Рихард Вагнер съчинявал и музиката, и текста
Рихард Вагнер е роден в Лайпциг на 22 май 1813 година Способността да твори се демонстрира при него много рано. Още като възпитаник той композира трагични творби. По-късно самият той написа либретото за своите опери, което е извънредно. За този композитор текстът и музиката са две елементи от едно цяло. Още повече - музиката на Вагнер е в услуга на драмата.
Вагнер реализира цялостна симбиоза от текст, музика, постановка, сценография и архитектура в оперния цикъл „ Пръстенът на нибелунгите “. Той продължава съвсем 16 часа и се състои от четири елементи: „ Златото на Рейн “, „ Валкирия “, „ Зигфрид “ и „ Смъртта на боговете “. Премиерата на този героичен gesamtkunstwerk, основан на немска митология, е в Байройт през 1876 година
В този баварски град специално за своите опери Вагнер построява неповторим спектакъл: без ложи и балкони, с звучност, предопределена за симбиозата на музика и глас, с оркестрова яма под сцената, тъй че оркестърът да не отвлича вниманието от действието на сцената. До през днешния ден оперите на Вагнер се извършват във Фестшпилхаус на Зеления рид като част от световноизвестния годишен фестивал в Байройт, учреден от самия композитор.
Длъжник, дезертьор и друмник
Рихард Вагнер води забързан живот. Или бяга от кредитори, или се крие по политически аргументи. Преместването от Лайпциг във Вюрцбург, където получава работа в театъра, бележи началото на неговите скитания в Европа. Вагнер живее над опциите си и съвсем постоянно дължи пари. Така от Рига, където най-сетне се озовава без средства и работа, Вагнер и брачната половинка му Мина през 1839 година скрито бягат през Лондон (четири седмици на транспортен съд в стихия ще бъде вдъхновението на „ Летящия холандец “) в Париж, където му помага френският оперен композитор Джакомо Майербер. Но в Париж Вагнер не се вписва в изтънченото общество - бедността и неосъществените креативен упоритости го принуждават да се върне в Германия.
В Дрезден Вагнер е заловен във вихъра на Мартенската гражданска война от 1848-1849 година Обявен за търсене за присъединяване във въстанието за събаряне на монарха на Саксония, с подправен паспорт Вагнер бяга в Цюрих. През 1862 година той се разделя със брачната половинка си и е амнистиран. Отново се мята от Венеция до Париж, от Ваймар до Карлсруе, стига до Москва и Будапеща. От Виена отново бяга от кредиторите. И най-после стига до Мюнхен - под крилото на своя избавител и настойник, краля на Бавария Лудвиг II, въодушевен обожател на гения на Вагнер.
Лебедовият палат Нойшванщайн, който едвам не коства на краля трона заради големите разноски, е отдаден на Рихард Вагнер и е кондензиран с атмосферата на неговите опери. Без финансовата помощ на Лудвиг II нямаше да има Байройтска къща на фестивалите, нито „ Пръстенът на Нибелунгите “, подложен там. Вагнер умира през 1883 година във Венеция и намира безконечния си дом в Байройт.
„ Най-скъпият “ композитор
През целия си живот Вагнер заема пари наляво и надясно и в никакъв случай не ги връща. Егоцентризъм и непрекъсната финансова потребност го трансформират в най-скъпия композитор на всички времена. Вагнер изисква астрономически суми авансово от издателя си Schott, при който е разгласил творбите си от 1859 година - даже и за към момента ненаписани творби, какъвто е казусът с „ Пръстенът на Нибелунгените “. Първите проявления от оперния цикъл в Байройт се оказват финансово злополучие, само че в дълготраен проект техният триумф потвърди правотата на Вагнер и обезпечи цялостни каси за издателството. В Schott Вагнер разгласява целия си композиторски багаж, а също по този начин довежда в него известни създатели от своя кръг.
Силните дами
В оперите на Вагнер женските партии постоянно въплъщават мощни женски облици, чиято задача е да изкупят виновността на мъжете. Силната жена не е тази, която се освобождава от мъж, а тази, която обича толкоз доста, че е подготвена да се откаже от личното си битие поради неговото избавление. Романтична концепция за обич до гроба.
Жените в живота на самия Рихард Вагнер също са силни и отдадени. Първата му брачна половинка Мина не утвърждава приключенията на брачна половинка си, само че в продължение на 30 години резервира позицията на „ основната жена “ в живота на Вагнер. Втората му брачна половинка Козим става всичко за Вагнер – безрезервно любеща, ревностна спътница, майка на децата му и въодушевен обожател на творчеството му. Именно тя, след гибелта на Вагнер, превръща фестивала в Байройт в паметно събитие. Сезонът на 2021 година в Байройт остана паметен - за първи път в историята на фестивала една жена, украинката Оксана Линив, дирижира оркестъра.
Несъмнено е антисемит
Вагнер извежда присъщия за тогавашното общество инертен антисемитизъм до равнището на идеология. През 1850 година под псевдоним е оповестена брошурата „ Еврейство в музиката “, в която той отхвърля способността на евреите за художествено изложение. В препечатаната версия 20 години по-късно - към този момент с изтъкване на авторството и в уголемен вид - тонът на брошурата става още по-агресивен. На доктрина Вагнер е бил разгорещен антисемит, само че на процедура поддържа връзки с евреите и употребява техните „ услуги “, в случай че са му потребни.
След гибелта на Вагнер, само че със съдействието на наследниците на неговото творчество в Байройт, музикалното завещание на композитора е необятно употребявано от нацистите за техните пропагандни цели. И до през днешния ден се води спор за това дали е допустимо да се открият прояви на неговия антисемитизъм в оперите му и дали цялата му музика би трябвало да се смята за антисемитска.
Вагнер реализира цялостна симбиоза от текст, музика, постановка, сценография и архитектура в оперния цикъл „ Пръстенът на нибелунгите “. Той продължава съвсем 16 часа и се състои от четири елементи: „ Златото на Рейн “, „ Валкирия “, „ Зигфрид “ и „ Смъртта на боговете “. Премиерата на този героичен gesamtkunstwerk, основан на немска митология, е в Байройт през 1876 година
В този баварски град специално за своите опери Вагнер построява неповторим спектакъл: без ложи и балкони, с звучност, предопределена за симбиозата на музика и глас, с оркестрова яма под сцената, тъй че оркестърът да не отвлича вниманието от действието на сцената. До през днешния ден оперите на Вагнер се извършват във Фестшпилхаус на Зеления рид като част от световноизвестния годишен фестивал в Байройт, учреден от самия композитор.
Длъжник, дезертьор и друмник
Рихард Вагнер води забързан живот. Или бяга от кредитори, или се крие по политически аргументи. Преместването от Лайпциг във Вюрцбург, където получава работа в театъра, бележи началото на неговите скитания в Европа. Вагнер живее над опциите си и съвсем постоянно дължи пари. Така от Рига, където най-сетне се озовава без средства и работа, Вагнер и брачната половинка му Мина през 1839 година скрито бягат през Лондон (четири седмици на транспортен съд в стихия ще бъде вдъхновението на „ Летящия холандец “) в Париж, където му помага френският оперен композитор Джакомо Майербер. Но в Париж Вагнер не се вписва в изтънченото общество - бедността и неосъществените креативен упоритости го принуждават да се върне в Германия.
В Дрезден Вагнер е заловен във вихъра на Мартенската гражданска война от 1848-1849 година Обявен за търсене за присъединяване във въстанието за събаряне на монарха на Саксония, с подправен паспорт Вагнер бяга в Цюрих. През 1862 година той се разделя със брачната половинка си и е амнистиран. Отново се мята от Венеция до Париж, от Ваймар до Карлсруе, стига до Москва и Будапеща. От Виена отново бяга от кредиторите. И най-после стига до Мюнхен - под крилото на своя избавител и настойник, краля на Бавария Лудвиг II, въодушевен обожател на гения на Вагнер.
Лебедовият палат Нойшванщайн, който едвам не коства на краля трона заради големите разноски, е отдаден на Рихард Вагнер и е кондензиран с атмосферата на неговите опери. Без финансовата помощ на Лудвиг II нямаше да има Байройтска къща на фестивалите, нито „ Пръстенът на Нибелунгите “, подложен там. Вагнер умира през 1883 година във Венеция и намира безконечния си дом в Байройт.
„ Най-скъпият “ композитор
През целия си живот Вагнер заема пари наляво и надясно и в никакъв случай не ги връща. Егоцентризъм и непрекъсната финансова потребност го трансформират в най-скъпия композитор на всички времена. Вагнер изисква астрономически суми авансово от издателя си Schott, при който е разгласил творбите си от 1859 година - даже и за към момента ненаписани творби, какъвто е казусът с „ Пръстенът на Нибелунгените “. Първите проявления от оперния цикъл в Байройт се оказват финансово злополучие, само че в дълготраен проект техният триумф потвърди правотата на Вагнер и обезпечи цялостни каси за издателството. В Schott Вагнер разгласява целия си композиторски багаж, а също по този начин довежда в него известни създатели от своя кръг.
Силните дами
В оперите на Вагнер женските партии постоянно въплъщават мощни женски облици, чиято задача е да изкупят виновността на мъжете. Силната жена не е тази, която се освобождава от мъж, а тази, която обича толкоз доста, че е подготвена да се откаже от личното си битие поради неговото избавление. Романтична концепция за обич до гроба.
Жените в живота на самия Рихард Вагнер също са силни и отдадени. Първата му брачна половинка Мина не утвърждава приключенията на брачна половинка си, само че в продължение на 30 години резервира позицията на „ основната жена “ в живота на Вагнер. Втората му брачна половинка Козим става всичко за Вагнер – безрезервно любеща, ревностна спътница, майка на децата му и въодушевен обожател на творчеството му. Именно тя, след гибелта на Вагнер, превръща фестивала в Байройт в паметно събитие. Сезонът на 2021 година в Байройт остана паметен - за първи път в историята на фестивала една жена, украинката Оксана Линив, дирижира оркестъра.
Несъмнено е антисемит
Вагнер извежда присъщия за тогавашното общество инертен антисемитизъм до равнището на идеология. През 1850 година под псевдоним е оповестена брошурата „ Еврейство в музиката “, в която той отхвърля способността на евреите за художествено изложение. В препечатаната версия 20 години по-късно - към този момент с изтъкване на авторството и в уголемен вид - тонът на брошурата става още по-агресивен. На доктрина Вагнер е бил разгорещен антисемит, само че на процедура поддържа връзки с евреите и употребява техните „ услуги “, в случай че са му потребни.
След гибелта на Вагнер, само че със съдействието на наследниците на неговото творчество в Байройт, музикалното завещание на композитора е необятно употребявано от нацистите за техните пропагандни цели. И до през днешния ден се води спор за това дали е допустимо да се открият прояви на неговия антисемитизъм в оперите му и дали цялата му музика би трябвало да се смята за антисемитска.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ