Идва ли мигът на истината за КТБ?
Революционно деяние е да казваш истината във времена на универсална машинация “ - фразата принадлежи на британския публицист и публицист Джордж Оруел. Времето у нас се промени, чакат се дейности. И може би най-накрая пристигна редът за нов прочит на програмирания банкрут на Корпоративна комерсиална банка.
Нотката оптимизъм прозвуча от днешните ръководещите, които оповестиха, че подготвят външен одит на несъстоятелността на фалираната през 2014 година финансова институция. Новината заяви преди дни депутатът от " Демократична България " Мартин Димитров, само че информацията бе доказана и от ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански.
Ще бъде ли разрушена най-после неистовата опозиция, разграбването на активите на КТБ да излезе нескрито?
Безспорно, възлагането на външен одит на цялостния развой, както по затварянето на банката, по този начин и на последващата активност на синдиците в нея - Ангел Донов и Кристи Маринова, е мечтан освен от обществото. Този ангажимент на ръководещите е записан и в четиристранното съдружно съглашение и срокът му за осъществяване е до края на тази година.
Да не приказваме, че към този момент повече от месец специалистите на Сметната палата са се съсредоточили върху назначеният на 7 декември одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който е предназначен да надзирава синдиците. Вече седма година - след оповестяването й в неплатежоспособност, те търгуват с активите на банката.
По информация от държавния одитор тази проверка ще отнеме най-малко три месеца, само че се чака да даде доста отговори. Част от тях сигурно ще бъдат по въпроси, които „ Банкеръ “ задава от години - дали призваните по закон да опазят и възстановят в оптимален размер сумите на длъжниците на банката го вършат с цялата отговорност на предоставеното им, а не търгуват активите по лично усмотрение (или още по-лошо - по нечие задание!).
Според формалната информация от инак
потъналата в загадъчност работа
на синдиците Донов и Маринова, към края на предходната година те са съумели да възстановят едвам 1.4 милиарда лв.. Тази сума беше представена в отговора на министъра на финансите Асен Василев в отговор на парламентарното запитване на Мартин Димитров през декември предходната година. Но, съгласно някогашни шефове в банката, над 500 млн. от тази сума синдиците са намерили налични в сметките й.
Разбира се, отговорът на финансовия министър е основан на подадената му информация от самите синдици. Друг е въпросът, че тази сума е много противоречива. Още преди близо две години „ Банкеръ “ осведоми: „ Синдиците на КТБ - с разходи от по 5.7 милиона на месец? Така че какъв е крайният баланс ще научим от инспекцията на Сметната палата.
Наред с обстоятелствата, към меко казано промоционалните продажби на активи, които " Банкеръ " нищи от време на време, тогава цитирахме някогашния шеф на кредитирането в банката – Георги Зяпков, който съобщи: „ Когато първите синдици на КТБ - Лазар Илиев и Росен Ангелчев, встъпват в служба, по баланс към 31 март 2015 година те заварват по сметката й налични 517.620 млн. лв.. И този баланс е подписан и удостоверен от тях “.
А това на процедура значи, че в информацията за „ възобновените средства “, които синдиците са записали като собствен „ актив “ са присъединили и парите, които са заварили в трезора на превзетата на абордаж финансова институция.
Пак съгласно формалните регистри „ дупката “ в Корпоративна комерсиална банка, в това число обезпечените депозити в нея, които са на стойност 3.7 милиарда лева, надхвърля пет милиарда лв.. Това пък излиза наяве от калкулации за дължимите средства към приетите кредитори на банкрутиралата банка, които са оповестени в описите, оповестени в Търговския указател.
Или казано с думи елементарни, даже да приемем сумата от 1.4 млрд.лв. за същинска, става известно че за всички тези години, след оповестяването на банката в неплатежоспособност,
„ задъханите “ от непостижим труд синдици
са съумели да възстановят по-малко от една четвърт от претендираните от кредиторите средства. Според специалисти, този % е незначително дребен, съпоставен с постигнатото в братските нам европейски страни. Оказва се, че затворените банки в Евросъюза, съумяват да възвръщат 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си отговорности към кредиторите. Разбира се това зависи извънредно доста от правната рамка на несъстоятелността, с която както „ Банкеръ “ е отбелязвал неведнъж в разнообразни свои изявления, у нас има съществени тресчици за дялане.
Ако се върнем към отговора на министър Василев пред Народното събрание, от възобновената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) са разплатени близо 1.3 милиарда лв.. Това е станало посредством четирите сметки за систематизиране, които синдиците обявяваха през годините. Освен тях, към 1 декември предходната година в масата на несъстоятелността на трезора са били налични още 164 млн. лв..
Цифрите, представени от финансовия министър демонстрират, че Държавният фонд за гарантиране на влоговете е съумял да си върне единствено една четвърт от парите - към 920 млн. лв..
Със същия „ забележителен “ % на възвръщаемост могат да се похвалят и огромните държавни предприятия, чиито финансов запас се удави дружно със затварянето на банката. Като образец бяха дадени " Топлофикация София ", която потъна с 90 млн. лева, само че е съумяла да си върне към 22 млн. лева от тях. " Булгартрансгаз " изгоря с 55 млн. лв.. Към днешна дата възобновените суми към държавното сдружение са към 15 млн. лв..
Подобна е обстановката и с още много държавни предприятия, чиито пари потънаха паралелно с банкрута на банката.
Докато всички те изгубиха много други човеци завоюваха .
Един от отличниците в това „ съревнование “ за превъзходство е главният очевидец на прокуратурата Бисер Лазов и неговата съратничка Албена Андреева, които след банкрута на банката от момче за всичко и обслужващ личен състав се преродиха в милионери.
Да не приказваме за стотиците парцели, ипотекирани в превзетата банка, които бяха изтъргувани и предадени във притежание на „ подобаващите “ контрагенти на властимащите?!
Дали пък не е време, да бъде осъществена цялостна финансова проверка на „ осъществените “ активи, съпроводена с същински пазарен разбор на цените, на които те бяха „ претакани “ от синдиците години наред?! Колко работещи предприятия бяха премахнати и прилапани от диригентите на процесите в нея? И това - с имената и обвързаностите им към процеса на замогване на избрани хора след погрома над банката.
И в случай че е допустимо това да не бъде обвързвано само със „ законността “, обезпечена от куция закон на несъстоятелността, а да бъде същински финансово-икономически разбор на случилото се през последните години.
Въпроси, които към момента чакат своите отговори.
Нотката оптимизъм прозвуча от днешните ръководещите, които оповестиха, че подготвят външен одит на несъстоятелността на фалираната през 2014 година финансова институция. Новината заяви преди дни депутатът от " Демократична България " Мартин Димитров, само че информацията бе доказана и от ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански.
Ще бъде ли разрушена най-после неистовата опозиция, разграбването на активите на КТБ да излезе нескрито?
Безспорно, възлагането на външен одит на цялостния развой, както по затварянето на банката, по този начин и на последващата активност на синдиците в нея - Ангел Донов и Кристи Маринова, е мечтан освен от обществото. Този ангажимент на ръководещите е записан и в четиристранното съдружно съглашение и срокът му за осъществяване е до края на тази година.
Да не приказваме, че към този момент повече от месец специалистите на Сметната палата са се съсредоточили върху назначеният на 7 декември одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който е предназначен да надзирава синдиците. Вече седма година - след оповестяването й в неплатежоспособност, те търгуват с активите на банката.
По информация от държавния одитор тази проверка ще отнеме най-малко три месеца, само че се чака да даде доста отговори. Част от тях сигурно ще бъдат по въпроси, които „ Банкеръ “ задава от години - дали призваните по закон да опазят и възстановят в оптимален размер сумите на длъжниците на банката го вършат с цялата отговорност на предоставеното им, а не търгуват активите по лично усмотрение (или още по-лошо - по нечие задание!).
Според формалната информация от инак
потъналата в загадъчност работа
на синдиците Донов и Маринова, към края на предходната година те са съумели да възстановят едвам 1.4 милиарда лв.. Тази сума беше представена в отговора на министъра на финансите Асен Василев в отговор на парламентарното запитване на Мартин Димитров през декември предходната година. Но, съгласно някогашни шефове в банката, над 500 млн. от тази сума синдиците са намерили налични в сметките й.
Разбира се, отговорът на финансовия министър е основан на подадената му информация от самите синдици. Друг е въпросът, че тази сума е много противоречива. Още преди близо две години „ Банкеръ “ осведоми: „ Синдиците на КТБ - с разходи от по 5.7 милиона на месец? Така че какъв е крайният баланс ще научим от инспекцията на Сметната палата.
Наред с обстоятелствата, към меко казано промоционалните продажби на активи, които " Банкеръ " нищи от време на време, тогава цитирахме някогашния шеф на кредитирането в банката – Георги Зяпков, който съобщи: „ Когато първите синдици на КТБ - Лазар Илиев и Росен Ангелчев, встъпват в служба, по баланс към 31 март 2015 година те заварват по сметката й налични 517.620 млн. лв.. И този баланс е подписан и удостоверен от тях “.
А това на процедура значи, че в информацията за „ възобновените средства “, които синдиците са записали като собствен „ актив “ са присъединили и парите, които са заварили в трезора на превзетата на абордаж финансова институция.
Пак съгласно формалните регистри „ дупката “ в Корпоративна комерсиална банка, в това число обезпечените депозити в нея, които са на стойност 3.7 милиарда лева, надхвърля пет милиарда лв.. Това пък излиза наяве от калкулации за дължимите средства към приетите кредитори на банкрутиралата банка, които са оповестени в описите, оповестени в Търговския указател.
Или казано с думи елементарни, даже да приемем сумата от 1.4 млрд.лв. за същинска, става известно че за всички тези години, след оповестяването на банката в неплатежоспособност,
„ задъханите “ от непостижим труд синдици
са съумели да възстановят по-малко от една четвърт от претендираните от кредиторите средства. Според специалисти, този % е незначително дребен, съпоставен с постигнатото в братските нам европейски страни. Оказва се, че затворените банки в Евросъюза, съумяват да възвръщат 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си отговорности към кредиторите. Разбира се това зависи извънредно доста от правната рамка на несъстоятелността, с която както „ Банкеръ “ е отбелязвал неведнъж в разнообразни свои изявления, у нас има съществени тресчици за дялане.
Ако се върнем към отговора на министър Василев пред Народното събрание, от възобновената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) са разплатени близо 1.3 милиарда лв.. Това е станало посредством четирите сметки за систематизиране, които синдиците обявяваха през годините. Освен тях, към 1 декември предходната година в масата на несъстоятелността на трезора са били налични още 164 млн. лв..
Цифрите, представени от финансовия министър демонстрират, че Държавният фонд за гарантиране на влоговете е съумял да си върне единствено една четвърт от парите - към 920 млн. лв..
Със същия „ забележителен “ % на възвръщаемост могат да се похвалят и огромните държавни предприятия, чиито финансов запас се удави дружно със затварянето на банката. Като образец бяха дадени " Топлофикация София ", която потъна с 90 млн. лева, само че е съумяла да си върне към 22 млн. лева от тях. " Булгартрансгаз " изгоря с 55 млн. лв.. Към днешна дата възобновените суми към държавното сдружение са към 15 млн. лв..
Подобна е обстановката и с още много държавни предприятия, чиито пари потънаха паралелно с банкрута на банката.
Докато всички те изгубиха много други човеци завоюваха .
Един от отличниците в това „ съревнование “ за превъзходство е главният очевидец на прокуратурата Бисер Лазов и неговата съратничка Албена Андреева, които след банкрута на банката от момче за всичко и обслужващ личен състав се преродиха в милионери.
Да не приказваме за стотиците парцели, ипотекирани в превзетата банка, които бяха изтъргувани и предадени във притежание на „ подобаващите “ контрагенти на властимащите?!
Дали пък не е време, да бъде осъществена цялостна финансова проверка на „ осъществените “ активи, съпроводена с същински пазарен разбор на цените, на които те бяха „ претакани “ от синдиците години наред?! Колко работещи предприятия бяха премахнати и прилапани от диригентите на процесите в нея? И това - с имената и обвързаностите им към процеса на замогване на избрани хора след погрома над банката.
И в случай че е допустимо това да не бъде обвързвано само със „ законността “, обезпечена от куция закон на несъстоятелността, а да бъде същински финансово-икономически разбор на случилото се през последните години.
Въпроси, които към момента чакат своите отговори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ