Ричи Блекмор харесва само 1 от заместниците си в Deep Purple
Ричи Блекмор е най-известният китарист на Deep Purple, само че в някои интервали той не е бил член на групата, сменен от музиканти като Томи Болин, Джо Сатриани, а през последните 25 години — от Стив Морз.
В края на 1993 година Сатриани се причислява към Deep Purple като краткотраен заместител на напусналия китарист Ричи Блекмор по време на японското турне на групата и остава и за европейското — малко повече от 6 месеца. Концертите имаха триумф и Сатриани бе помолен да се причисли за непрекъснато, само че той отхвърли, откакто беше подписал със Sony договор за няколко соло албума. Тогава мястото зае Стив Морз.
Ето какво мисли истинският китарист на групата за заместниците си:
„ Мисля, че всеки от тях се справя много добре. Разбира се, Джо Сатриани е страхотен музикант. Но ми се коства, че той постъпи вярно, като напусна единствено след две седмици [смее се] (бел. ред. — Сатриани А Стив Морс е необикновен китарист. Много хора се пробват да измъкнат нещо забавно от мен, само че когато се говори за китаристи от калибра на Сатриани и Морс, те са блестящи. И мога да продължа и да кажа, че не съм доста сигурен за какво Стив се задържа в тази група, само че това явно е негов избор. Трябва да е видял нещо там “
За Сатриани и Морз нормално не многословният Блекмор приказва малко повече по време на изявление, оповестено от почитател клуба му в техния канал в Youtube:
„ За мен Джо Сатриани е ослепителен китарист, само че в никакъв случай не съм го чул да търси нотите. Както и никога не съм го чул да изсвири неверна нота. Джими Хендрикс свиреше доста неверни ноти, тъй като търсеше от самото начало „ къде, по дяволите, е правилната нота? “. Когато той я намереше ... уау, това беше необикновено! Ако винаги свириш верните ноти, в това има нещо неправилно, не търсиш… не посягаш към нищо. Но това не значи, че не е доста добър, както и Стив Морс — също фантастичен музикант.
Радвам се, че те намериха китарист, с който да продължат. Защото към този момент се притеснявах, че ще би трябвало да остана прикрепен към тази група до края на живота си. За шанс те споделиха: „ Намерихме си китарист “ и аз слава богу, успях да се измъкна. Не съм ги слушал доста, просто знам, че Джо Сатриани и Стив Морс са блестящи китаристи. Всъщност си припомням, че съм слушал Стив Морс с Dixie Drags, в действителност беше извънреден.
Най-много обичам да слушам по какъв начин някой търси нещо и може не постоянно да успява, но понякога го намира и тогава става невероятно. Други пък постоянно знаят какво свирят и музиката им е полирана и излъскана… Като Джо Сатриани неговата е почти прекалено полирана, а това от време на време ме тормози. Но другите хора харесват друга музика. Някои се интересуват от музика за главата, други — от музика за сърцето, а трети от блус. Аз персонално съм менестрел. Ако чуя някой да свири на лютня или на дървена флейта, това просто ме трогва “, сподели Ричи Блекмор.
Томи Болин е доста надарен музикант, който идва в Deep Purple през юни 1975 взе участие в записите на албума Come Taste The Band, а през март 1976 година е заставен да напусне, след като покрай провалите на записи и концерти колегите му схващат, че Томи е наркоман. Умира в края на същата години от свръхдоза наркотици, примесени с алкохол. Блекмор приказва за него в уеб страницата на Guitar World
„ За първи път го чух в албума на Били Кобъм Spectrum и си помислих: „ Кой е този човек? “ Тогава го видях по малкия екран и той изглеждаше необикновено - като Елвис Пресли. Знаех, че ще стане огромен. Когато чух, че Purple са го е наели, си помислих, че е ужасно. Винаги е бил толкоз непретенциозен. Спомням си, че дълго ме канеше в дома си в Холивуд, с цел да видя китарата му. Един ден отидох, вратата беше отворена и влязох, само че нямаше никого, нямаше и никакво обзавеждане - нищо. Стоях десетина минути, преди той най-сетне да се появи. Показа ми китарата си и струните несъмнено имаха четвърт инч нечистотия, като че ли бяха от пет години. Попитах го по кое време за последно ги е сменял и той сподели доста съществено: „ Боже, не знам. Мислиш ли, че би трябвало да сложа нови? "
В края на 1993 година Сатриани се причислява към Deep Purple като краткотраен заместител на напусналия китарист Ричи Блекмор по време на японското турне на групата и остава и за европейското — малко повече от 6 месеца. Концертите имаха триумф и Сатриани бе помолен да се причисли за непрекъснато, само че той отхвърли, откакто беше подписал със Sony договор за няколко соло албума. Тогава мястото зае Стив Морз.
Ето какво мисли истинският китарист на групата за заместниците си:
„ Мисля, че всеки от тях се справя много добре. Разбира се, Джо Сатриани е страхотен музикант. Но ми се коства, че той постъпи вярно, като напусна единствено след две седмици [смее се] (бел. ред. — Сатриани А Стив Морс е необикновен китарист. Много хора се пробват да измъкнат нещо забавно от мен, само че когато се говори за китаристи от калибра на Сатриани и Морс, те са блестящи. И мога да продължа и да кажа, че не съм доста сигурен за какво Стив се задържа в тази група, само че това явно е негов избор. Трябва да е видял нещо там “
За Сатриани и Морз нормално не многословният Блекмор приказва малко повече по време на изявление, оповестено от почитател клуба му в техния канал в Youtube:
„ За мен Джо Сатриани е ослепителен китарист, само че в никакъв случай не съм го чул да търси нотите. Както и никога не съм го чул да изсвири неверна нота. Джими Хендрикс свиреше доста неверни ноти, тъй като търсеше от самото начало „ къде, по дяволите, е правилната нота? “. Когато той я намереше ... уау, това беше необикновено! Ако винаги свириш верните ноти, в това има нещо неправилно, не търсиш… не посягаш към нищо. Но това не значи, че не е доста добър, както и Стив Морс — също фантастичен музикант.
Радвам се, че те намериха китарист, с който да продължат. Защото към този момент се притеснявах, че ще би трябвало да остана прикрепен към тази група до края на живота си. За шанс те споделиха: „ Намерихме си китарист “ и аз слава богу, успях да се измъкна. Не съм ги слушал доста, просто знам, че Джо Сатриани и Стив Морс са блестящи китаристи. Всъщност си припомням, че съм слушал Стив Морс с Dixie Drags, в действителност беше извънреден.
Най-много обичам да слушам по какъв начин някой търси нещо и може не постоянно да успява, но понякога го намира и тогава става невероятно. Други пък постоянно знаят какво свирят и музиката им е полирана и излъскана… Като Джо Сатриани неговата е почти прекалено полирана, а това от време на време ме тормози. Но другите хора харесват друга музика. Някои се интересуват от музика за главата, други — от музика за сърцето, а трети от блус. Аз персонално съм менестрел. Ако чуя някой да свири на лютня или на дървена флейта, това просто ме трогва “, сподели Ричи Блекмор.
Томи Болин е доста надарен музикант, който идва в Deep Purple през юни 1975 взе участие в записите на албума Come Taste The Band, а през март 1976 година е заставен да напусне, след като покрай провалите на записи и концерти колегите му схващат, че Томи е наркоман. Умира в края на същата години от свръхдоза наркотици, примесени с алкохол. Блекмор приказва за него в уеб страницата на Guitar World
„ За първи път го чух в албума на Били Кобъм Spectrum и си помислих: „ Кой е този човек? “ Тогава го видях по малкия екран и той изглеждаше необикновено - като Елвис Пресли. Знаех, че ще стане огромен. Когато чух, че Purple са го е наели, си помислих, че е ужасно. Винаги е бил толкоз непретенциозен. Спомням си, че дълго ме канеше в дома си в Холивуд, с цел да видя китарата му. Един ден отидох, вратата беше отворена и влязох, само че нямаше никого, нямаше и никакво обзавеждане - нищо. Стоях десетина минути, преди той най-сетне да се появи. Показа ми китарата си и струните несъмнено имаха четвърт инч нечистотия, като че ли бяха от пет години. Попитах го по кое време за последно ги е сменял и той сподели доста съществено: „ Боже, не знам. Мислиш ли, че би трябвало да сложа нови? "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ