Европа не е Дейзи, господин Тръмп
Решението на американския президент Доналд Тръмп да отдръпна Съединени американски щати от Ядрената договорка с Иран, която е подписана също от Европейския съюз, Русия и Китай, не бе изненадващо. Уви, това не го прави по-малко неприятно за Европа.
Междувременно, от самото подписване на Ядреното съглашение през 2015-та година до момента, Международната организация за атомна сила е удостоверила 10 пъти, че Иран не нарушава договорката. Последната верификация бе февруари този месец. Дори и новият държавен секретар на Съединени американски щати, Майк Помпео, който е един от най-върлите съперници на Иран в обкръжението на американския президент, призна, че Техеран се придържа към написаните задължения.
Въпреки това, от самото начало Доналд Тръмп изглеждаше повече от стимулиран да не подписва отлагането на наказания по отношение на Иран (което де факто ще извади Съединени американски щати от Ядрената сделка). На какво се дължеше тази негова увереност?
Американският президент обича да повтаря, че извършва предизборните си обещания. Да приключи Ядреното съглашение с Иран бе едно от най-знаковите му такива. Добавете към това, че самата договорка е част от наследството на Барак Обама, към който в този момент настоящият държавен глава не крие неодобрението си.
В последна сметка, управническият почерк на Обама може да се види точно в две съществени посоки - така наречен " Obamacare " и Ядреното съглашение. Тръмп желае просто да е гумичката, която ще изтрие почерка (и всичко това е добре, до момента в който не се трансформира в европейски проблем).
Наред с тези по-скоро политически съображения за отдръпването на Съединени американски щати от договорката с Иран, са налице и някои експертни такива. Например, че към 2025-та година Техеран ще може да възобнови нуклеарната си стратегия (т.нар. " sunset clause " ). И че режимът на аятоласите влага " свежите " капитали, освободени от глобите и идващи извън, в експанзията си по отношение на Близкия изток (включително финансирането на Хизбула в Ливан и Сирия, Хамас в Ивицата газа, Бадр в Ирак, хутите в Йемен и т.н). Развитието на ракетната стратегия на Иран също е част от изтъкваните съображения.
Това са законни възражения, които се споделят и от Европейския съюз. И тези дейности на режима в Техеран към този момент срещат опозиция, освен това най-важната и ефикасната - митингите на хората в самия Иран. Гражданите на страната показват проведено, че желаят повече пари за тях и по-малко за Хизбула, Хамас, шиитите в Ирак или хутите.
Проблемът обаче е, че нито едно от тези съображения не попада в Ядрената договорка. Това е все едно да развалиш контракт по уговорка, която не е налична в него. Ситуацията е в коловоза на това " А вие за какво биете негрите ".
Но тук немският канцлер Ангела Меркел бе права, когато сподели, че с цел да се случи ефикасното противопоставяне на външно-политическата активност на Иран, би трябвало да се гради върху Ядрената договорка, а не тя да се унищожава. Това съглашение е механизъм, който може да лимитира и да " разчупва " статуквото в Иран, счита европейската немската страна, чието мнение се споделя и от Франция, и от Англия. Оттук и общото европейско отчаяние от решението на американския президент.
Именно европейците си давахме сметка за неща, които бяха подценени от Доналд Тръмп. Да дадем няколко нюанса в тази посока.
От края на предходната година насам в Иран има регулярни митинги против режима. " Счупването " на Ядрената договорка в този миг е неприятен знак и изменничество по отношение на опозицията на аятоласите: позициите и легитимността на критиците на режима ще се усложнят в допълнение. Сътрудничество със Запада, Съединени американски щати и/или Европейски Съюз, би било още по-трудно защитимо, в случай че американците скапват договорка, за която иранците знаят, че извършват.
Затова в този момент не се чудете, в случай че чуете тандема Рухани-Зариф, които постоянно са били апологети на Ядреното съглашение и за съдействие с Европейски Съюз и Съединени американски щати, да подлагат на критика Запада.
След отдръпването на американската страна от Ядрената договорка, режимът в Техеран ще се капсулира в допълнение, което значи още по-голямо политическо дългоденствие за религиозния естаблишмънт и " задушаване " на сериозните настроения против него. А аятоласите разполагат и с хляба, и с ножа в страната. Интровертен Иран е шиитски Иран, с още по-малко интернет и Тelegram. Без значение дали го осъзнава, Доналд Тръмп просто направи услуга на аятолах Хаменей и Революционната армия. И направи по този начин, че реформаторите в страната да не посмеят да вдигнат взор от върха на обувките си.
Заедно с това, в случай че чрез шистовия газ Съединени американски щати преодоляват енергийната си взаимозависимост от Близкия Изток, то това не е казусът на Европа. Иран остава един от основните " терени " за енергийната диверсификация на Стария континент. Възобновяването на глобите обаче ще е кол в колелото на сходна вероятност. Неслучайно съветският енергиен бранш няма нищо срещу развалянето на Ядрената договорка и възобновяването на глобите против Техеран: енергийно Европа ще си остане подвластна от Русия. Китай, който е главната експортна дестинация на петролопродуктите на Иран, също ще бъде импровизирано благополучен: защо им е конкуренция при образуването на цената като консуматор.
А в случай че Техеран бъде стимулиран да се върне по пътя на нуклеарната си стратегия в нейния обсег и цели преди сключването на съглашението, за което към този момент загатна президентът Хасан Рухани, то тогава надали Съединени американски щати биха показали желанието и волята да спрат Саудитска Арабия да се снабди с нуклеарно оръжие на собствен ред. Тъй като Рияд към този момент изяви желание в тази тенденция, в подтекста на упоритостта им да се снабдят с нуклеарни реактори. Тогава вероятността за нуклеарна конкуренция в Близкия изток няма да наподобява толкоз далечна.
Имайки поради това, къде е логиката да искаш да сключиш договорка с диктатора Ким Чен-ун, а в това време да унищожиш тази с аятолаха в Техеран?
Да, проведеното принуждение на Ким Чен-ун не се " експортира " на открито (ако ще вършим прилика с Иран). Но това е заради изолацията и практическия банкрут на Пхенян, сравнителната районна непоклатимост към Северна Корея и строгата дисциплинираност на прилежащите на Пхенян страни.
В същото време обаче, северно-корейският деспот е направил терора публична политика на страната си, ориентирана най-много против личното му население. Ким Чен-ун няма и съпротива, в която да се влага.
Но най-важното е, че за разлика от Северна Корея, Иран няма нуклеарно оръжие и интерконтинентални балистични ракети. А в случай че ще приказваме за изнасяне на тероризъм, този диалог надалеч не се изчерпва с Техеран.
На този декор да се скапе договорката с аятолах Хаменей, само че да се подписа такава с Ким Чен-ун, ще наподобява все едно да се глоби джебчия, само че да си стиснеш ръцете с всеобщ палач.
Не че Ядрената договорка е добра. Тя бе като цедилка, заради чиито дупки да се чудиш дали въобще е налично дъно. Но в случай че обърнем английската формула на Тереза Мей, то бе " по-добре с неприятна договорка, в сравнение с без ".
А какво съглашение чака да подписа Тръмп със северно-корейския деспот, предвид на това, че Ким Чен-ун ще има едно мислено по какъв начин Съединени американски щати се отдръпват от подписаните си съглашения?
Но откакто Доналд не регистрира европейските ползи, за какво Европа да регистрира тези на Доналд?
В последна сметка Европа не е Дейзи, господин президент.
Междувременно, от самото подписване на Ядреното съглашение през 2015-та година до момента, Международната организация за атомна сила е удостоверила 10 пъти, че Иран не нарушава договорката. Последната верификация бе февруари този месец. Дори и новият държавен секретар на Съединени американски щати, Майк Помпео, който е един от най-върлите съперници на Иран в обкръжението на американския президент, призна, че Техеран се придържа към написаните задължения.
Въпреки това, от самото начало Доналд Тръмп изглеждаше повече от стимулиран да не подписва отлагането на наказания по отношение на Иран (което де факто ще извади Съединени американски щати от Ядрената сделка). На какво се дължеше тази негова увереност?
Американският президент обича да повтаря, че извършва предизборните си обещания. Да приключи Ядреното съглашение с Иран бе едно от най-знаковите му такива. Добавете към това, че самата договорка е част от наследството на Барак Обама, към който в този момент настоящият държавен глава не крие неодобрението си.
В последна сметка, управническият почерк на Обама може да се види точно в две съществени посоки - така наречен " Obamacare " и Ядреното съглашение. Тръмп желае просто да е гумичката, която ще изтрие почерка (и всичко това е добре, до момента в който не се трансформира в европейски проблем).
Наред с тези по-скоро политически съображения за отдръпването на Съединени американски щати от договорката с Иран, са налице и някои експертни такива. Например, че към 2025-та година Техеран ще може да възобнови нуклеарната си стратегия (т.нар. " sunset clause " ). И че режимът на аятоласите влага " свежите " капитали, освободени от глобите и идващи извън, в експанзията си по отношение на Близкия изток (включително финансирането на Хизбула в Ливан и Сирия, Хамас в Ивицата газа, Бадр в Ирак, хутите в Йемен и т.н). Развитието на ракетната стратегия на Иран също е част от изтъкваните съображения.
Това са законни възражения, които се споделят и от Европейския съюз. И тези дейности на режима в Техеран към този момент срещат опозиция, освен това най-важната и ефикасната - митингите на хората в самия Иран. Гражданите на страната показват проведено, че желаят повече пари за тях и по-малко за Хизбула, Хамас, шиитите в Ирак или хутите.
Проблемът обаче е, че нито едно от тези съображения не попада в Ядрената договорка. Това е все едно да развалиш контракт по уговорка, която не е налична в него. Ситуацията е в коловоза на това " А вие за какво биете негрите ".
Но тук немският канцлер Ангела Меркел бе права, когато сподели, че с цел да се случи ефикасното противопоставяне на външно-политическата активност на Иран, би трябвало да се гради върху Ядрената договорка, а не тя да се унищожава. Това съглашение е механизъм, който може да лимитира и да " разчупва " статуквото в Иран, счита европейската немската страна, чието мнение се споделя и от Франция, и от Англия. Оттук и общото европейско отчаяние от решението на американския президент.
Именно европейците си давахме сметка за неща, които бяха подценени от Доналд Тръмп. Да дадем няколко нюанса в тази посока.
От края на предходната година насам в Иран има регулярни митинги против режима. " Счупването " на Ядрената договорка в този миг е неприятен знак и изменничество по отношение на опозицията на аятоласите: позициите и легитимността на критиците на режима ще се усложнят в допълнение. Сътрудничество със Запада, Съединени американски щати и/или Европейски Съюз, би било още по-трудно защитимо, в случай че американците скапват договорка, за която иранците знаят, че извършват.
Затова в този момент не се чудете, в случай че чуете тандема Рухани-Зариф, които постоянно са били апологети на Ядреното съглашение и за съдействие с Европейски Съюз и Съединени американски щати, да подлагат на критика Запада.
След отдръпването на американската страна от Ядрената договорка, режимът в Техеран ще се капсулира в допълнение, което значи още по-голямо политическо дългоденствие за религиозния естаблишмънт и " задушаване " на сериозните настроения против него. А аятоласите разполагат и с хляба, и с ножа в страната. Интровертен Иран е шиитски Иран, с още по-малко интернет и Тelegram. Без значение дали го осъзнава, Доналд Тръмп просто направи услуга на аятолах Хаменей и Революционната армия. И направи по този начин, че реформаторите в страната да не посмеят да вдигнат взор от върха на обувките си.
Заедно с това, в случай че чрез шистовия газ Съединени американски щати преодоляват енергийната си взаимозависимост от Близкия Изток, то това не е казусът на Европа. Иран остава един от основните " терени " за енергийната диверсификация на Стария континент. Възобновяването на глобите обаче ще е кол в колелото на сходна вероятност. Неслучайно съветският енергиен бранш няма нищо срещу развалянето на Ядрената договорка и възобновяването на глобите против Техеран: енергийно Европа ще си остане подвластна от Русия. Китай, който е главната експортна дестинация на петролопродуктите на Иран, също ще бъде импровизирано благополучен: защо им е конкуренция при образуването на цената като консуматор.
А в случай че Техеран бъде стимулиран да се върне по пътя на нуклеарната си стратегия в нейния обсег и цели преди сключването на съглашението, за което към този момент загатна президентът Хасан Рухани, то тогава надали Съединени американски щати биха показали желанието и волята да спрат Саудитска Арабия да се снабди с нуклеарно оръжие на собствен ред. Тъй като Рияд към този момент изяви желание в тази тенденция, в подтекста на упоритостта им да се снабдят с нуклеарни реактори. Тогава вероятността за нуклеарна конкуренция в Близкия изток няма да наподобява толкоз далечна.
Имайки поради това, къде е логиката да искаш да сключиш договорка с диктатора Ким Чен-ун, а в това време да унищожиш тази с аятолаха в Техеран?
Да, проведеното принуждение на Ким Чен-ун не се " експортира " на открито (ако ще вършим прилика с Иран). Но това е заради изолацията и практическия банкрут на Пхенян, сравнителната районна непоклатимост към Северна Корея и строгата дисциплинираност на прилежащите на Пхенян страни.
В същото време обаче, северно-корейският деспот е направил терора публична политика на страната си, ориентирана най-много против личното му население. Ким Чен-ун няма и съпротива, в която да се влага.
Но най-важното е, че за разлика от Северна Корея, Иран няма нуклеарно оръжие и интерконтинентални балистични ракети. А в случай че ще приказваме за изнасяне на тероризъм, този диалог надалеч не се изчерпва с Техеран.
На този декор да се скапе договорката с аятолах Хаменей, само че да се подписа такава с Ким Чен-ун, ще наподобява все едно да се глоби джебчия, само че да си стиснеш ръцете с всеобщ палач.
Не че Ядрената договорка е добра. Тя бе като цедилка, заради чиито дупки да се чудиш дали въобще е налично дъно. Но в случай че обърнем английската формула на Тереза Мей, то бе " по-добре с неприятна договорка, в сравнение с без ".
А какво съглашение чака да подписа Тръмп със северно-корейския деспот, предвид на това, че Ким Чен-ун ще има едно мислено по какъв начин Съединени американски щати се отдръпват от подписаните си съглашения?
Но откакто Доналд не регистрира европейските ползи, за какво Европа да регистрира тези на Доналд?
В последна сметка Европа не е Дейзи, господин президент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ