На второ четене: "Светът от вчера"
Ревюто е препубликувано от рубриката на Тя е за книги, оповестени преди най-малко година, които редакцията желае да предложи.
" Светът от през вчерашния ден " от Стефан Цвайг
Превод от немски Даря Хараланова, " Аквариус ", 2021
Една натрапчива мисъл ми правеше компания от самото начало, до момента в който четях книгата - какво тъкмо да напиша и какви аргументи и причини да посочи, с цел да я прочетат повече хора през днешния ден, когато за следващ път можем да приказваме за " света от през вчерашния ден ". Преди войната и преди пандемията.
Първо, може би че Цвайг е добре прочут публицист както на днешните български читатели, по този начин и на тези надалеч преди 9 септември 1944-та. А първият превод на автобиографията му е точно от тази година и е излязъл в именитата поредност " Златни зърна " в превод на Живка Драгнева. Вторият превод, на Анна Лилова, е от 1989-та, друга прекомерно значима година. Настоящият още веднъж излиза в основен миг и съгласно мен е най-хубавата допустима версия до момента.
Второ, в един интервал от време Цвайг е най-превежданият публицист в света.
Трето, той е вдъхновението зад " Грандхотел " Будапеща " на Уес Андерсън.
Светът от вчераС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Четвърто , книгата е преобърната версия на приказките от " Хиляда и една нощ ". Цвайг е самичък на себе си и Шехерезада, и Шахриар. В момента, когато разказът му стига до началото на Втората международна война, той поставя завършек на историята и на живота си.
Пето , подложен на критика е посмъртно от Томас Ман, че написа бестселъри, което, най-малко за мен, е по-скоро хвалба. Цвайг продължава да бъде извънредно наличен, явен и четивен.
Шесто, подложен на критика е посмъртно от Хана Аренд, че не е написал записките си с по-висока температура на политическата позиция, а точно това е едно от достолепията на книгата. Цвайг споделя субективно и персонално, споделя мемоари за всекидневието, за средата и обкръжението си и на десетки места ясно заема позиция, хуманна и пацифистка. Но в случай че беше направил това, което Аренд желае от него - да детонира словесни и реторични бомби, - то книгата щеше да бъде, съвсем сигурно, по-лоша. Да, полемична, само че не и толкоз потребна или забавна за бъдещите генерации читатели. Многообразието ѝ щеше съществено да пострада.
Седмо, Томас Бернхард и Стефан Цвайг на пръв взор нямат нищо общо, само че са симетрично и диаметрално противоположни, полюси. Това, което Цвайг желае да напомни и запази, това, което мъчително му липсва и по което изпитва самоунищожителна носталгия, изчезналото, което го убива последователно, е същото, против което Бернхард води война в цялото си творчество - виенският свят на спокойствието и сигурността. Важно беше за мен да прочета и тази позиция, тази неискана защита, която в действителност с лекост устоява на виртуозните офанзиви на Бернхард благодарение на поредна и великодушна човечност.
Осмо, да, това е освен това от автобиография. Тъга по изгубено време е, по изчезнали полезности, по изчезнала приемливост и отишъл, та се не видял хуманизъм. Това е безпределно писмо на предстоящ самоубиец, който не може и не желае да живее в света на към момента непобедения Хитлер. И в Европа, разкъсвана от безчовечие, ненавист, убийства и война.
Девето, книгата е съдбовно модерна.
Неслучайно Салман Рушди написа, че " времето на давност за Цвайг към този момент свърши, хубаво е той още веднъж да е тук " . Книгите му заслужават да бъдат четени още веднъж и още веднъж, до момента в който урокът бъде теоретичен. Един образец: Полковник Редл, най-високопоставеният началник на шпионажа на австрийската войска, бил в същото време заплатен сътрудник на съветския Генерален щаб. Той освен издавал тайните и проектите за нахлуване: в този момент внезапно станало ясно за какво всички изпратени през последната година от него австрийски шпиони в Русия са били задържани един след различен и наказани.
Десето, това е най-хубавият панорамен и подробен портрет на културния живот на Европа преди Първата и Втората международна война, който съм чел. Цвайг е бил непосредствен и е познавал доста хора - той споделя за Хофманстал и Рилке, Ромен Ролан и Фройд, Малер и Роден, Реноар и Салвадор Дали, Жид, Йейтс, Пирандело, Пол Валери, Верхарен, Джеймс Енсор, Горки, Кроче, Джойс и още, и още . Прави усещане освен какъв брой елементарно, намерено и интензивно са общували между тях писатели, художници, композитори и музиканти, само че и какъв брой лишени от надутост, нарцисизъм и суетност са били.
Единайсето , книгата може да бъде четена като разказ за съзряване, рецензия на една закостеняла и консервативна просветителна система, справочник по доктрина и процедура на креативния развой, политическа история, история на произхода на нацизма, обществен разбор, история на нравите и сексуалността от първата половина на предишния век.
Дванайсето , това е и изповед на един захласнат колекционер на ръкописи, имал и след това изгубил поради войните: мемоари с огледален шрифт на Леонардо, послание на Наполеон, цялостен разказ на Балзак, " Раждането на нещастието " на Ницше, кантата на Бах, арии на Глук и Хендел и още - ръкописи на Брамс, Шопен, Шуберт, Хайдн, Моцарт и Гьоте.
Тринайсето, приликите сред днешния имперски " русский мир " на Путин и нацисткото завоевателско " витално пространство " мъчително се набиват на очи
и с цел да не се повтарят още веднъж и още веднъж тези пагубни и убийствени неточности, е нужно те да се познават. Поне за мен няма по-добър техен повествовател от Цвайг. Австриец, евреин, публицист, хуманист и пацифист, човек, лишен от татковина.
Четиринайсето , историята обича съвпаденията, изключително в нещастията. Войната в Украйна стартира на 24 февруари предходната година. Цвайг и брачната половинка му поставят завършек на живота си на 23 февруари 1942 година Три години и половина преди края на Втората международна война. Дано актуалната експанзия и война свършат доста по-скоро. И нека се окаже, че историята не обича толкоз доста съвпаденията.
За петнайсета причина и мотив думата има самият Цвайг: " Израснах във Виена, тази наднационална столица на две хиляди години, която бях заставен да напусна като нарушител, преди да бъде намалена в недодялан немски град. Моите творби на езика, на който съм ги написал, бяха превърнати в пепел в същата тази страна, където си бяха спечелили милиони читатели.
Така че аз към никого повече не числя се, непознат съм на всички места и в най-хубавия случай съм гост; даже същинската татковина, която сърцето ми си избра, Европа, е изгубена за мен, откогато за повторно самоубийствено се раздира в братска война.
Против волята си станах очевидец на най-ужасното проваляне на разсъдъка и на най-дивашкия за цялата писана история успех на бруталността; в никакъв случай - означавам това напълно не с горделивост, a със позор - нито едно потомство не е претърпявало такова морално проваляне от такива духовни висоти както нашето. Само за късия период от време, откогато ми набоде брада, а в този момент стартира да побелява, в това единствено половин столетие се случиха повече радикални преобразования и промени, в сравнение с в продължение на 10 генерации, и - усеща го всеки от нас: сякаш прекомерно доста! "
" Светът от през вчерашния ден " от Стефан Цвайг
Превод от немски Даря Хараланова, " Аквариус ", 2021
Една натрапчива мисъл ми правеше компания от самото начало, до момента в който четях книгата - какво тъкмо да напиша и какви аргументи и причини да посочи, с цел да я прочетат повече хора през днешния ден, когато за следващ път можем да приказваме за " света от през вчерашния ден ". Преди войната и преди пандемията.
Първо, може би че Цвайг е добре прочут публицист както на днешните български читатели, по този начин и на тези надалеч преди 9 септември 1944-та. А първият превод на автобиографията му е точно от тази година и е излязъл в именитата поредност " Златни зърна " в превод на Живка Драгнева. Вторият превод, на Анна Лилова, е от 1989-та, друга прекомерно значима година. Настоящият още веднъж излиза в основен миг и съгласно мен е най-хубавата допустима версия до момента.
Второ, в един интервал от време Цвайг е най-превежданият публицист в света.
Трето, той е вдъхновението зад " Грандхотел " Будапеща " на Уес Андерсън.
Четвърто , книгата е преобърната версия на приказките от " Хиляда и една нощ ". Цвайг е самичък на себе си и Шехерезада, и Шахриар. В момента, когато разказът му стига до началото на Втората международна война, той поставя завършек на историята и на живота си.
Пето , подложен на критика е посмъртно от Томас Ман, че написа бестселъри, което, най-малко за мен, е по-скоро хвалба. Цвайг продължава да бъде извънредно наличен, явен и четивен.
Шесто, подложен на критика е посмъртно от Хана Аренд, че не е написал записките си с по-висока температура на политическата позиция, а точно това е едно от достолепията на книгата. Цвайг споделя субективно и персонално, споделя мемоари за всекидневието, за средата и обкръжението си и на десетки места ясно заема позиция, хуманна и пацифистка. Но в случай че беше направил това, което Аренд желае от него - да детонира словесни и реторични бомби, - то книгата щеше да бъде, съвсем сигурно, по-лоша. Да, полемична, само че не и толкоз потребна или забавна за бъдещите генерации читатели. Многообразието ѝ щеше съществено да пострада.
Седмо, Томас Бернхард и Стефан Цвайг на пръв взор нямат нищо общо, само че са симетрично и диаметрално противоположни, полюси. Това, което Цвайг желае да напомни и запази, това, което мъчително му липсва и по което изпитва самоунищожителна носталгия, изчезналото, което го убива последователно, е същото, против което Бернхард води война в цялото си творчество - виенският свят на спокойствието и сигурността. Важно беше за мен да прочета и тази позиция, тази неискана защита, която в действителност с лекост устоява на виртуозните офанзиви на Бернхард благодарение на поредна и великодушна човечност.
Осмо, да, това е освен това от автобиография. Тъга по изгубено време е, по изчезнали полезности, по изчезнала приемливост и отишъл, та се не видял хуманизъм. Това е безпределно писмо на предстоящ самоубиец, който не може и не желае да живее в света на към момента непобедения Хитлер. И в Европа, разкъсвана от безчовечие, ненавист, убийства и война.
Девето, книгата е съдбовно модерна.
Неслучайно Салман Рушди написа, че " времето на давност за Цвайг към този момент свърши, хубаво е той още веднъж да е тук " . Книгите му заслужават да бъдат четени още веднъж и още веднъж, до момента в който урокът бъде теоретичен. Един образец: Полковник Редл, най-високопоставеният началник на шпионажа на австрийската войска, бил в същото време заплатен сътрудник на съветския Генерален щаб. Той освен издавал тайните и проектите за нахлуване: в този момент внезапно станало ясно за какво всички изпратени през последната година от него австрийски шпиони в Русия са били задържани един след различен и наказани.
Десето, това е най-хубавият панорамен и подробен портрет на културния живот на Европа преди Първата и Втората международна война, който съм чел. Цвайг е бил непосредствен и е познавал доста хора - той споделя за Хофманстал и Рилке, Ромен Ролан и Фройд, Малер и Роден, Реноар и Салвадор Дали, Жид, Йейтс, Пирандело, Пол Валери, Верхарен, Джеймс Енсор, Горки, Кроче, Джойс и още, и още . Прави усещане освен какъв брой елементарно, намерено и интензивно са общували между тях писатели, художници, композитори и музиканти, само че и какъв брой лишени от надутост, нарцисизъм и суетност са били.
Единайсето , книгата може да бъде четена като разказ за съзряване, рецензия на една закостеняла и консервативна просветителна система, справочник по доктрина и процедура на креативния развой, политическа история, история на произхода на нацизма, обществен разбор, история на нравите и сексуалността от първата половина на предишния век.
Дванайсето , това е и изповед на един захласнат колекционер на ръкописи, имал и след това изгубил поради войните: мемоари с огледален шрифт на Леонардо, послание на Наполеон, цялостен разказ на Балзак, " Раждането на нещастието " на Ницше, кантата на Бах, арии на Глук и Хендел и още - ръкописи на Брамс, Шопен, Шуберт, Хайдн, Моцарт и Гьоте.
Тринайсето, приликите сред днешния имперски " русский мир " на Путин и нацисткото завоевателско " витално пространство " мъчително се набиват на очи
и с цел да не се повтарят още веднъж и още веднъж тези пагубни и убийствени неточности, е нужно те да се познават. Поне за мен няма по-добър техен повествовател от Цвайг. Австриец, евреин, публицист, хуманист и пацифист, човек, лишен от татковина.
Четиринайсето , историята обича съвпаденията, изключително в нещастията. Войната в Украйна стартира на 24 февруари предходната година. Цвайг и брачната половинка му поставят завършек на живота си на 23 февруари 1942 година Три години и половина преди края на Втората международна война. Дано актуалната експанзия и война свършат доста по-скоро. И нека се окаже, че историята не обича толкоз доста съвпаденията.
За петнайсета причина и мотив думата има самият Цвайг: " Израснах във Виена, тази наднационална столица на две хиляди години, която бях заставен да напусна като нарушител, преди да бъде намалена в недодялан немски град. Моите творби на езика, на който съм ги написал, бяха превърнати в пепел в същата тази страна, където си бяха спечелили милиони читатели.
Така че аз към никого повече не числя се, непознат съм на всички места и в най-хубавия случай съм гост; даже същинската татковина, която сърцето ми си избра, Европа, е изгубена за мен, откогато за повторно самоубийствено се раздира в братска война.
Против волята си станах очевидец на най-ужасното проваляне на разсъдъка и на най-дивашкия за цялата писана история успех на бруталността; в никакъв случай - означавам това напълно не с горделивост, a със позор - нито едно потомство не е претърпявало такова морално проваляне от такива духовни висоти както нашето. Само за късия период от време, откогато ми набоде брада, а в този момент стартира да побелява, в това единствено половин столетие се случиха повече радикални преобразования и промени, в сравнение с в продължение на 10 генерации, и - усеща го всеки от нас: сякаш прекомерно доста! "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ