Възкресиха уникат на родопски художник след 60 години забвение
Реставрирана и възкресена за нов живот в Смолян е картината „ Родопска женитба “ след цели 60 години забвение.
Авторът Анастас Стайков - първият смолянски художник с академично обучение, кръсти своята най-голяма картина „ Мома се с рода прости “ и я сподели за първи и единствен път в Пловдивската окръжна изложба през 1958 година Творбата влезе в историята на българското изобразително изкуство освен тъй като е най-голяма по размери - повече от 8 кв. метра, само че на първо място заради изключителния интерес на феновете, който е провокирала тя преди 60 години.
„ Водена е статистика, продавани са билети. Има книга за усещания, в която всекидневно е регистриран броят на посетителите. Докато изложбата е функционирала, картината е забелязана от 35 000 фенове при обикновено посещаване на други окръжни изложения в Пловдив най-много от 2000 души “, сподели при повторното й разкриване в Художествената изложба на Смолян Никола Дамянов – дълготраен шеф на Историческия музей.
„ Анастас Стайков рисува картината в продължение на към седем години, а историята й е прекомерно трагична “, съобщи шефът на Художествената изложба Иван Пеев.
" Тя е една голяма комбинация от към 80 фигури, която показва извеждането на булката от къщата. Било е особено и за времето тогава, че са почнали да се случват към този момент смесени бракове сред двете съществени религии в Родопите - християнска и мюсюлманска. В случая булката е мюсюлманка, младоженецът е християнин. Вляво се виждат роднините на младоженеца, а вдясно - към къщата, под чардака, се виждат нейните родственици. Това проличава по облеклото. Тук има един мощен етнографски миг. Но не това е най-важно за рецензиите, които е получила тази картина. За сюжета, за тематиката не е имало рецензия. Критиките са към художествената стойност на картината, към метода на обрисуване, към живописта, към прекомерната цветност ", обясни Пеев.
От високо партийно равнище картината била отхвърлена, а вестниците дълго време разгласили сериозни материали. Дълбоко афектиран от всичко това, за към 15 години Анастас Стайков спрял да рисува.
Прехвърляли творбата му в Смолян от институция в институция. Дълги години тя е държана в избите и таваните им. В безобразно положение е предадена през 1985 година (27 години след пловдивската изложба) в галерията на регионалния град. В учителския институт имало хазаин като фелдфебел, който протегнал ръка да я реже, с цел да стане по-тясна. В последния миг го спрели и я завили в края на руло, с цел да се побира на определената за нея стена.
„ Зле проведено разискване на пловдивската окръжна галерия от 11 май 1958 година с вестникарска шумотевица “ – по този начин Дамянов окачестви рецензиите по адрес на творбата от това време. " Канонадата открива вестник " Народна просвета " в бр. 18 от 11 май 1958 година Георги Попов разгласява критика, озаглавена " Изложба, която радва ":
" В изложбата се постанова с огромния си размер картината на Стайков " Родопска женитба ". Около тази картина се шуми доста и тя в действителност заслужава да се приказва за нея, за кардиналните въпроси, които повдига. Длъжен съм първо да кажа, че бях покъртен от голямата работа, която Стайков е направил. Ясно е, че художникът е работил със мъжество. Уви, също по този начин съм задължен да заявя, че този труд е съвсем безрезултатен. Това е халосни снаряд от голямокалибрено оръдие. Целта не е достигната, тъй като липсва заряд ".
" Заел се е създателят - продължава той, - да реши една значима задача с освобождението на Родопския край от вековните предубеждения. Стайков се е плъзнал по външно изобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на облеклата и е не запомнил, че изобразените в картината герои я вземат решение. Тук въпросът не е в недобросъвестността на създателя, а в изгубената от него мяра във философския смисъл на думата ", написа Попов.
За обстоятелството, че рецензията в " Народна просвета “ е била поръчана и създателят й Георги Попов е имал предписание от Българска комунистическа партия да напише унищожителна рецензия, има непокътнато протоколно решение, заяви някогашният шеф на музея в Смолян.
Само една седмица по-късно водещият пловдивски вестник " Отечествен глас " разгласява публикация: " За една преценка ". Неин създател е проф. Асен Шопов, чиято реакция евентуално е провокирана от тенденциозната критика във вестник " Народна просвета ".
Добре познаващ творчеството на Стайков, проф. Шопов написа: " Без да е пропаганден афиш картината " Родопска женитба " предава въздържан, само че откровен възторг, освен романтика на една същинска родопска женитба с преоблечени сватбари. От нея струи песента " Ела се вие, превива, мома се с рода прости ", само че и апелът да се преодолее дълбоката бездна сред еднокръвни братя, изкопана от непознатото господство и религията. Посетителите на изложбата виждат тази казуса и съчувстват на разрешаването, което художникът се пробва да даде. Със средствата на художественото възсъздаване, съответно и целеустремено при очевидна идейна възвишеност, която осмисля картината, художникът, без да промени на себе си, слага и оптимистично взема решение една вълнуваща задача. Зрителите виждат тази задача и не отминават картината ".
На проф. Шопов принадлежи констатацията, че композицията е комплицирана, само че фенът я приема, не усеща натруфеност и не вижда непотребни фигури: „ Това значи, че идейната антитеза е вярно по диагонал издигната и се акцентира с логически център - младата съпружеска двойка “.
Проф. Шопов е впечатлен от точната анатомия и физиология на превъзходния гайдар, на сватбарите и на женските фигури, раздвижени със сдържана и естествена прелест на родопските дами.
„ Що се отнася до живописната техника не можем да обвиним Анастас Стайков, че е слаб рисувач. Напротив, бихме се радвали, в случай че и други наши даровити художници си изработят витален живописен почерк като този на Стайков и се показват в типична заглушена гама от меки светлини и сенки, които припомнят леко повяхнал, само че майсторски направен проблем ", написа проф. Шопов в отговор на Попов.
В умозаключение той отхвърля упрека му, че художникът не е типизирал и индивидуализирал облиците си. „ За хора, които са израснали в Родопите, облиците на Стайков са взети от живота “, обобщава професорът.
Въпреки многочислените вестникарски рецензии, имало искане от чужбина да купят картината, само че тя не била продадена от създателя с убеждението, че тя е национална полезност.
„ Впоследствие е изплатена от Окръжния национален съвет “, сподели шефът на галерията Иван Пеев.
" Разбрахте към този момент по какъв начин е била експонирана на няколко места в Смолян. Накрая от избите на учителския институт и в галерията е пристигнала през 1985 г от самия художник. Накрая той си я бил прибрал. С назначението ми за шеф през 2012 година с мен се свърза дъщерята на Анастас Стайков - Мария, която живее и работи в Австралия. Каза ми, че тя ще помогне при реставрирането на картината и представянето й още веднъж. Когато започнахме да ревизираме, установихме, че не се води на галерията. Няма я записана в нашите книги. Явно не е била предадена както би трябвало с нужния протокол. И картината беше ничия. След това я записахме с инвентарен номер “, уточни Пеев.
Започнали да търсят пари. Първоначално Мария Стайкова обезпечава средства от фонд " 13 века България ". Първият стадий от реставрацията съставлява повтаряне на картината с второ платно, пазаруване на рамка и изглаждане.
„ Картината беше доста развалена, тъй като е прегъвана веднъж на две, по-късно още на две места. И най-лошото - била е навита на руло с живописния пласт във вътрешността. По този метод се пука грундът и пада живописният пласт. Вторият стадий - сензитивно по-скъп, беше заплатен с план, който защитихме пред Министерство на културата. Реставраторите – екип от 4 индивида, работиха по нея близо 2 години. Сега сме я експонирали в зала №3, тъй като това място е най-подходящо за нея. Стената дава отговор на размера на картината. Тя е голяма - 4 метра на 2,50 м. С рамката е още повече. За тази картина е нужна отдалеченост да се прегледа. И ще остане към този момент тук. Това е мястото й ", акцентира Пеев.
Според Дамянов картината не е единствено злободневно забавна. За мнозина тя е и ще остане величествен монумент на романизирана история и одухотворена етнография.
„ Погрешно ще бъде да считаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен живописен документ на една отминала ера. За феновете картината е и оръжие, с което художникът ясно и целеустремено подкрепя българската национална заварка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите. Затова ще способства за в бъдеще и реставрираната картина и нейното проявление в тази хубава зала ще извърши извънредно огромна възпитателна активност измежду родопското население “, счита Дамянов.
Авторът Анастас Стайков - първият смолянски художник с академично обучение, кръсти своята най-голяма картина „ Мома се с рода прости “ и я сподели за първи и единствен път в Пловдивската окръжна изложба през 1958 година Творбата влезе в историята на българското изобразително изкуство освен тъй като е най-голяма по размери - повече от 8 кв. метра, само че на първо място заради изключителния интерес на феновете, който е провокирала тя преди 60 години.
„ Водена е статистика, продавани са билети. Има книга за усещания, в която всекидневно е регистриран броят на посетителите. Докато изложбата е функционирала, картината е забелязана от 35 000 фенове при обикновено посещаване на други окръжни изложения в Пловдив най-много от 2000 души “, сподели при повторното й разкриване в Художествената изложба на Смолян Никола Дамянов – дълготраен шеф на Историческия музей.
„ Анастас Стайков рисува картината в продължение на към седем години, а историята й е прекомерно трагична “, съобщи шефът на Художествената изложба Иван Пеев.
" Тя е една голяма комбинация от към 80 фигури, която показва извеждането на булката от къщата. Било е особено и за времето тогава, че са почнали да се случват към този момент смесени бракове сред двете съществени религии в Родопите - християнска и мюсюлманска. В случая булката е мюсюлманка, младоженецът е християнин. Вляво се виждат роднините на младоженеца, а вдясно - към къщата, под чардака, се виждат нейните родственици. Това проличава по облеклото. Тук има един мощен етнографски миг. Но не това е най-важно за рецензиите, които е получила тази картина. За сюжета, за тематиката не е имало рецензия. Критиките са към художествената стойност на картината, към метода на обрисуване, към живописта, към прекомерната цветност ", обясни Пеев.
От високо партийно равнище картината била отхвърлена, а вестниците дълго време разгласили сериозни материали. Дълбоко афектиран от всичко това, за към 15 години Анастас Стайков спрял да рисува.
Прехвърляли творбата му в Смолян от институция в институция. Дълги години тя е държана в избите и таваните им. В безобразно положение е предадена през 1985 година (27 години след пловдивската изложба) в галерията на регионалния град. В учителския институт имало хазаин като фелдфебел, който протегнал ръка да я реже, с цел да стане по-тясна. В последния миг го спрели и я завили в края на руло, с цел да се побира на определената за нея стена.
„ Зле проведено разискване на пловдивската окръжна галерия от 11 май 1958 година с вестникарска шумотевица “ – по този начин Дамянов окачестви рецензиите по адрес на творбата от това време. " Канонадата открива вестник " Народна просвета " в бр. 18 от 11 май 1958 година Георги Попов разгласява критика, озаглавена " Изложба, която радва ":
" В изложбата се постанова с огромния си размер картината на Стайков " Родопска женитба ". Около тази картина се шуми доста и тя в действителност заслужава да се приказва за нея, за кардиналните въпроси, които повдига. Длъжен съм първо да кажа, че бях покъртен от голямата работа, която Стайков е направил. Ясно е, че художникът е работил със мъжество. Уви, също по този начин съм задължен да заявя, че този труд е съвсем безрезултатен. Това е халосни снаряд от голямокалибрено оръдие. Целта не е достигната, тъй като липсва заряд ".
" Заел се е създателят - продължава той, - да реши една значима задача с освобождението на Родопския край от вековните предубеждения. Стайков се е плъзнал по външно изобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на облеклата и е не запомнил, че изобразените в картината герои я вземат решение. Тук въпросът не е в недобросъвестността на създателя, а в изгубената от него мяра във философския смисъл на думата ", написа Попов.
За обстоятелството, че рецензията в " Народна просвета “ е била поръчана и създателят й Георги Попов е имал предписание от Българска комунистическа партия да напише унищожителна рецензия, има непокътнато протоколно решение, заяви някогашният шеф на музея в Смолян.
Само една седмица по-късно водещият пловдивски вестник " Отечествен глас " разгласява публикация: " За една преценка ". Неин създател е проф. Асен Шопов, чиято реакция евентуално е провокирана от тенденциозната критика във вестник " Народна просвета ".
Добре познаващ творчеството на Стайков, проф. Шопов написа: " Без да е пропаганден афиш картината " Родопска женитба " предава въздържан, само че откровен възторг, освен романтика на една същинска родопска женитба с преоблечени сватбари. От нея струи песента " Ела се вие, превива, мома се с рода прости ", само че и апелът да се преодолее дълбоката бездна сред еднокръвни братя, изкопана от непознатото господство и религията. Посетителите на изложбата виждат тази казуса и съчувстват на разрешаването, което художникът се пробва да даде. Със средствата на художественото възсъздаване, съответно и целеустремено при очевидна идейна възвишеност, която осмисля картината, художникът, без да промени на себе си, слага и оптимистично взема решение една вълнуваща задача. Зрителите виждат тази задача и не отминават картината ".
На проф. Шопов принадлежи констатацията, че композицията е комплицирана, само че фенът я приема, не усеща натруфеност и не вижда непотребни фигури: „ Това значи, че идейната антитеза е вярно по диагонал издигната и се акцентира с логически център - младата съпружеска двойка “.
Проф. Шопов е впечатлен от точната анатомия и физиология на превъзходния гайдар, на сватбарите и на женските фигури, раздвижени със сдържана и естествена прелест на родопските дами.
„ Що се отнася до живописната техника не можем да обвиним Анастас Стайков, че е слаб рисувач. Напротив, бихме се радвали, в случай че и други наши даровити художници си изработят витален живописен почерк като този на Стайков и се показват в типична заглушена гама от меки светлини и сенки, които припомнят леко повяхнал, само че майсторски направен проблем ", написа проф. Шопов в отговор на Попов.
В умозаключение той отхвърля упрека му, че художникът не е типизирал и индивидуализирал облиците си. „ За хора, които са израснали в Родопите, облиците на Стайков са взети от живота “, обобщава професорът.
Въпреки многочислените вестникарски рецензии, имало искане от чужбина да купят картината, само че тя не била продадена от създателя с убеждението, че тя е национална полезност.
„ Впоследствие е изплатена от Окръжния национален съвет “, сподели шефът на галерията Иван Пеев.
" Разбрахте към този момент по какъв начин е била експонирана на няколко места в Смолян. Накрая от избите на учителския институт и в галерията е пристигнала през 1985 г от самия художник. Накрая той си я бил прибрал. С назначението ми за шеф през 2012 година с мен се свърза дъщерята на Анастас Стайков - Мария, която живее и работи в Австралия. Каза ми, че тя ще помогне при реставрирането на картината и представянето й още веднъж. Когато започнахме да ревизираме, установихме, че не се води на галерията. Няма я записана в нашите книги. Явно не е била предадена както би трябвало с нужния протокол. И картината беше ничия. След това я записахме с инвентарен номер “, уточни Пеев.
Започнали да търсят пари. Първоначално Мария Стайкова обезпечава средства от фонд " 13 века България ". Първият стадий от реставрацията съставлява повтаряне на картината с второ платно, пазаруване на рамка и изглаждане.
„ Картината беше доста развалена, тъй като е прегъвана веднъж на две, по-късно още на две места. И най-лошото - била е навита на руло с живописния пласт във вътрешността. По този метод се пука грундът и пада живописният пласт. Вторият стадий - сензитивно по-скъп, беше заплатен с план, който защитихме пред Министерство на културата. Реставраторите – екип от 4 индивида, работиха по нея близо 2 години. Сега сме я експонирали в зала №3, тъй като това място е най-подходящо за нея. Стената дава отговор на размера на картината. Тя е голяма - 4 метра на 2,50 м. С рамката е още повече. За тази картина е нужна отдалеченост да се прегледа. И ще остане към този момент тук. Това е мястото й ", акцентира Пеев.
Според Дамянов картината не е единствено злободневно забавна. За мнозина тя е и ще остане величествен монумент на романизирана история и одухотворена етнография.
„ Погрешно ще бъде да считаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен живописен документ на една отминала ера. За феновете картината е и оръжие, с което художникът ясно и целеустремено подкрепя българската национална заварка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите. Затова ще способства за в бъдеще и реставрираната картина и нейното проявление в тази хубава зала ще извърши извънредно огромна възпитателна активност измежду родопското население “, счита Дамянов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ