Ревизоро си направи ревизия
Ревизоро още с встъпването си в служба на екоминистър съобщи, че има чувство като да му кроят шапка да последва ориста на предшественика си Нено Димов - с камионетка в Прокуратурата и всякакви неприятни процедури по психическа взаимопомощ с незнаен край...
, в който директно упрекна гербавите министерства и кметове, че спомагат с безучастие и чадъри идната водна рецесия в Бургас, Варна и на други сушави места. Ревизоро твърди, че кражбите на вода са колосални и това наподобява се случва с политически съпорт. Ревизоро очерта за близкото бъдеще водна и стопанска рецесия в жанр " крепко ще се мре " - и за по-голямата част от изказванията му има аргументи да му се има вяра. Извън джавкането с конкурентни министерства и кметове преди наближаващите избори - Ревизоро несъмнено е гърмян заек и евентуално се подсигурява с обществена интензивност по въпроси, които от време на време стигат до камионетката и кофти процедурите.
Заплахата от рецесията, за която приказва Ревизоро, най-вероятно е действителна.
Обаче министър председателят Борисов, както постоянно реши нещата соломоновски.
Борисов анулира еднолично опасността от рецесията, удовлетвори кадровите концепции на Ревизоро (жертва един зам-министър, с цел да си назначи Ревизоро два нови свои) - привика министрите, с които е в спор Ревизоро, чукна има главите една в друга и към този момент рецесията във водния бранш е анулирана.
Принципно, акодори дребна част от изказванията на Ревизоро са истина, Прокуратурата би трябвало да е много възбудена.
Даже в първата половина на днешния ден, при започване на Ревизоровия марш, с другари се шегувахме, че в случай че на следващия ден Гешев не нахлуе в екоминистврството, очевидно нещата не са толкоз съществени и водната рецесия може да се анулира чрез волевото изпитание на Бойко Борисов. Борисов споделя, че няма да има рецесия, екоминистърът се съгласява, въпреки часове по-рано да е твърдял противоположното.
При всички положения и на двамата имаме вяра от ден на ден, от ден дневно.
Въпросът е, че и Прокуратурата им има вяра - доколкото не е подкарала камионетките нито към екоминистерството, нито към конкурентните виновници за проектокризата, която Борисов я анулира, само че не е казано, че няма да я има напълно.
Прокуратурата, както разбрахме от осведомителния поток, инициира скулптиране на незабравим бюст на американския президент Удро Уилсън.
Тя прокуратурата, както казахме, в последно време е възпасивна (последно понабоцка Хиполенд), което не знаем на какво тъкмо да го отдаваме - Гешев скоро не е ходил нито по акции в полето да търси безследно изчезнали дупничани, нито върви по селата на срещи с изнасилени дядовци, нито на спортни прояви - обществена отдалеченост държи и прокуратурата към този момент, което е хубаво предвид на ситуацията.
И в тая бездейност внезапно - Удро Уилсън, това-онова.
От всички американски президенти Удро Уилсън действително заслужава респект и благодарност от България - по известните исторически аргументи, които в енциклопедиите са маркирани със съответната нагледност.
Аз в това съм взаимен с Прокуратурата напълно и безусловно.
Ала ми е леко екзистенциално и странно-величествено, че тъкмо Прокуратурата се е заела с тая историческа задача - да отдадем нациоанлна благодарствена памет на Удро Уилсън.
Неизповедими са пътищата и прочие - може да е част от напъните на това ведомство да потвърди, че не е формирано от чекисти... Тяхна си работа, техни си претекстове, ние там не можем да се бъркаме.
За повече информация се обърнете към енциклопедиите и пожълтелите страници.
***
Вместо край, прилагаме още веднъж известното стихотворение на Иван Вазов, отдадено на президента Уилсън - и в този книжовен монумент на националната ни класика се съдържат всички съществени аргументи, заради които би трябвало да сме признателни на Уилсън - примерно в Деня на благодарността, който беше неотдавна, или в друга дата към 1919.
Следва текста на Вазов,.
УИЛСОНУ
Ce siècle est à la barre, et je suis son témoin
V. Hugo
Кат нов Христос отвъд океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край поставя на враждата гневна
и че човек ще вижда брат в индивида.
И ний, за истина дето ляхме кърви,
казахме си: „ Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата! “ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И истина чакахме – пристигна насилье,
обич ожидахме – срещна ни завист
безжалостна – каквато не таил е
и самий ад своята вътрешност!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига...
Разбрахме – късно! – че тирада богатства е машинация,
че писан контракт „ парче е книга! “*
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел доблестен.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя вик за мир оста ялов!
Звучеше в твоя вик речта Христова,
само че той кат нея бе подигран... пропуснат –
не бил подготвен светът за таз обнова,
не бил узрял духът за героизъм прочут.
Празнува отново несправедливост и лукавство,
венец от лаври носи отново лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И виждам отново море от страдания люти,
и рев, и вопъл из родните лимити,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице колкото да видели!
А стид? А срам? А съвест человешка –
белким са те потребни на юмрука?
И тоз мир несравним? Гавра тежка
над разпнатий мъченик тука!
Ужасна бе войната, без образец е
в исторьята; само че на кръвта й петното
не е дотолкова черно, както чер е
тоз позор, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
, в който директно упрекна гербавите министерства и кметове, че спомагат с безучастие и чадъри идната водна рецесия в Бургас, Варна и на други сушави места. Ревизоро твърди, че кражбите на вода са колосални и това наподобява се случва с политически съпорт. Ревизоро очерта за близкото бъдеще водна и стопанска рецесия в жанр " крепко ще се мре " - и за по-голямата част от изказванията му има аргументи да му се има вяра. Извън джавкането с конкурентни министерства и кметове преди наближаващите избори - Ревизоро несъмнено е гърмян заек и евентуално се подсигурява с обществена интензивност по въпроси, които от време на време стигат до камионетката и кофти процедурите.
Заплахата от рецесията, за която приказва Ревизоро, най-вероятно е действителна.
Обаче министър председателят Борисов, както постоянно реши нещата соломоновски.
Борисов анулира еднолично опасността от рецесията, удовлетвори кадровите концепции на Ревизоро (жертва един зам-министър, с цел да си назначи Ревизоро два нови свои) - привика министрите, с които е в спор Ревизоро, чукна има главите една в друга и към този момент рецесията във водния бранш е анулирана.
Принципно, акодори дребна част от изказванията на Ревизоро са истина, Прокуратурата би трябвало да е много възбудена.
Даже в първата половина на днешния ден, при започване на Ревизоровия марш, с другари се шегувахме, че в случай че на следващия ден Гешев не нахлуе в екоминистврството, очевидно нещата не са толкоз съществени и водната рецесия може да се анулира чрез волевото изпитание на Бойко Борисов. Борисов споделя, че няма да има рецесия, екоминистърът се съгласява, въпреки часове по-рано да е твърдял противоположното.
При всички положения и на двамата имаме вяра от ден на ден, от ден дневно.
Въпросът е, че и Прокуратурата им има вяра - доколкото не е подкарала камионетките нито към екоминистерството, нито към конкурентните виновници за проектокризата, която Борисов я анулира, само че не е казано, че няма да я има напълно.
Прокуратурата, както разбрахме от осведомителния поток, инициира скулптиране на незабравим бюст на американския президент Удро Уилсън.
Тя прокуратурата, както казахме, в последно време е възпасивна (последно понабоцка Хиполенд), което не знаем на какво тъкмо да го отдаваме - Гешев скоро не е ходил нито по акции в полето да търси безследно изчезнали дупничани, нито върви по селата на срещи с изнасилени дядовци, нито на спортни прояви - обществена отдалеченост държи и прокуратурата към този момент, което е хубаво предвид на ситуацията.
И в тая бездейност внезапно - Удро Уилсън, това-онова.
От всички американски президенти Удро Уилсън действително заслужава респект и благодарност от България - по известните исторически аргументи, които в енциклопедиите са маркирани със съответната нагледност.
Аз в това съм взаимен с Прокуратурата напълно и безусловно.
Ала ми е леко екзистенциално и странно-величествено, че тъкмо Прокуратурата се е заела с тая историческа задача - да отдадем нациоанлна благодарствена памет на Удро Уилсън.
Неизповедими са пътищата и прочие - може да е част от напъните на това ведомство да потвърди, че не е формирано от чекисти... Тяхна си работа, техни си претекстове, ние там не можем да се бъркаме.
За повече информация се обърнете към енциклопедиите и пожълтелите страници.
***
Вместо край, прилагаме още веднъж известното стихотворение на Иван Вазов, отдадено на президента Уилсън - и в този книжовен монумент на националната ни класика се съдържат всички съществени аргументи, заради които би трябвало да сме признателни на Уилсън - примерно в Деня на благодарността, който беше неотдавна, или в друга дата към 1919.
Следва текста на Вазов,.
УИЛСОНУ
Ce siècle est à la barre, et je suis son témoin
V. Hugo
Кат нов Христос отвъд океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край поставя на враждата гневна
и че човек ще вижда брат в индивида.
И ний, за истина дето ляхме кърви,
казахме си: „ Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата! “ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И истина чакахме – пристигна насилье,
обич ожидахме – срещна ни завист
безжалостна – каквато не таил е
и самий ад своята вътрешност!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига...
Разбрахме – късно! – че тирада богатства е машинация,
че писан контракт „ парче е книга! “*
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел доблестен.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя вик за мир оста ялов!
Звучеше в твоя вик речта Христова,
само че той кат нея бе подигран... пропуснат –
не бил подготвен светът за таз обнова,
не бил узрял духът за героизъм прочут.
Празнува отново несправедливост и лукавство,
венец от лаври носи отново лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И виждам отново море от страдания люти,
и рев, и вопъл из родните лимити,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице колкото да видели!
А стид? А срам? А съвест человешка –
белким са те потребни на юмрука?
И тоз мир несравним? Гавра тежка
над разпнатий мъченик тука!
Ужасна бе войната, без образец е
в исторьята; само че на кръвта й петното
не е дотолкова черно, както чер е
тоз позор, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ