Гюров и Кандев са силен тандем, но ще успеят ли без помощ от ГЕРБ?
Когато настъпи есента и стане ясно, че любимецът на Радев не може да бъде спрян без огромно обединяване против него, партията на Борисов съвсем несъмнено ще бъде изправена пред стратегически избор
Сигурно в никакъв случай няма да узнаем в цялост за какво Георги Кандев напуща системата на Министерство на вътрешните работи. Хората, израснали в службите и силовите структури, рядко описват цялата история. Те избират да оставят след себе си повече въпроси, в сравнение с отговори. Но едно е несъмнено – Кандев си потегля с висок публичен рейтинг, а сходен политически капитал в никакъв случай не остава неусетен.
Историята демонстрира, че българската политика има необикновен афинитет към известните фигури от бранш „ Сигурност “. На първо място – спомнете си от кое място потегли в миналото Бойко Борисов. Но имаме и по-пресен образец. Както наскоро Движение за права и свободи на Делян Пеевски притегли някогашния вътрешен министър Калин Стоянов, по този начин през днешния ден от ден на ден погледи са ориентирани към идващия ход на основния секретар Кандев, който съумя да провежда и организира последните избори без съществени разтърсвания и подозрения за платен избор. Неговото име постоянно се свързва с обединението ПП–ДБ – обединението, която най-открито го защитаваше и лансираше през последните месеци.
В политическите среди към този момент интензивно се разяснява опцията Андрей Гюров и Георги Кандев да образуват президентска двойка на идните избори – надлежно като претендент за президент и вицепрезидент. На пръв взор това наподобява разумна композиция. Гюров носи експертност и сдържан демократичен профил. Кандев прибавя управнически престиж, институционална тежест и невъзпитан сексапил.
Още по-важно е, че и двамата показват качества, които все по-често се оказват решаващи в актуалната политика. Те споделят решително, приказват разбираемо и наподобяват естествено пред камера. Социалните мрежи към този момент не са просто допълнение към акцията – те са самата акция. В епохата на TikTok, Instagram и късите видеоформати способността да привлечеш вниманието за тридесет секунди постоянно се оказва по-важна от способността да произнесеш едночасова политическа тирада. Това може да звучи несериозно за част от обичайния политически хайлайф, само че е новата действителност както в Съединените щати и Западна Европа, по този начин и в България.
Затова Гюров и Кандев без подозрение наподобяват като мощен политически тандем. Те биха могли да активизират демократичния електорат, огромна част от градската междинна класа и забележителен сегмент от поколението Z – гласоподаватели, които все по-трудно се разпознават с класическите партийни марки.
Големият въпрос обаче е дали това ще бъде задоволително.
Защото против тях ще застане претендент, блажен или директно подсилен от Румен Радев – политик, който продължава да бъде най-влиятелната фигура в българския обществен живот. Въпреки периодическите прогнози за намаляване на позициите му, президентът към момента не е изгубил насъбраната политическа инерция. Нещо повече – резултатите от последните избори демонстрираха, че той разполага със сериозен публичен запас и въздействие.
Тук се появява факторът, който може да се окаже решителен – ГЕРБ.
Днес партията на Бойко Борисов към момента проучва аргументите за изборното си проваляне и лекува политическите рани от загубата. Но президентските избори са друг вид борба. Те не се печелят единствено с партийни ядра, а с необятни обединения от ползи и симпатизанти.
Когато настъпи есента и стане ясно, че любимецът на Радев не може да бъде спрян без огромно обединяване против него, ГЕРБ съвсем несъмнено ще бъде изправена пред стратегически избор. Дали ще поддържа намерено кандидатурата на Гюров и Кандев, или ще избра по-дискретен сюжет с преливане на гласове на втори тур, е въпрос на политическа тактичност. Но самото съществуване на сходна поддръжка може да се окаже ключът към крайния резултат.
Българската политика познава сходни механизми. В предишното Движение за права и свободи нееднократно е демонстрирала способността си да накланя везните посредством готовност на втори тур. ГЕРБ разполага със доста по-голям електорален запас и при избрани условия нейното държание може да има още по-съществен резултат.
Затова през днешния ден въпросът не е дали Гюров и Кандев са добра двойка. Те несъмнено са. Въпросът е дали могат сами да съберат сериозната маса от гласове, нужна за победа против политически лагер, който продължава да черпи легитимност от известността на Румен Радев.
Ако отговорът е негативен, тогава ориста на президентските избори ще зависи не толкоз от качествата на претендентите, колкото от способността на другите опозиционни сили да намерят общ интерес.
В противоположен случай България може да се окаже в обстановка, при която политическото въздействие на Румен Радев ще продължи да се простира по едно и също време и върху „ Дондуков “ 1, и върху „ Дондуков “ 2 – сюжет, който мнозина смятаха за неосъществим единствено преди няколко години.
Сигурно в никакъв случай няма да узнаем в цялост за какво Георги Кандев напуща системата на Министерство на вътрешните работи. Хората, израснали в службите и силовите структури, рядко описват цялата история. Те избират да оставят след себе си повече въпроси, в сравнение с отговори. Но едно е несъмнено – Кандев си потегля с висок публичен рейтинг, а сходен политически капитал в никакъв случай не остава неусетен.
Историята демонстрира, че българската политика има необикновен афинитет към известните фигури от бранш „ Сигурност “. На първо място – спомнете си от кое място потегли в миналото Бойко Борисов. Но имаме и по-пресен образец. Както наскоро Движение за права и свободи на Делян Пеевски притегли някогашния вътрешен министър Калин Стоянов, по този начин през днешния ден от ден на ден погледи са ориентирани към идващия ход на основния секретар Кандев, който съумя да провежда и организира последните избори без съществени разтърсвания и подозрения за платен избор. Неговото име постоянно се свързва с обединението ПП–ДБ – обединението, която най-открито го защитаваше и лансираше през последните месеци.
В политическите среди към този момент интензивно се разяснява опцията Андрей Гюров и Георги Кандев да образуват президентска двойка на идните избори – надлежно като претендент за президент и вицепрезидент. На пръв взор това наподобява разумна композиция. Гюров носи експертност и сдържан демократичен профил. Кандев прибавя управнически престиж, институционална тежест и невъзпитан сексапил.
Още по-важно е, че и двамата показват качества, които все по-често се оказват решаващи в актуалната политика. Те споделят решително, приказват разбираемо и наподобяват естествено пред камера. Социалните мрежи към този момент не са просто допълнение към акцията – те са самата акция. В епохата на TikTok, Instagram и късите видеоформати способността да привлечеш вниманието за тридесет секунди постоянно се оказва по-важна от способността да произнесеш едночасова политическа тирада. Това може да звучи несериозно за част от обичайния политически хайлайф, само че е новата действителност както в Съединените щати и Западна Европа, по този начин и в България.
Затова Гюров и Кандев без подозрение наподобяват като мощен политически тандем. Те биха могли да активизират демократичния електорат, огромна част от градската междинна класа и забележителен сегмент от поколението Z – гласоподаватели, които все по-трудно се разпознават с класическите партийни марки.
Големият въпрос обаче е дали това ще бъде задоволително.
Защото против тях ще застане претендент, блажен или директно подсилен от Румен Радев – политик, който продължава да бъде най-влиятелната фигура в българския обществен живот. Въпреки периодическите прогнози за намаляване на позициите му, президентът към момента не е изгубил насъбраната политическа инерция. Нещо повече – резултатите от последните избори демонстрираха, че той разполага със сериозен публичен запас и въздействие.
Тук се появява факторът, който може да се окаже решителен – ГЕРБ.
Днес партията на Бойко Борисов към момента проучва аргументите за изборното си проваляне и лекува политическите рани от загубата. Но президентските избори са друг вид борба. Те не се печелят единствено с партийни ядра, а с необятни обединения от ползи и симпатизанти.
Когато настъпи есента и стане ясно, че любимецът на Радев не може да бъде спрян без огромно обединяване против него, ГЕРБ съвсем несъмнено ще бъде изправена пред стратегически избор. Дали ще поддържа намерено кандидатурата на Гюров и Кандев, или ще избра по-дискретен сюжет с преливане на гласове на втори тур, е въпрос на политическа тактичност. Но самото съществуване на сходна поддръжка може да се окаже ключът към крайния резултат.
Българската политика познава сходни механизми. В предишното Движение за права и свободи нееднократно е демонстрирала способността си да накланя везните посредством готовност на втори тур. ГЕРБ разполага със доста по-голям електорален запас и при избрани условия нейното държание може да има още по-съществен резултат.
Затова през днешния ден въпросът не е дали Гюров и Кандев са добра двойка. Те несъмнено са. Въпросът е дали могат сами да съберат сериозната маса от гласове, нужна за победа против политически лагер, който продължава да черпи легитимност от известността на Румен Радев.
Ако отговорът е негативен, тогава ориста на президентските избори ще зависи не толкоз от качествата на претендентите, колкото от способността на другите опозиционни сили да намерят общ интерес.
В противоположен случай България може да се окаже в обстановка, при която политическото въздействие на Румен Радев ще продължи да се простира по едно и също време и върху „ Дондуков “ 1, и върху „ Дондуков “ 2 – сюжет, който мнозина смятаха за неосъществим единствено преди няколко години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ