Вземи лятото в ръка, налей си лято в най-мъничката детска чашка… ♥ Рей БРЕДБЪРИ
Рецепта за чудо, еликсир от слънце и августовски здрач… Отпиваме жадно кехлибарените глътки на лятото с омайното „ Вино от глухарчета “ на Бредбъри.
Момчетата започнаха да берат усмихнати. Късаха златните цветя. Цветята, които бяха залели света, преливаха по дворовете, по тухлените улици, почукваха добродушно по ясните стъкла на мазетата и така се размесваха с всичко, че отвред в близост струеше блясъкът и сиянието на разтопено слънце.
– Всяка година – каза дядо им. – Всяка година пощуряват, само че аз не им преча. Килим от глухарчета в двора. Загледаш ли се в тях, изгарят ти очите! Уж просто цвете, най-обикновен бурен, по този начин е. Ала за нас глухарчето е нещо благородно.
И така, откъснати деликатно, наслагани в торби, глухарчетата бяха отнесени долу. Мракът на мазето се озари, щом те се появиха. Пресата за вино зееше отворена и студена. Пороят от цветове я стопли. Пресата беше преместена, винтът й бе нагласен, дядото го пристегна и винтът меко полегна върху цветовете.
– Хайде сега… готово…
Златният прилив, есенцията на този прекрасен, радостен месец потече, а сетне се изля от улея, с цел да бъде обезсилена, да й се отнеме ферментът, да се разлее след това в чисти бутилки от доматен сок и най-сетне да се подреди в искрящи редици измежду мрака на мазето.
Вино от глухарчета.
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с запушалка. А в този момент, откакто Дъглас към този момент знаеше, в действителност знаеше, че е жив, и безспирно се движеше из този свят, с цел да го допира и да го изследва от край до край, струваше му се напълно редно и подходящо част от новото му знание, една парченце от този необикновен жътвен ден да бъде запечатана, с цел да я отворят в студения януари, когато на открито снегът подухва, когато слънцето се е скрило и към този момент седмици и месеци не се е появявало, когато евентуално някои от чудесата на света ще бъдат позабравени и ще би трябвало да се напомнят още веднъж. Понеже това лято щеше да бъде лято на незнайни чудеса, той искаше да си го запази, да му наслага етикети, че да може всеки път, щом изиска, да се промъкне долу в полумрака и да го пипне с пръсти.
И ето тук, подредено в редици, с мекия искра на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно було, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, като че ли рой от пеперуди отдъхва, повлечен от вятъра. И както се взираш, небето се трансформира от сиво в ясносиньо.
Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, несъмнено, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.
– Готово! А в този момент – дъждовната вода!
Нужна е единствено и само онази пречистена вода, събирана от далечни езера и тревна утринна роса по дъхави ливади, вдигната към откритото небе, пренесена в бухнали бели купчини, продухвана от вятър деветстотин благи, наелектризирана с висок волтаж и кондензирана върху леден въздух. Тази вода, до момента в който пада и се извалява, събира в своите кристали частици и от небесата. Като си взема по малко от източния, от западния, от северния и от южния вятър, водата се трансформира в дъжд, а дъждът в този час, предназначен за обреди, ще се трансформира в отлично вино.
Водата в съда беше коприна: ясна, синкава коприна. Отпиеш ли, богатство ти става на устните, на гърлото и на сърцето. Тази вода би трябвало да се отнася с черпак и кофа в мазето, а там да се лисва в плътни струи, в планински потоци върху глухарчетата.
Дори и баба им, когато снегът зафучаваше в гъста буря, зашеметяваше света, ослепяваше прозорците, спираше дъха в премръзналото гърло, даже и баба им се вмъкваше в мазето в сходен февруарски ден.
А в огромния дом горе кашляха, кихаха, хриптяха, пъшкаха, децата изгаряха от тресчица, гърлата бяха като одрани, носовете – като задънени, подлият бацил се беше наврял на всички места.
Тогава, сходно богинята на лятото, от мазето се появяваше баба им, а под плетения й шал се тулеше нещо огромно. И това нещо, отнесено във всяка окаяна стая на горния и долния етаж, биваше разливано – ароматно и бистро, в чиста стъклена чашка и биваше изпивано с приятност едновременно. Лековита настойка от друго време, еликсир от слънце и августовски здрач, далечно ехтене от колата на ледаря, проскърцваща по тухлените улици, от шеметния порив на сребърните фойерверки и от зелените фонтани на тревокосачките, нахълтали в царството на мравките, всичко това, всичко то бе събрано в една чаша.
Да, даже и баба им, притеглена към зимното мазе за една юнска отживялост, обичаше да се усамотява там и тихичко, в загадъчен диалог със личната си душа и дух, също като дядо им, татко им, чичо им Бърт или различен някой от пансионерите, общуваше с последния лъх от дни, отлетели от дълго време, с излети навън, с топли дъждове, с благоухание на житни ниви, прясна царевица и дъхаво сено. Дори баба им, и тя повтаряше безспирно чудесните и златни думички, така както те ги повтаряха в този момент, в този момент, когато цветовете се изсипваха в пресата, така както щяха да се повтарят през всяка от всички идващи бели зими, во веки веков. Извайваше ги безспирно с устни, сходно на усмивка, сходно на неочакван безоблачен лъч, прерязал мрака.
Вино от глухарчета. Вино от глухарчета. Вино от глухарчета.
Из: „ Вино от глухарчета “, Рей Бредбъри, превод Жени Божилова, изд. Народна юноша 1979 година
Снимка: knkx.org
