Рени Васева е българска поетеса и дългогодишен преподавател по литература.

Рени Васева е българска поетеса и дълготраен учител по литература. Започва да написа лирика относително късно.

През 2018 година печели състезанието “Дълекогледство “ на клуб “Многоточие “ за лирика и като премия е издадена първата ѝ стихосбирка “Погледи “. Следва стихосбирката “Очите на града “ също на издателство “Многоточие “. През 2019 година издателство gabriell-e-lit реализира като електронна книга третата ѝ стихосбирка – “Сътворения “, която излиза като печатно издание при започване на 2020 г. През октомври 2020 година също със знака gabriell-e-lit и най-новата ѝ поетична книга “Денонощия “.

Има многочислени изявления в интернет, постоянно написа за електронното списание “Нова обществена лирика “. Автор е в списание “Картини с думи и багри “.

Рени Васева е основен воин в “Нашият ден “.

Очите на града излъчват свои послания – от време на време наслада благополучие, от време на време съмнение – боязън. В двата диапазона – очите на града са зорки и пречупват света и през положителното и през неприятното.

Очите на града не лъжат в никакъв случай, само че нашият взор към тях може би е от време на време измамлив.

Корекцията идва от нашето предпочитание да вършим света по-красив. Хайде да не е по-добър, да не спекулираме с понятието положително и зло, дано да е хубав. Когато един град излъчва хубост, хората в него са красиви и надлежно положителни.

Може да се каже, че разказвам София. Огромно количество време съм живяла единствено в София – пътувала съм, само че в по-тихи кътчета. Обичам София – родена съм тук, учила съм тук, живяла, обичала, родила две деца, виждам внучета…

Спомените са на всички места. И освен личните прекарвания. Имам поради всяка една постройка, уличка даже непознатите и те излъчват нечии мемоари. Обичам да разгадавам непознати мемоари.

Крачката ѝ към поезията

Завършила съм българска лингвистика в Софийския университет и насочена към педагогика. Мама сподели – ще станеш учителка. Станах и в полза на истината цялостен живот съм интерпретирала непознати текстове, занимавала съм се с преподаване по школи, в учебни заведения, самостоятелно с възпитаници – някак не ми остана време да надникна в личната си глава.

Когато се пенсионирах, очевидно прекарването беше доста прочувствено и трагично, повратна точка в живота. Тогава ми се прииска да хвана моливчето и да позапиша някои неща.

На смешка изпратих едно стихотворение в състезанието, разгласен от издателство “Многоточие “, което завоюва. Тогава започнах да пиша и да обявявам в “Многоточие “ и на други места.

Важните неща

Човек в своето всекидневие се сблъсква с толкоз неща, които предизвикат неговите мисли и е доста мъчно на момента би могъл да отсее значимото от маловажното.

Струва ми се, че един път определила едно събитие, човек или случване като маловажно след няколко дни може да се окаже доста значимо. И аз не съм го отчела.

Не бих могла да кажа кои са всичките значими неща – значимо ми е фамилията, работата, не преставам да работя с деца. Близо до сърцето си държа любовта, това, което обичам. По-далеч стоят философските неща на живота. Приятелите също държа по-далеч, тъй като най-близки са ми децата, моите лични деца и любовта към тях и към това, към което върша, към думите.

Думите са ми значими, езикът е жива система. Литературата е някакъв развой като река, която пътува към едно голямо море, в което се събират всички поточета и реки. Всеки със своя глас.

Пиша интуитивно – знам, че би трябвало да напиша, само че не знам авансово какво ще излезе.

Facebook

Благодарна съм на Facebook като система. Дава ми опция да контактувам с читателя, а не като Емили Дикинсън да си пиша сама за себе си и да си поставям нещата в чекмедже.

Посланието ми е обвързвано с двете думички, които съм си избрала за книжките – денонощие и създание.

Нека всеки от нас в своето денонощие да сътворява нов свят.

Чуйте Рени Васева в звуковия файл.
Снимки: персонален списък