня, с цел да се втурнем в него като нетърпеливи деца.
Още щом прекрачих каменния предел на града, детството ми протегна ръка и ме поведе по калдъръмени улици, отрупани с цялото обилие от коледна хубост. Украсените къщи, прозорци, витрини се надпреварваха във великолепието си и аз съвсем оставах без мирис, препускайки в този магически свят, не желаех да пропусна нищо – нито едно кътче, нито един прозорец.
Коледа беше на всички места – в съблазнителния мирис на меденки с всевъзможни форми и размери, в уханието на канела и шоколад, измежду безбройните коледни джунджурии и фигурки в магазинчетата, в ръцете на майстора с бяла брада и дълга престилка, който печеше кестени на някаква остаряла причудлива машина, а хората се тълпяха към него, като че ли освен с цел да похапнат, само че и с цел да се допрян до предишното на едни други хора...
Коледа в действителност беше вътре в хората. Когато създаваш същинска хубост, хубост, която извира от вътрешната страна, не можеш да я ограничиш сред стените на своя дом. Тя е като буйна река, излязла от коритото си – неусмирима и преливаща. Така е и с хората в Рикевир. Тяхната вътрешна хубост бе нарисувала едно омагьосано коледно мироздание, към което прииждаха от всички краища на света такива като мен, които си желаеха назад детската коледна магия.
Никой фотоапарат не може да опише за Рикевир. Рикевир би трябвало да се изживее. Трябва да видите по какъв начин засияват детските очи, съзирайки своята обичана въртележка. Трябва да минете по уличките с коледни сергии, с цел да се изгубите в невероятните вкусотии и творби на френските майстори. Трябва да спрете пред заспалия шадраван, в този момент декориран със сцената на Рождеството. Или да станете още веднъж нехайно хлапе в коледния магазин.
В Рикевир къщите са цветни. Мъглата тук се спуска единствено с цел да е цялостна изненадата. Щом се вдигне, пред очите ни се отваря един цветен свят и те примамва да му се отдадеш.
Три дни в Рикевир в никакъв случай не са задоволителни. Когато си тръгнеш оттова, той се трансформира вечно в твоята Коледа и никое друго пътешестване не може да го изличи.
Рикевир ме изпрати с „ Аве Мария ” и „ Тиха нощ, свята нощ ”. Лозята все по този начин дремеха в зимния си захлас, а черните косове с ярки жълти клюнове се щураха нагоре-надолу, горди с цветното си наличие. Обърнах се към прозореца на колата от своята седалка и тихичко прошепнах: „ Ще се върна при теб… ” Детето в мен се смееше и още веднъж бе почнало да има вяра в Дядо Коледа…
* Riquewihr е малко градче в Елзас, Франция, което се намира на фамозния Route des Vins („ Път на виното “).
7 страхотни коледни базара в Европа
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ