Решението на президента Румен Радев да обърне фокуса в отношенията

Решението на президента Румен Радев да обърне фокуса в връзките със Северна Македония от въпросите за историята и идентичността към правата на българите в Северна Македония, се приема от Скопие като опит на София да вкара процеса в по-рационална рамка за реализиране на решение.

Това стана ясно от

Той сподели, че чака след изборите връзката сред двете страни да се възстановява и заяви, че идната двустранна среща сред екипите на външните министерства е контрактувана за втората половина на ноември.

В края на предишния месец президентът Румен Радев по време на среща с българи от Северна Македония, че фокусът в двустранните връзки към този момент няма да е историята, а спазването на правата на българите в Северна Македония, което било по-разбираемо и за европейските ни сътрудници.

“Не мисля, че обяснението, че ще приспособяваме разказа, с цел да бъдем по-възприемчиви към интернационалните сътрудници, е почтен метод към въпроса “, сподели Османи.

Той изясни, че министерството е проверило дали има ли тъжби в Комисията против дискриминирането, че на някого са били отказани права въз основа на етническа принадлежност, и няма такива.

“Много е значимо да имаме причини пред нашите сътрудници дали това тяхно обвиняване е основателно или не. Засега нямаме удостоверение от никоя институция за сходни недоволства. Това не изключва, че не съществува на процедура, само че не съм получил причини за това “, сподели Османи.

Организациите на българите в Северна Македония обаче сигнализират от време на време за разнообразни проблеми, в това число при преброяването на популацията.

“Но аз виждам в тази смяна на отношението на Република България, която може да бъде с разнообразни планове, решение, нещо друго от първичния метод, който предполагаше всички жители на РСМ да одобри безспорна историческа истина и форма на изложение на еднаквост в предишното “, добави той.

Едно от главните претенции на България е Северна Македония да впише и българите в конституцията си наедно с другите нации, само че към този момент македонските управляващи споделят, че са подготвени да създадат това, само че единствено директно преди или откакто страната влезе в Европейски Съюз.

“Опитвам се да чета това като саморефлексия и опит на България да вкара процеса в по-рационална рамка за реализиране на решение. Предишният метод не беше допустим нито за страната и жителите, нито за интернационалната общественост “, сподели македонският външен министър.

Османи уточни, че в случай че не бъде призната рамката за договарянията на Северна Македония за участие през декември, Скопие и Тирана могат да бъдат разграничени по пътя си към Европейски Съюз.

”Ако рамката за договаряния не бъде призната през декември, може да се чака, че Албания ще изиска да се отдели. Процесът се основава на самостоятелни достолепия. В този подтекст раздялата би била неприятен сюжет за нас. Това ще сътвори чувството, че процесът се движи и ние ще останем изолирани. За Албания и за нас е значимо да се движим дружно, тъй като сме насърчавани, основава се синергия, обменя се опит и така нататък Този риск в действителност съществува, има страни, които считат, че не е добре за района, само че в случай че не успеем през декември, ще има опит да се отделят двете страни от пакета “, уточни той.

Към момента има доста малко сигнали, че България ще преразгледа позицията си и ще утвърди преговорната рамка до края на годината.

“Целта е освен началото на договарянията с Европейски Съюз, а подобряването на връзките. Може да имаме проблеми с един или различен въпрос в кратковременен проект, само че би трябвало да разберем, че задачата е другарството сред двете страни и е значимо да изградим доверие въз основа на този пакет, в който ще се фокусираме “, сподели Османи.