Ресторант Ех, кеф подмами моя гладен стомах и точно в

...
Ресторант Ех, кеф подмами моя гладен стомах и точно в
Коментари Харесай

Тротоарни тарикати

Ресторант " Ех, кеф " подмами моя гладен корем и тъкмо в 12:12 ч. хлътнах в него. Около лакомо похапващите хора се гонеха съблазнителните миризми на кебапчета, супи, салати, гроздови ракии и червени виновност. В тъмния ъгъл бяха натикани безобидните аромати на кока кола, швепс и спрайт, които трепереха като подценени грозни дами.

Седнах на единственото свободно място - до някакво създание с обръсната глава и изрусена плитка на тила. Никой не бе поискал да се настани до него, тъй като то се поклащаше като развалено махало и димеше с електронна цигара. А мястото не беше за занемаряване, тъй като отсам най-добре се виждаше тв приемникът, който бе превзет от обедните вести. От любознание си поръчах като неговото меню. Беше с изключително сладко-горчив усет, само че съществото не си го дояде, защото при новината, че двама студенти са се сбили за някакво момиче и са се изпонаръгали с ножове, то фрасна с електронната си цигара чинията и скокна. Остави на масата 10 лв. и изчезна с разлюляна плитка.

Останах самичък с новините, които продължиха с злополука, в която водачът и още двама пасажери изхвръкнали през прозорците с изпочупени ръце и ребра, а пък старецът, който на първата седалка четял вестник, мигновено умрял. При идната информация - за някаква баба, която изхвърлила през прозореца приготвените за погребението си пари на телефонен лъжец, аз също оставих до недоядения си обяд 10 лв. и си потеглих.

Миризмата от моята изоставена паница афектирано се приобщи към останалите и дружно с тях стартира да ме освирква. Но в действителност това бяха свирките на два автомобила, чиито припряни водачи нещо говореха за майките си. Махнах ядосано с ръка, тъй като се сетих, че от два месеца нямам кола: някой ми открадна беемвето пред зеленчуковия магазин, в който пазарих екологично чисти домати и краставици, и се запътих към Попа. Така от сума време се назовава паметникът на Патриарх Евтимий.

Когато пресичах улица " Граф Игнатиев ", някакъв недъгав човечец с протъркан костюм и завързана на италиански възел вратовръзка, ме приближи със ситна стъпка и безшумно ме заприказва: " Господине, бихте ли отделили малко от времето си за мен? " " Слушам ви ", - споделих аз и се стопирах, като по едно и също време се заслушах и в мърморенето на полугладния си корем. " Аз съм от едно малко градче - рече той, и пристигнах тук с двама мои братовчеди да вършим поправки по изкърпването на ронещи се външни мазилки, замяна на дървени входни порти с стоманени, пребоядисване на вътрешни стени и промяна на изпочупени от градушка керемиди. Работихме на къщата на бивш паралия. Извика ни внукът му, с цел да я приведем във тип, комфортен за преференциална продажба. Доста се потрудихме, тъй като постройката беше в плачевно положение. Аз работих в кабинета на богаташа. Когато стържех стената зад бюрото му, в нея се отвори дупка. Някакъв тайник. Бръкнах и напипах дървена кутия. Издърпах я и я изтрих с ръкав. Отворих я благодарение на теслата, тъй като беше заключена. Когато отметнах капака, очите ми щяха да паднат - в нея имаше златни пари. Ето, вижте! " - рече мъжът, огледа се страхливо и извади от джоба на сакото си, увити в омачкана носна забрадка, три златни монети. На едната пишеше " Юстиниан ", на втората - " Диоклетиан ", а върху третата мъчно се разчиташе " Дометиан ". " Сигурно са от византийско или римско време - повдигна плещи мъжът. - Не знам, а и не ми би трябвало да знам, тъй като аз не съм колекционер. Нищо не запознат съм остарели пари. Предлагам ви да ги купите - по 40 лв. едната. Ще ме попитате за какво толкоз на ниска цена ги предлагам? Ами тъй като се постанова бързо да се върна вкъщи. Жена ми се обади по телефона, че е паднала и си е счупила десния крайник. Ще би трябвало да се грижа за нея, защото ние нямаме деца. Бездетни сме. "

Аз любопитно заразглеждах монетите. Бяха напълно нови, а пък бяха прекарали толкоз време в стената на богаташа, без да се броят стотиците години от времето, когато са били в послание. Несъмнено, това са копия. Нумизматите ги назовават " реплики ". Върнах ги на разочарования продавач и споделих, че не си падам по каквито и да било старини - монети, ордени, медали, значки, пагони, ножове. Мъжът усети, че не е попаднал на подобаващ обект, изкусно ги сграбчи от ръката ми и ги мушна назад в джоба си. После се завъртя кръгом и се заоглежда за различен покупател.

Следващата среща с лъжец ми се случи на ул. " Раковски ". По нея ме застигна някакъв радостен мургавелко, който си тананикаше песента " Джелем, джелем ". " Господине, - заприказва ме той, като ме застигна и съвсем ми препречи пътя. - Тръгнал съм да диря подарък за 6-годишната ми щерка. Утре ще честваме рождения й ден. Ще закупувам торта, свещички, фойерверки. " " Да ви е жива и здрава дъщерята! " - рекох аз и се пробвах да се изтегля настрана от него. Той обаче продължи да ми приказва: " Виждам, че бързате, само че ви апелирам да спрете, тъй като думите, които ще кажа са доста значими. Те са извадени от Библията. Аз съм набожен човек и в детайли съм я чел. Там написа, че който извърши благотворителност, ще му се върне многократно и аз, тъй като съм мощно набожен, желая да направя благотворителност, която Провидението многократно ще ми възвърне. " Мургавелкото измъкна от един кожен портфейл чисто нова банкнота от 50 лв. и ми я подаде: " Вземете тази пари и ми върнете 20 лв.. Така вие ще разполагате с 30 лв. от моята благотворителност. "

Дори не посегнах да пипна банкнотата, тъй като от 100 метра личеше, че е подправена. Кой знае на кой принтер е извъртял тая петдесетолевка. Отвърнах, че не нося у мен пари, тъй като съм излязъл на разходка - просто да позяпам хората и витрините. За да се отърва по-бързо от нахалника, аз се мушнах в първия магазин край мен. Оня се изплю на улицата и се заоглежда за нов добряк.

Минаха няколко дни и още веднъж попаднах на лъжец. Този път беше жена. Имаше тип на обезверена и паникьосана. " Мосю, - подвикна ми тя, - извинете, аз не приказвам добре блъгарски. Аз тук студент. Мой симестър приключил и аз тръгнала купува билет за мой Париж. Обаче откраднали мой чанта с пари. Предлагам на вас купи мой пръстен - от време на Мария-Антоанета. Много скъп! Дайте за него 200 лв. и вземате го. " Тя изтегли от безименния си пръст някаква халка и ми я подаде. В този миг пресипнал мъжки глас изрева зад тила ми: " А-а! - хванах ли те най-сетне, мръсницо такава! " " Французойката " сграбчи от ръката ми Мария-Антоанета и със скоростта на стресната невестулка се шмугна някъде. Разяреният мъж не я последва, тъй като беше с бастун и леко накуцваше. Погледна ме и рече: " Тая идиотка преди седмица ми пробута за 300 лв. окървавения златен пръстен на крал Луи ХVI, който бил паднал пред гилотината му. За няколко дни пръстенът посивя и се оказа излъскан до искра месинг. Ама и аз - цялостен простак! Цял живот кой както си желае ме лъготи и мами! " Замислих се върху думите му, че цялостен живот ни мамят всевъзможни хитреци. Ето и моите тротоарни тарикати - сякаш са изпаднали в последна потребност и незабавно им трябват пари за пътешестване, за дарове, за незабавни интервенции, за заравяне и защо ли още не.

Нещо се скърши в душата ми и аз постепенно се запътих към дома. Но тъкмо, когато взех да скърбя, че нито в ресторант, нито на улица, нито пред тв приемника мога да случа на прелестно въодушевление, се случи нещо ненадейно. Докато с неколцина навъсени съграждани чаках на спирката закъсняващия рейс, видях да се задава следващият нацупен човек. Той беше небръснат, с разрошена коса и с пръчка ровеше из контейнерите за отпадък. Не пропусна и кошчето за боклук на спирката. Наведе се над него и внезапно лицето му светна от наслада. Извади с трепереща ръка дребна бутилчица - от тия, на които им викат " патрончета ". Вероятно някой безвъзвратен пияч е отворил това патронче, до момента в който е стоял тук, само че го е захвърлил след първата глътка, защото рейсът го е изненадал. Патрончето беше с мастика или с водка, не видях добре. На един мирис дрипльото го доизпразни и разкърши плещи. Огледа ни с предимство и потегли със самочувствието на народен представител, който преди малко си е взел огромната заплата, дружно с надбавките.

Господи! - най-сетне видях човек, който не хленчи, не се оплаква, не мърмори и не се пробва да мами, а се радва на дребната си житейска удача. Чакащите край мен се оживиха и с любознание наблюдаваха отдалечаващия се мъж, който самодоволно приглаждаше с длан косата си. Дали не му завиждаха за насладата от ненадейно споходилата го приятна изненада? Не знам, а и нямам повече време да премислям, защото рейсът пристигна и всички се юрнахме към него, с цел да продължим делничните си срещи с тарикати, изнудвачи, подлеци и скучни другари.

Станко Нацев е роден на 20 ноември 1943 година в София. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Писател, публицист. Автор е на единадесет книги с лирика, прозаичност и хайку. Лауреат на премията за белетристика за 1999 година на Съюза на българските писатели. Носител е на втора премия, орден и диплом от състезанието на Северноамериканската интернационална поетическа асоциация - 2000 година Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР