Реших да отделя време за телевизионното предаване на 2 септември

" Реших да отделя време за телевизионното предаване на 2 септември и да видя новата зала на Народното събрание и новите обещания на партиите.
Исках да видя защо се хвърлят пари и с какво се заменя постройката на Народно събрание. От самото начало бях съперник на тази концепция, подкрепяна от всички политически сили. Не можех да допускам, че някой е подготвен да изостави красивата и цялостна с история сграда от края на XIX век, с цел да се реалокира в това отблъскващо със своята безчувственост и тежест страшилище, носещо основателно името Партиен дом. Само партия и то от нашенски вид, може да хареса такава постройка за дом.
Какво видях: някаква комбинация от обичайните гръцки колони, наследник цвят и стъклен покрив. Колоните трябваше да ни разчувствуван със своята суровост, небесносиньото на столовете да ни придвижи в атмосферата на европейския парламент, а стъкленият покрив евентуално трябваше да ни впечатли, какви майстори имаме. Намирам всичко това за безвкусна комбинация. Да вземеш това вместо изяществото и лекотата на постройката на площад „ Народно заседание ” значи единствено едно: липсва нюх за същински красивите неща ". Това написа проф. Христина Вучева, лекар по стопанска система и професор по финанси, за БГНЕС.
" Какво чухме при разкриване на новата сесия? Нищо впечатляващо, с изключение на новата дъвка на Движение за права и свободи - оферират експертен кабинет в границите на това Народно заседание и оставка освен на Бойко Борисов, само че и на Румен Радев. Нито дума за другото искане на хората - оставката на основния прокурор Иван Гешев. Всички знаят, че той си е тяхна креатура, само че в този момент това стана очевидно. Горкият министър-председател единствено бере срама за всичко това.
Нека да се опитаме да вникнем в това, какво значи експертен кабинет. Известно е, че в Конституцията ни - и освен в нашата, се приказва за определен от Народното събрание Министерски съвет и за длъжностен подобен, когато постоянно определеният предварително подаде оставка. Очевидно, когато се предлага следващата оригиналност - експертен кабинет, не става дума за всичко това, а за нещо конструирано за потребностите на Движение за права и свободи. Те харесват думата „ експертност ” и постоянно я употребяват. От години се пробват да наложат за себе си визията, че са на първо място специалисти. Това не е толкоз мъчно на фона на останалите народни представители. Освен всичко друго, Движение за права и свободи са през цялото време във властта и макар формалните данни, в никакъв случай не са изпадали от нея изцяло.
Да предлагаш експертно държавно управление, тъй като идвала рецесия, това значи, че явно приемаш, че съществуващото държавно управление не има нужните професионални качества. Излиза, че в спокойни времена се задоволяваме с хора, които попадат във властта по силата на изборите, само че в тежки интервали ни трябват същински управленци. Това е несъстоятелно и на никое място не биха го възприели.
Експертност би трябвало да се изисква и поддържа във всички равнища на държавната администрация. Това е принцип, който не би трябвало да се нарушава при промяна на кабинет след избори. Поради това във всички демократични страни се одобряват закони за държавната администрация. От 1998 година и ние имаме подобен, както и Закон за държавния чиновник. Така посредством закони се пази администрацията от намесата на сменящите се ръководещи партии, с цел да е професионална и опитна администрацията. Може единствено да се съжалява, че през днешния ден, към двадесет години по-късно, у нас нито се четат, нито се съблюдават, нито се приказва за тези два закона. Общовалиден е правилото за назначение на избран брой от партийна квота и по другарска линия и по този начин съвсем не остава място за професионализъм и умелост на хората, които би трябвало да се ползват на процедура в ръководството.
За членовете на избираните държавни управления в множеството страни през последните години се съблюдава неписаното предписание да имат високо равнище на обучение и просветеност., само че за това няма законови условия. Смята се, че правото да бъдеш избиран и да управляваш е обезпечено на всеки. Ако народът е избрал една партия, а тя, от своя страна, е решила да назначи за министър човек без каквото и да е обучение, това е демократично.
Нека напомним по какъв начин у нас се отстрани условието за съществуването на висше обучение, когато се формираше кабинетът на Симеон Сакскобургготски от Национална движение „Симеон Втори". Това бе направено, с цел да се приложи общо предписание да се назначи за министър човек, който няма обучение, само че бил направил доста услуги на партията на Симеон. Нямаше никакви възражения по медии и конгреси.
Но даже и да пренебрегнем всичко това и да се вслушаме в предлагането за експертен кабинет това би означавало, че сме приели единствено проформа демократичните правила за ръководство, отразени в главния закон в разнообразни други закони. Когато обаче би трябвало да свършим нещо значимо, няма да прилагаме тези правила, тъй като те не обезпечават специалисти за министри.
Очевидната неплатежоспособност на всичко това е опит да се продължи времето на Народното събрание и някак си да се сътвори опция, въпреки и за няколко месеца, да се вкарат в министерствата партии, които до момента не са работили в тях –такива са Движение за права и свободи и хората на партия „ Воля ”, които поддържаха концепцията. Категоричният отвод на Българска социалистическа партия ѝ придава нови качества, които би трябвало да бъдат регистрирани от гласоподавателите при идните избори – нещо, в което се колебая.
Това че интервалът бил сложен и имало рецесия не понижава потребността да поддържаме правила за избирателен развой, в който се ползват откритите демократични правила, тествани от опита на доста западни страни. Разбираемо е, че в днешно време ръководството на една страна е доста по-различно и изисква да се притеглят хора, които са освен участници в партийни стратегии, само че и познаващи съответните ресори.
Това обаче би трябвало да е годно освен за интервали на рецесия или когато върлува зараза. Ето за какво е несвоевременно да разделяме кабинетите на експертни за спешен интервал и неекспертни за останалото време.
Следователно, концепцията да си създадем експертен кабинет е неработеща. По-добре е да съблюдаваме откритите закони и да се ръководим от политическите процеси и демократичните правила. След като хората не желаят това държавно управление да довърши мандата си, то би трябвало да си отиде. Има си открит ред, какво се прави следователно.
Въпросите от рода на този по какъв начин ще се оправи едно служебно държавно управление в тази сложна конюнктура, са опит да се прикрие страхът, че спазването на конституционния ред и назначението на служебно държавно управление лишава актуалните народни представители и техните другари от опция да вземат участие в работата по образуване на ръководството на страната и на изборите.
Тук е мястото да отбележим и различен проблем, който се вижда при нашия на практика опит със служебните държавни управления.
От времето на президента Росен Плевнелиев, на който се наложи да назначи два служебни кабинета, се постанова убеждението, че с вземането на властта, служебният кабинет незабавно ще стартира някакви инспекции и наказателни акции по отношение на своите прародители и това надали не е главната му задача. Това е погрешно и нездравословно подстрекателство. Разследването на нарушаванията е работа на тъкмо открити органи и те не зависят директно от промяната на държавните управления. Това даже е вградено в тяхната законова структура. Което и да е държавно управление може единствено да спомага, като дава нужната информация, само че следствието не е негова работа през тези три месеца. Основната му задача е да държи кормилото на властта като съблюдава законите, с цел да няма произшествия и да провежда изборите. Това би трябвало да се разбере от всички, само че най-много от тези, които моделират това, което назоваваме публично мнение.
Търсенето на виновници за произшествия и неудачи би трябвало да е част от програмата на тези, които идват за четири години и които би трябвало да покажат на хората още по време на предизборната акция по какъв начин ще вземат решение този значим за всички въпрос.
Част от практическото отражение на тези опасения е натискът, който стартира по отношение на служебните министри да уволняват съществуващите административни ръководители и да ги заменят с оферти на новите борци за правдивост.
От моя опит като длъжностен министър на финансите в първото такова държавно управление в нашата страна, това беше най-неприятната и тежка част от работата. Първото, което бе поискано от мен е да уволня заместник-министъра на финансите, който дава отговор за налозите и митата. Отказах изрично, като обясних, че нямам време да върша инспекции и не бих могла да се убедя кое от всичките обвинявания е клюка и кое истина. Натискът да уволня шефа на митницата бе всекидневен, ежечасен. Съпротивлявах се дълго, само че най-после не устоях и то не тъй като се изплаших от нещо, а просто се хванах на едно от изказванията, което по-късно се оказа погрешно. Аз се извиних и написах до новия министър след мен, че съм позволила неточност, за което скърбя. След това мое писмо индивидът бе възобновен на длъжността началник на митницата.
В умозаключение приканвам всички, от които нещо зависи, да не одобряват концепцията за експертен кабинет, а да се възползват от това, което оферират настоящите демократични правила и законите. В момента въпросът се свежда до подаване на оставка и установяване на подобаващите хора за министри в служебното държавно управление, което да приготви изборите за 45-ия български парламент ".