Financial Times: Светът се придвижва към по-многополюсна валутна система
Решението на Съединени американски щати и съдружниците им да замразят задграничните запаси на Русия отприщи натоварен спор за бъдещето на интернационалната валутна система, написа за Financial Times Бари Айкенгрийн, професор по стопанска система и политически науки от Калифорнийския университет, представен от.
Този спор е плевел, тъй като залогът е огромен и тъй като от най-малко 75 години (след Втората международна война) не са вземани сходни решения, като тогава системата беше трансформирана. Дебатът обаче е замайващ, тъй като подценява какво в действителност се случва с световната валутна система.
Независимо от многократното цитиране на „ доларовата доминация “, делът на доларите в световните валутни запаси се намалява в продължение на 20 години, от малко над 70% при започване на века до 59% през третото тримесечие на 2021 година
Тази наклонност не е резултат от валутни промени или промени в лихвените проценти, засягащи цената на другите аварийни активи. Тя също по този начин не отразява отбягване на $ от страна на шепа банки, натрупващи огромни аварийни салда. По-скоро това е резултат от напъните на доста централни банки да се диверсифицират от американската валута.
Сега идва изненадата. Диверсификацията не е към еврото, паунда и йената, другите дългогодишни съставни елементи на кошницата от специфични права на тираж (СПТ) на МВФ, мултивалутен авариен актив. Делът на тези валути остава като цяло неизменен в продължение на две десетилетия.
Нещо повече, единствено една четвърт от диверсификацията е към китайския юан, който беше прибавен към СПТ през 2016 година Три четвърти са към валутите на по-малки стопански системи като Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, демонстрира работен документ на МВФ, на който Айкенгрийн е съавтор.
Какво изяснява ползата към тези валути? Първо, техните пазари станаха по-ликвидни. В исторически проект малко страни притежаваха дълбоки и ликвидни пазари, отворени за останалия свят. Валутните дилъри успяваха да намерят контрагенти единствено при шепа валути. На процедура това беше главно доларът, само че също и еврото, паундът и йената. Това бяха валутите, употребявани като средство за интернационалните транзакции, заради което централните банки ги държаха като запаси.
Но трансакционните разноски във второстепенни валути паднаха с навлизането на електронните платформи за търговия и новите технологии за автоматизирано маркет-мейкърство и ръководство на ликвидността. Виждаме това в спредовете купува-продава при второстепенните валути, които в този момент са колкото при еврото, йената и паунда, а от време на време даже по-ниски.
Второ, централните банки станаха по-активни в преследването на възвръщаемост. Резервните портфейли са по-големи, което покачва залога.
Трето, и обвързвано с това, ниската рентабилност на облигациите на главните запаси валути ускориха търсенето на други възможности. Нетрадиционните аварийни валути постоянно оферират атрактивна възвръщаемост (отчитаща волатилността) по отношение на обичайните.
По този метод към този момент следим придвижване към по-многополюсна интернационална валутна система, а не към триполярната система, доминирана от $, еврото и юана, предстояща от доста наблюдаващи.
Последните събития евентуално ще ускорят диверсификацията. В случая на Русия, несъмнено, всички значими емитенти на запаси, като се изключи Китай, участваха интензивно в замразяването на запасите й. Следователно дългото прекосяване на Русия към аварийни валути, които не са част от СПТ, не й обезпечи леговище.
Но в този момент, когато мечът на замразяването на запаси е изваден от ножницата, може да се планува и сюжет, при който Съединени американски щати замразяват запасите на дадена страна, само че други държавни управления не ги последват. В този случай спомагателната диверсификация на запасите от целевата страна може да й обезпечи застраховка.
Какво да кажем за по-бързата диверсификация към юана? Всеки, който обмисля пренасяне на запаси в тази посока, ще би трябвало да обмисли опцията Китай да стане обект на вторични наказания.
Освен това държанието на Путин е увещание, че силовите водачи могат да работят своенравно, когато има малко вътрешни механизми, които да ги въздържат. Това, че президентът Си Дзинпин до момента не демонстрира податливост да се намесва в интервенциите на Китайската национална банка (КНБ) не е гаранция, че той ще резервира тази си позиция и в бъдеще. Не е съвпадане, че всеки водещ емитент на аварийна валута в историята е имал републиканска или демократична форма на ръководство, с надзор над изпълнителната власт.
Управителите на съветските валутни запаси нямат различен избор, с изключение на да се извърнат към КНБ, до момента в който тя продължава да им дава достъп. Но за други централни банки подигравателен резултат от решението на Съединени американски щати да употребяват $ като оръжие може в действителност да бъде забавянето на интернационалната приложимост на юана.
Този спор е плевел, тъй като залогът е огромен и тъй като от най-малко 75 години (след Втората международна война) не са вземани сходни решения, като тогава системата беше трансформирана. Дебатът обаче е замайващ, тъй като подценява какво в действителност се случва с световната валутна система.
Независимо от многократното цитиране на „ доларовата доминация “, делът на доларите в световните валутни запаси се намалява в продължение на 20 години, от малко над 70% при започване на века до 59% през третото тримесечие на 2021 година
Тази наклонност не е резултат от валутни промени или промени в лихвените проценти, засягащи цената на другите аварийни активи. Тя също по този начин не отразява отбягване на $ от страна на шепа банки, натрупващи огромни аварийни салда. По-скоро това е резултат от напъните на доста централни банки да се диверсифицират от американската валута.
Сега идва изненадата. Диверсификацията не е към еврото, паунда и йената, другите дългогодишни съставни елементи на кошницата от специфични права на тираж (СПТ) на МВФ, мултивалутен авариен актив. Делът на тези валути остава като цяло неизменен в продължение на две десетилетия.
Нещо повече, единствено една четвърт от диверсификацията е към китайския юан, който беше прибавен към СПТ през 2016 година Три четвърти са към валутите на по-малки стопански системи като Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, демонстрира работен документ на МВФ, на който Айкенгрийн е съавтор.
Какво изяснява ползата към тези валути? Първо, техните пазари станаха по-ликвидни. В исторически проект малко страни притежаваха дълбоки и ликвидни пазари, отворени за останалия свят. Валутните дилъри успяваха да намерят контрагенти единствено при шепа валути. На процедура това беше главно доларът, само че също и еврото, паундът и йената. Това бяха валутите, употребявани като средство за интернационалните транзакции, заради което централните банки ги държаха като запаси.
Но трансакционните разноски във второстепенни валути паднаха с навлизането на електронните платформи за търговия и новите технологии за автоматизирано маркет-мейкърство и ръководство на ликвидността. Виждаме това в спредовете купува-продава при второстепенните валути, които в този момент са колкото при еврото, йената и паунда, а от време на време даже по-ниски.
Второ, централните банки станаха по-активни в преследването на възвръщаемост. Резервните портфейли са по-големи, което покачва залога.
Трето, и обвързвано с това, ниската рентабилност на облигациите на главните запаси валути ускориха търсенето на други възможности. Нетрадиционните аварийни валути постоянно оферират атрактивна възвръщаемост (отчитаща волатилността) по отношение на обичайните.
По този метод към този момент следим придвижване към по-многополюсна интернационална валутна система, а не към триполярната система, доминирана от $, еврото и юана, предстояща от доста наблюдаващи.
Последните събития евентуално ще ускорят диверсификацията. В случая на Русия, несъмнено, всички значими емитенти на запаси, като се изключи Китай, участваха интензивно в замразяването на запасите й. Следователно дългото прекосяване на Русия към аварийни валути, които не са част от СПТ, не й обезпечи леговище.
Но в този момент, когато мечът на замразяването на запаси е изваден от ножницата, може да се планува и сюжет, при който Съединени американски щати замразяват запасите на дадена страна, само че други държавни управления не ги последват. В този случай спомагателната диверсификация на запасите от целевата страна може да й обезпечи застраховка.
Какво да кажем за по-бързата диверсификация към юана? Всеки, който обмисля пренасяне на запаси в тази посока, ще би трябвало да обмисли опцията Китай да стане обект на вторични наказания.
Освен това държанието на Путин е увещание, че силовите водачи могат да работят своенравно, когато има малко вътрешни механизми, които да ги въздържат. Това, че президентът Си Дзинпин до момента не демонстрира податливост да се намесва в интервенциите на Китайската национална банка (КНБ) не е гаранция, че той ще резервира тази си позиция и в бъдеще. Не е съвпадане, че всеки водещ емитент на аварийна валута в историята е имал републиканска или демократична форма на ръководство, с надзор над изпълнителната власт.
Управителите на съветските валутни запаси нямат различен избор, с изключение на да се извърнат към КНБ, до момента в който тя продължава да им дава достъп. Но за други централни банки подигравателен резултат от решението на Съединени американски щати да употребяват $ като оръжие може в действителност да бъде забавянето на интернационалната приложимост на юана.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ