Ако Кандев си въобразява, че ще се превърне в новия Бойко Борисов, жестоко се е объркал!
КАНДЕВ съдебна експертиза „ ПРИБРА “ САМ!
Къде изчезна смелостта на „ Супермена “, който се скри зад Facebook патетиката?
Искахме смяна в Министерство на вътрешните работи. Година след година, министър след министър, обществото ни чакаше оня катарзис, който да изтръгне Министерство на вътрешните работи от лепкавата хватка на политическия слугинаж. Искахме завършек на ерата „ сътрудници, прибирайте се “ – онази срамна фраза, която символизираше безсилието на страната пред уличното безвластие и чиновническото ласкателство.
И когато най-сетне повярвахме, че професионалното управление има куража да застане изправено, се случи най-неочакваното и грозното. Главният секретар Георги Кандев самичък се „ прибра “. Прибра се безшумно, уплашено, в комфорта на завета и пенсионерската тишина, затръшвайки вратата след себе си.
До през вчерашния ден този човек ни заливаше с високопарни лозунги, почтени за на ниска цена холивудски блокбъстър. Повтаряше ни в очите: „ Храбростта стартира с дребен избор “, „ Да не сведеш глава “, „ Не се огънахме “, „ Не съм тук, с цел да се покорявам на закани “. Красиво, нали? Почти държавнически. Само че същинският общественик и ченге се познава не по заучените изречения на трибуната, а по куража в мига на същинското тестване.
Днес, когато Кандев хвърли оставка с трагично писмо и упрекна властта в незаконна фасада, той просто потвърди, че е исполин на глинени крайници. Защото, господин генерал-комисар, когато си споделил „ А “, си задължен да изречеш цялата писменост до дъно!
Ако си най-смелият мъж в страната, в случай че в действителност „ не си затворил очи “ и „ не си се предал “, ти не бягаш.
Ти не се криеш зад патетични Facebook статуси и не чакаш медийните ти клакьори да те трансформират в страдалец.
Ти излизаш на трибуната, заставаш с лицето и пагоните си и казваш: Кой те притиска? Кой купува гласове? Кой разпъва чадъри? Кой ти подреди да мълчиш? С имена, с дати, с обстоятелства! Всичко. Тогава ставаш несломим. А ти съгражданино мой, се.. прибра.
Очевидно обаче проектът на Кандев е напълно различен и тук прозира огромната му неточност. Онези, които му пишат сюжета зад кулисите, очевидно са го подкокоросали да разиграе остарелия, изпитан скеч: „ Напускам системата с тропот, мятам пагона, ставам жертва на политическо гонение и влизам триумфално в политиката “.
Само че в случай че Кандев си фантазира, че ще се трансформира в новия Бойко Борисов, грубо се е объркал! Пътят от основен секретар на Министерство на вътрешните работи до политически водач не е автоматизирана пътека, по която всеки изплашен служител може да мине с дефиле.
Кандев, въпреки това, влиза в това амплоа от позицията на слабия – на индивида, който се е огънал и е напуснал бойното поле тъкмо преди решителния миг.
В българската политика никой не обича дезертьорите, още по-малко тези, които се пробват да облекат страха си в облеклата на подвиг. Българският гласоподавател има непогрешим радар за фалша и незабавно ще разчете това „ политическо въодушевление “ като обезверен опит за намиране на нов имунитет.
Всичко останало е боязън.
Чистофайническото бягство под претекст, че „ няма да подпираш фасадата “, е държание на надълбоко изплашен човек, който усети, че тронът му се клати, и реши да си плюе на петите, преди да са го разкрили. Мъжеството не е хаштаг в обществените мрежи.
Храбростта не се показва в това да си събереш багажа в куфарчето и да оставиш правилните си сътрудници да се гърчат. Те какво? Продадени ли са? Меметата в интернет и изкуственият възторг няма да ви създадат мъж, господин Кандев.
Историята и улицата помнят единствено тези, които останаха да се борят на терен. Вие избрахте да се „ приберете “ при тоба без да омясните мъжки - за какво. И с това самичък подписахте присъдата над личната си известност.
