БГНЕС: Новини от България и Света
Доскоро в сръбската историческа и етнографска интерпретация най-малко единствено българите от Западните околности и Северозападна България бяхме набедени за „ сърбошопи “. Сега отидоха още по-далеч – Душан Илич „ теоретичен помощник “ във финансирания от сръбското държавно управление „ Институт за европейски проучвания “, в ефирен ефир набеди и досегашния министър председател на България Бойко Борисов, че бил „ шоп “, сиреч сърбин, който не могъл да го каже, а протестиращите пред Народното събрание в действителност протестирали против „ шопския парламент “!?
Появи се и нов сръбски термин за българите, „ криптосърби “!? Нещо като преобразени сърби.
Колкото и налудничево да звучи всичко това, става дума за антибългарска акция по известната вековна скица: замяна на българската еднаквост, създавана с хилядолетия с измислена такава, подправяне на история, териториални искания и сърбизиране на Северозападна България и то с най-долнопробна сръбска чалга и плескавици.
За сериозните учени и политици в България постоянно е било оскърбление да спорят с сходни небивалици. Само дето по същото време българите в Западните околности бяха съвсем претопени или прогонени от окупираните по Ньойския диктат български територии. По същия модел беше основана и чисто нова македонска нация, която през днешния ден е извънредно враждебно настроена към България.
Пренебрежителното безмълвие от българска страна на процедура оказва подпомагане и способства за триумфите на тази нападателна антибългарска агитация. Тя не може да се пребори с общи приказки за правата на индивида, правата на малцинства, поддръжката на Сърбия за участие в Европейския съюз, заклинания за добросъседство, липса на териториални искания и прочие
Сякаш изпускаме от взор, че Сърбия не е окупирала Западните околности и Македония за да съблюдава правата на българите и стопански да ги развива. Целта е разширение на сръбската страна за сметка на България. Тя се интересува единствено от територии и нищо друго. Не е нужно да си експерт по история или интернационалните връзки, с цел да схванеш тази простичка истина.
Политическите партии и държавните институции в България не престават да мълчат на нестихващите провокации по сръбските медии – отмятайки ги в графата „ независимост на словото “, като че ли в Сърбия демокрацията и медиите са цъфнали и всеки може свободно да приказва и написа. Ако беше по този начин, сръбският шовинизъм и производният от него македонизъм от дълго време щяха да бъдат разнищени. За страдание, в сръбските медии няма обикновена отговорност за обществено изнесени изказвания, изключително когато се протяга ръка върху непозната история, територия или обществена персона.
Пренебрежителното безмълвие от българска страна на процедура насърчава сръбските учени, политици и държавници да не престават в този феодален дух и с нищо не способства за естествени сръбско-български връзки и за напредъка на Сърбия за участието й в Европейския съюз, към който сякаш се стреми. Напротив, това задълбочава пропастта и недоверието със прилежащите страни и от ден на ден отдалечава Сърбия от Европа.
Това отдалечаване в действителност е завръщане в предишното, към великосръбската идеология от края на ХІХ век, без да се регистрира обстоятелството, че сръбските съдружници от времето на Първата международна война към този момент не желаят да се занимават с териториалните мечти на сегашните сръбски управници. Те си имат други грижи свързани с развиването на демокрацията, покачването на стандарта на жителите, енергетиката, екологията, съветската инвазия в Украйна и прочие По същото време, сръбските управници залъгват обществото с неосъществими очаквания по изгубените „ сръбски ” територии в „ Стара Сърбия ”, на Косово, в Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Все лозунги, които на сръбските управници може да обезпечат още някоя година неограничена власт и повсеместен обир, само че не и европейска вероятност за каквато мечтаят младите сърби. І БГНЕС
--------------
Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата „ Българите в Югославия – последните Версайски заточеници “. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
