Не съм гражданин на света, аз съм един италианец по света
Рикардо Мути навърши 80 години., който въплъщава италианския дух, духът на Верди, на сериозността към изкуството, на педантичната честност към посланието в едно произведение (обстойно изследвано, премислено и очебийно от диригента), на дълбокото почитание към предците, към учителите и продължението на тяхната линия, на цялостната липса от модерност в повърхностния смисъл на думата...
В едно от последните си изявленията за „ Кориере каузи сера “ от април 2021 диригентът споделя, че е имал щастието да израстне през 50-те на предишния век и да приключи гимназия в Молфета при изключителни преподаватели.
„ Спомням си по какъв начин учителят по латински при мой неверен отговор ме хвана за ушите и ме раздруса като въже на камбана. Благодарение на него в никакъв случай повече не съм пропущал откъс по латински. Дали скърбя за телесното наказване? Разбира се, че не. Съжалявам за сериозността. Духът, с който Фридрих ІІ е издълбал мотото на вратата на Капуа: „ Тези, които имат намерение да живеят почтено, влизат с убеденост “. Прекрасна имиграционна и интеграционна политика, която би послужила!
Дирижирането през днешния ден постоянно се трансформира в комфортна специалност. Младите хора съумяват, без да се задълбочават. Занимават се с монументални творби при започване на кариерата си, просто жестикулирайки. Тосканини споделяше, че ръцете са продължение на мозъка. Днес доста диригенти употребяват подиума да вършат шоу, пробвайки се да сграбчен аудитория, която внимава в това, което вижда, а не в това, което чува. Моят преподавател Антонио Вото споделяше, че диригентът би трябвало да е вдишал праха от сцената. Вместо това, оркестри, хорове, артисти се оплакват от ден на ден от явна липса на музикална и драматургична готовност от страна на диригентите. Репетициите в зала, в които диригентът на пианото приготвя артистите, понижават от ден на ден и повече, в интерес на седмици подготовки за нищо не подозиращи режисьори, които освен не могат да разчетат партитурата, само че постоянно си измислят истории, противоречащи на музикалния дискурс. В кореспонденцията си с Кандински Шонберг написа, че в случай че режисурата и сценографията смущават музиката, те бъркат. Със сигурност Шонберг не е бил консерватор. Аз съм диригентът, който е направил най-вече продукции с Ронкони, девет през 70-те. Те са към момента под въздействието на Стрелер, който освен познаваше музиката, само че умееше да чете партитурата. Той преследваше хубостта, само че не като естетически факт, а като нужда за същинско изкуство. Моите продукции със Стрелер („ Сватбата на Фигаро “, „ Дон Жуан “ и „ Фалстаф “) ме съпътстват през целия ми живот и ме научиха на доста. Ето за какво, може би преувеличавайки, споделям, че се уморих от живота. Мисля, че към този момент не числя се на този свят, който изцяло анулира правилата на етиката в изкуството, които съм следвал и които моите учители са ми предали...
Например, Джорджо Стрелер вярваше в една „ Аида “ без слонове, където триумфът е единствено в музиката, а не в този фараонизъм, който характеризира „ Аида “ към този момент по целия свят, който поврежда същността на творбата. Това е една от най-изтънчените и деликатни партитури на Верди. Твърде скъпите декори и костюми, дружно с неналичието на подготвеност и престиж на диригентите, които с дължимите изключения, оставят артистите без лидер, ме тормозят за бъдещето на операта.
Днес има условие при подготовката на музикален сезон в един оркестър да има баланс сред мъже и дами, хора с разнообразни цветове на кожата, етноси, транссексуални, тъй че да бъдат показани всички обществени, етнически, генетични проблеми. Намирам го за доста необичайно. Изборът би трябвало да бъде изработен въз основа на стойност и гений. Без дискриминация, в един или различен смисъл...
Италия е цялостна с театри от 18 и 19 век, които в този момент стоят затворени. Отворете ги и ги дайте на младежи... Ако желаеме нашето оперно завещание, най-изпълняваното в света, да не се смята за мотив за развлечение, а за източник на обучение и просвета (както са творбите на Моцарт, Вагнер, Щраус), би трябвало да създадем доста неща.
Верди не е „ зум-па-па “! “
В предаването на 21 август от 20 часа ще звучат фрагменти от:
• „ Дон Жуан “ от Моцарт с Томас Алън, Едита Груберова, Франсиско Арайза и Сузане Менцер;
• „ Дон Карлос “ от Верди с Лучано Павароти, Самюел Рейми и Даниела Деси;
• „ Отело “ от Верди с Красимира Стоянова и Александр Антоненко;
• „ Палячи “ от Леонкавало с Лучано Павароти и Даниела Деси;
• „ Ифигения в Таврида “ от Глук с Томас Алън и Карол Ванес;
• „ Реквием “ от Верди с Виенската филхармония, Красимира Стоянова, Анита Рачвилешвили, Франческо Мели и Илдар Абдразаков;
• „ Миса Солемнис “ от Бетовен – в запис от Залцбургския фестивал от 2021 година
Снимки: ЕПА/БГНЕС, riccardomuti.com
В едно от последните си изявленията за „ Кориере каузи сера “ от април 2021 диригентът споделя, че е имал щастието да израстне през 50-те на предишния век и да приключи гимназия в Молфета при изключителни преподаватели.
„ Спомням си по какъв начин учителят по латински при мой неверен отговор ме хвана за ушите и ме раздруса като въже на камбана. Благодарение на него в никакъв случай повече не съм пропущал откъс по латински. Дали скърбя за телесното наказване? Разбира се, че не. Съжалявам за сериозността. Духът, с който Фридрих ІІ е издълбал мотото на вратата на Капуа: „ Тези, които имат намерение да живеят почтено, влизат с убеденост “. Прекрасна имиграционна и интеграционна политика, която би послужила!
Дирижирането през днешния ден постоянно се трансформира в комфортна специалност. Младите хора съумяват, без да се задълбочават. Занимават се с монументални творби при започване на кариерата си, просто жестикулирайки. Тосканини споделяше, че ръцете са продължение на мозъка. Днес доста диригенти употребяват подиума да вършат шоу, пробвайки се да сграбчен аудитория, която внимава в това, което вижда, а не в това, което чува. Моят преподавател Антонио Вото споделяше, че диригентът би трябвало да е вдишал праха от сцената. Вместо това, оркестри, хорове, артисти се оплакват от ден на ден от явна липса на музикална и драматургична готовност от страна на диригентите. Репетициите в зала, в които диригентът на пианото приготвя артистите, понижават от ден на ден и повече, в интерес на седмици подготовки за нищо не подозиращи режисьори, които освен не могат да разчетат партитурата, само че постоянно си измислят истории, противоречащи на музикалния дискурс. В кореспонденцията си с Кандински Шонберг написа, че в случай че режисурата и сценографията смущават музиката, те бъркат. Със сигурност Шонберг не е бил консерватор. Аз съм диригентът, който е направил най-вече продукции с Ронкони, девет през 70-те. Те са към момента под въздействието на Стрелер, който освен познаваше музиката, само че умееше да чете партитурата. Той преследваше хубостта, само че не като естетически факт, а като нужда за същинско изкуство. Моите продукции със Стрелер („ Сватбата на Фигаро “, „ Дон Жуан “ и „ Фалстаф “) ме съпътстват през целия ми живот и ме научиха на доста. Ето за какво, може би преувеличавайки, споделям, че се уморих от живота. Мисля, че към този момент не числя се на този свят, който изцяло анулира правилата на етиката в изкуството, които съм следвал и които моите учители са ми предали...
Например, Джорджо Стрелер вярваше в една „ Аида “ без слонове, където триумфът е единствено в музиката, а не в този фараонизъм, който характеризира „ Аида “ към този момент по целия свят, който поврежда същността на творбата. Това е една от най-изтънчените и деликатни партитури на Верди. Твърде скъпите декори и костюми, дружно с неналичието на подготвеност и престиж на диригентите, които с дължимите изключения, оставят артистите без лидер, ме тормозят за бъдещето на операта. Днес има условие при подготовката на музикален сезон в един оркестър да има баланс сред мъже и дами, хора с разнообразни цветове на кожата, етноси, транссексуални, тъй че да бъдат показани всички обществени, етнически, генетични проблеми. Намирам го за доста необичайно. Изборът би трябвало да бъде изработен въз основа на стойност и гений. Без дискриминация, в един или различен смисъл...
Италия е цялостна с театри от 18 и 19 век, които в този момент стоят затворени. Отворете ги и ги дайте на младежи... Ако желаеме нашето оперно завещание, най-изпълняваното в света, да не се смята за мотив за развлечение, а за източник на обучение и просвета (както са творбите на Моцарт, Вагнер, Щраус), би трябвало да създадем доста неща.
Верди не е „ зум-па-па “! “
В предаването на 21 август от 20 часа ще звучат фрагменти от:
• „ Дон Жуан “ от Моцарт с Томас Алън, Едита Груберова, Франсиско Арайза и Сузане Менцер;
• „ Дон Карлос “ от Верди с Лучано Павароти, Самюел Рейми и Даниела Деси;
• „ Отело “ от Верди с Красимира Стоянова и Александр Антоненко;
• „ Палячи “ от Леонкавало с Лучано Павароти и Даниела Деси;
• „ Ифигения в Таврида “ от Глук с Томас Алън и Карол Ванес;
• „ Реквием “ от Верди с Виенската филхармония, Красимира Стоянова, Анита Рачвилешвили, Франческо Мели и Илдар Абдразаков;
• „ Миса Солемнис “ от Бетовен – в запис от Залцбургския фестивал от 2021 година
Снимки: ЕПА/БГНЕС, riccardomuti.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ