Реймар и Валтер Хортън са братя авио строители и експериментатори.

Реймар и Валтер Хортън са братя авио строители и експериментатори. Тяхната обич към строенето на най-различни модели ще стартира да се развива с по-високи обороти през 1933 година и по този начин до края на Втората Световна война. След нея ще имат дребни участия в Аржентина, следвайки пътя на доста други нацисти. Ако двамата братя бяха траяли своя живот най-малко още 40 години, то най-вероятно щяха да станат очевидци на най-различни нововъведения и най-много на тяхното лично създание – летящото крило.

Моделите им са едно цяло крило, без опашка и без спомагателни извивки, които могат да забавят скоростта при въздушно търкане. На тях се дължи раждането на немския Messerschmitt, както и към 44 въздушни рамки за най-различни самолети и дузина други модели.

Освен създаването на странни самолети, двамата германци са първите, които употребяват BMW 003 мотори, които би трябвало да задвижат техния Ho IX V2. В последният миг се оказва, че баварците не могат да отговорят на високите условия и по тази причина залагат на Junker Jumo 004B. По това време са направени няколко опита, само че по този начин или другояче техният план остава в историята като първият летателен уред, който в миналото е употребявал реактивни мотори.

Едва след края на войната ще има сходен опит на Съединени американски щати с Northrop, само че не и преди американската войска да изпрати немската структура непосредствено до Съединени американски щати, с цел да бъде добре изследвана. Въпреки опитите на янките да създадат сходен аероплан, най-после компанията декларира, че този план в никакъв случай не е основан, с цел да лети. Безумното изявление единствено потвърждава, че някой просто не си е научил урока и не е схванал какво в действителност може да получи от цялата обстановка.

Защо братята се провалят и какво в действителност можеше да се промени по време на Втората Световна война, в случай че в миналото бяха получили вярното финансиране. Двамата дизайнери живеят и създават своите модели в гараж. По това време Луфтвафе осъзнава, че няма по какъв начин да им разпореди да произведат реактивни мотори и насочва вниманието си към Gotha – немска жп компания, която се занимава с произвеждане на вагони и от скоро е получила правото да работи върху самолети. По това време немското държавно управление дава на тях правото да разработят малко по-добра бойна машина, която да отговори на всички стремежи на армията.

Твърдението, че американците първи са произвели летящото крило също не може да се счита за истина. Първите модели се появяват за първи път още през 1910 година

Нещо повече, не би трябвало да забравяме, че двамата братя са работили върху нещо, което американците ще показват години по-късно – невидимият радарен аероплан или прочут още като стелт технология. По тематиката има няколко документални кино лентата, в които се твърди, че най-вероятно господата в действителност са имали такива проекти, а репликата в американския музеен на авиацията подсказва тъкмо за такава разработка. Самото покритие на самолета до някаква степен може да отхвърля радио талази по-далече, само че това е напълно друга тематика.

Американците са толкоз задължени на немските си сътрудници, че даже строят летящото крило на германците, което би трябвало да се създаде от дърво, да бъде покрито с абсорбиращо въглеродно лепило и да има забележим радар, подложен на гърба на самолета. На хартия американското произведение в действителност наподобява необичайно, само че не можем да пропуснем обстоятелството, че немския модел би трябвало да лети с два реактивни мотора, разполага с железен скелет и други приятни капризи. Американците употребяват тъкмо такова лепило, тъй като имат вяра, че най-вероятно по този начин ще бъдат самостоятелни от радарите.

Истината, която можем да открием по мнение на историци и инженери е, че германците са били убийствено покрай основаването на невидимия аероплан, само че по това време, даже и при необикновен триумф, немската войска и авиация към този момент няма задоволително керосин, с цел да зареди своите самолети. Първоначално Реймар Хортън в никакъв случай не е желал да основава подобен аероплан, немските летци са желали скорост и маневреност, с цел да отвърнат на американските изтребители. Техните изтребители имали потребност от усъвършенствания, само че в следствие при провеждането на тестванията станало ясно, че самолетът дава положителни резултати при обстрелване с магнитните талази и траяли да си играят с тази технология.

При потреблението на дърво и фибростъкло станало ясно, че ще има повече от нужната скорост за доминиране в небето над Германия. По това време никой даже не знаел дали това ще е изтребител, прихващач на бомбардировачи или вероятно аероплан с най-различни бойни функции. Валтер Хортън се надявал, че точно реактивните мотори ще му разрешат да бъде първия водач, като даже се надявал, че ползата на немските асове ще измести този от Focke Wulf Fw-190. Тук има и още една значима детайлност, при включените първи разработки, Хортънови в никакъв случай не сложили радар. Тогава по какъв начин можем да приказваме за незабележим аероплан? Ами не можем, повода е, че за Хитлер е било значимо да има скорост, аеродинамична успеваемост и маневреност – това било изцяло задоволително.

Защо в никакъв случай не го виждаме, с изключение на обстоятелството, че войната завършва и Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики си поделят учените на Германия? Няма време за деяние. При стартирането на първия Me-262 с два реактивни мотора са минали към 3 години и 1 ден. Следователно стартирането на Ho-229 щеше да бъде планувано едвам за 1948 година

Има и други проблеми за немските гении, когато се приказва за работа в гараж. Мнозина би трябвало да са признателни, че Хитлер ги е пренебрегнал. Щом Валтер почнал да пресмята центъра на гравитацията на модела на самолета си, употребявал железна линия, само че по този начин и не обърнал внимание на обстоятелството, че същата била счупена и първите 10 сантиметра липсвали. Направил е неверни калкулации и добавил повече баласт в носа. При тестването на първия модел, водачът ще уточни, че носът непрекъснато би трябвало да се повдига, в противоположен случай няма да има никакъв късмет да се приказва за изискваните критерии.

При опита за кацане, колесникът също се чупи от напрежението и неналичието на верен баланс. При избирането на моторите на Юнкер, специалистът още веднъж би трябвало да преработи цялата структура, с цел да избегне топлинния стрес върху тялото на самолета, а това също основава спомагателни главоболия. Отново се постанова да трансформират цялата рамка и още веднъж употребяват елементи от остарели самолети, с цел да решат проблемите си. Липсата на финансиране продължава да принуждава конструкторите да вършат компромис след компромис.

Както към този момент казахме, няма доста време за тестване и възстановяване, а в един миг Хортънови е трябвало да бягат. Зарязват всички материали и следи, като ги завещават на американци, британци и руснаци. Според отчета на Уилкинсън, това е технология, която заслужава внимание, въпреки и самият британец да е прекомерно сериозен, като че ли той може да сътвори нещо по-добро, употребявайки гараж и аварийни елементи от самолети, някои взимани непосредствено от фронта. Ето за какво и до през днешния ден остава изказванието, че най-вероятно това е бил опит на британците освен да скрият достижението, само че и да продължат да го създават в идващите десетилетия. Единственият проблем е, че очевидно американците са имали по-висок триумф, както можем да забележим през 90-те години.

В самия отчет се твърди, че двамата братя са били в огромни неточности, тъй като не са употребявали въздушния тунел за своите данни. Единственият проблем е, че в никакъв случай не са имали достъп до подобен, с цел да създадат всичко надалеч по-точно. Една счупена линия е объркала доста сметки, само че даже с тях има задоволително положителни хрумвания. До през днешния ден се твърди, че в случай че двамата братя не са се опитвали да бягат от Германия, а се предават на една от двете идващи сили, светът сигурно щеше да е в пъти по-различен.

Реймар Хортън разполага с едно от най-хубавите резюмета, изключително откакто е правил модели за гражданска авиация и също по този начин е работил доста добре за немската авиация по време на войната. Най-вероятно е можел да си откри работа във всяка една авио компания. Нещо повече, малко преди началото на Втората Световна война, той даже ще кандидатства за американска виза, само че същата е отказана, откакто най-вероятно се твърди, че той може да има достъп до класифицирана информация.

И тук идва един от най-важните въпроси, за какво братята са почнали да работят върху единично крило? Това е един от най-ефективните способи за елиминиране на всякакво търкане по фюзелажа. Всеки един сантиметър е повдигаща повърхнина. Едно цяло крило може да увеличи доста и носенето на товар. Голяма част от тежестта на общоприетия аероплан е сложено непосредствено в центъра. При цяло крило тежестта може да се разпределя от край до край. Най-важното е, че фигурата на самолета не е съвършена и отклонява радарните талази, т.е. те в никакъв случай няма да се върнат и да отчетат съществуването на аероплан в избран бранш.

Единственият минус е, че това създание просто не е устойчиво, то е проектирано да бъде тъкмо такова. Впрочем не би трябвало да се изненадваме от тези проблеми – модерният Eurofighter също има такива проблеми и за всеки полет са виновни към 17 компютъра, които да наблюдават държанието. Когато компанията Gotha взима правата на техния аероплан и стартира да го създава, те към този момент работят върху бомбардировач с кодово име „ Америка “, който разполага с 6 реактивни мотора. Той в никакъв случай не е създаден и остава като тайнственост на салфетка. Според някои конспиратори, това е била машината, която трябвало да пусне атомна бомба над Ню Йорк. За страдание проблемите им със събирането на твърда вода са били към този момент прекратени от група норвежки партизани, само че въпреки всичко.

Интересен факт е, че един от странните самолети, които употребяват парабулата ще бъдат открити от американците. Това е технология, която Реймар е имал още през 1937 година и остава някъде в предишното, само че по-късно е открита от американците. Интересното е, че малко по-късно, аероплан с доста точното изложение на оня от плановете на немския академик, се разрушава покрай Ню Мексико през 1947 година Хората от Зона 51 настояват, че няма нищо такова и в никакъв случай не са работили върху самолети, само че години по-късно стана ясно, че това е авиационна база за тестването на нови прототипи. За извънземните никой няма пояснение и не можем да го предоставим.