Вергиния Накова за иззетите училищни бюджети: Държавата не вижда разумно управление. Вижда „излишък
Вергиния Накова
TrainingAcademy.bg.
Facebook
Обещавам, че това няма да е пост за това по какъв начин страната ще се срути без някакви примерни 1256 евро от касата на техникума по храни в Хасково.
По-интересното е друго.
Това е пост за една страна, която не има вяра на никого, че може да ръководи по-добре от нея.
Дори когато приказваме за учебно заведение.
Дори когато приказваме за шеф, който евентуално всеки ден се занимава с течащи тавани, изчезнали учители, нервни родители, закъснели доставки, счупени чинове, инспекции, доклади и още 17 неща, които естествен човек не би издържал и до обяд.
И в цялата тази лудница учебното заведение може да има някакъв излишък.
Не милиони. Не загадка сметка на Кайманите.
Но страната вижда друго. Държавата не вижда запас. Тя вижда опасност. Не вижда рационално ръководство. Тя Вижда „ остатък “.
Не вижда шеф, който може би е бил деликатен.
Вижда някой, който очевидно не е схванал главния принцип на системата:
„ Тук не се ръководи. Тук се регистрира. “
И това е най-смешното и най-тъжното по едно и също време.
Защото в естествената логичност, в случай че една организация успее да си свърши работата и да остане с запас, това би трябвало да е добър знак.
В нашата логичност това е мотив някой да ѝ вземе парите.
Все едно казваш на хората:
„ Браво, справихте се добре. Сега ще ви накажем, с цел да не се повтаря. “
И след това се чудим за какво всички харчат превантивно.
Защо никой не мисли дълготрайно.
Защо в институциите няма тласък за успеваемост.
Защо стартира това нервно търсене на какво да се дадат пари, единствено и единствено да не останат.
Ами тъй като системата е възпитала хората по този начин.
Не пести, тъй като ще ти вземат.
Не планирай, тъй като ще наподобява, че нямаш потребност.
Не бъди ефикасен, тъй като успеваемостта не се възнаграждава.
Тя се прибира назад.
Това не е просто проблем с едно учебно заведение.
Това е дребен, съвсем смешен образец за огромна управническа болест.
Държава, която санкционира положителното стопанисване, след това не може да се чуди за какво на всички места има просвета на „ асимилиране “.
Защото хората не вършат това, което звучи добре в тактиките.
Хората вършат това, за което системата ги образова.
А нашата система от години ги образова на едно:
Не бъди добър собственик.
Бъди добър отчетник.
И в случай че останат някакви пари, гледай най-малко да не си признаеш.
