Ректорът на Стопанска академия участва в Тринадесетата световна среща на медиите в дискусии за образованието
Ректорът на Стопанската академия в Свищов, доцент доктор Иван Марчевски взе участие в Тринадесетата международна среща на българските медии в дискусионни панели, отдадени на образованието. Срещата, която тази година бе на тематика „ Политики на близостта ” и се организира в молдовската столица Кишинев, се провежда от Българската телеграфна организация и Асоциацията на българските медии по света. В тазгодишното издание на форума, който има важен публичен резултат и отзив в нашата страна и в чужбина, участваха представители на над 30 водещи медии от България, Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия, Испания, Ватикана, Холандия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Израел, Съединени американски щати и Канада. Сред участниците бяха също ректори на седем български висши образователни заведения, преподаватели и специалисти, представители на държавни институции, депутати, предприемачи, интелектуалци. Гост на откриването, което се състоя в Националния музей на историята на Молдова, бе вицепрезидентът на България, Илияна Йотова.
Молдова е определена за място на тазгодишната международна среща на българските медии, тъй като в този район се намира най-голямата компактна общественост от етнически българи отвън територията на България. Според разнообразни данни, в Молдова живеят сред 80 000 и 100 000 българи. В град Тараклия близо 85% от население е българско и в Тараклийския държавен университет „ Григорий Цамблак ” към този момент 12 години се преподава на български език.
Освен положението на българските общности, другите полемики по време на срещата засегнаха новите платформи на образованието, връзката бизнес-образование-икономика, прехвърлянето на фрагменти и технологии, отговорността на медиите за съхраняването на българския език.
В панел на тематика „ Образованието и бизнесът – за стопанска система, основана на знанието ”, доцент Мария Фъртунова – шеф на Дирекция „ Висше обучение ” в Министерството на образованието и науката показа, че има лек спад в % на безработните след довеждане докрай на висше обучение – за интервала 2010-2014 година е бил 3,7 на 100, а за 2015-2016 е 3,3 на 100. Фъртунова уточни, че сега студентите в България са към 206 000, които се образоват в 51 висши учебни заведения. По думите й, България е заложила до 2020 година 36 % от популацията сред 30-34 години да бъде с висше обучение.
Вторият панел, отдаден на образованието, бе на тематика „ Новите платформи на образованието ”, с модератор доцент Фъртунова. Участващите в полемиките ректори разясниха качеството на българското обучение и казусът с демографската рецесия, отводът на българските управляващи от масовизацията на висшето обучение и финансирането на специалности, които не се търсят, сериозната конкуренция, пред която са изправени българските университети освен в страната, само че и в световен мащаб – изключително от страни от Европейски Съюз. Коментарите, че качеството на българското обучение не е положително, ректорът на Стопанската академия, доцент доктор Иван Марчевски дефинира като мантра, която непрекъснато се повтаря, само че не е вярна.
Той акцентира, че системата на висшето обучение понижава безработицата и цитира данни, съгласно които при студентите тя е 3,7 %, а на държавно равнище е над 5 %. „ Проблемът с бизнеса не е, че той не поръчва какво желае, а че след това не обезпечава добре платена работа на приключилите ”, разяснява доцент Марчевски. Той означи, че днешните младежи не са същите като отпреди 20 години. „ Вече малко от тях ще пожертват четири години за учене, желаят да работят незабавно, по тази причина би трябвало да им дадем и опция да учат и работят по едно и също време, което допуска смяна във финансирането на задочната и отдалечена форма на образование ”, добави още доцент Марчевски.
В рамките на панелите, отдадени на образованието, ректори споделиха опит от построяването на положителни и функциониращи връзки „ бизнес-образование ” и от взаимоотношението сред преподаватели, студенти и разнообразни организации за подкрепяне на завършващите висше обучение в тяхната професионална реализация.
Молдова е определена за място на тазгодишната международна среща на българските медии, тъй като в този район се намира най-голямата компактна общественост от етнически българи отвън територията на България. Според разнообразни данни, в Молдова живеят сред 80 000 и 100 000 българи. В град Тараклия близо 85% от население е българско и в Тараклийския държавен университет „ Григорий Цамблак ” към този момент 12 години се преподава на български език.
Освен положението на българските общности, другите полемики по време на срещата засегнаха новите платформи на образованието, връзката бизнес-образование-икономика, прехвърлянето на фрагменти и технологии, отговорността на медиите за съхраняването на българския език.
В панел на тематика „ Образованието и бизнесът – за стопанска система, основана на знанието ”, доцент Мария Фъртунова – шеф на Дирекция „ Висше обучение ” в Министерството на образованието и науката показа, че има лек спад в % на безработните след довеждане докрай на висше обучение – за интервала 2010-2014 година е бил 3,7 на 100, а за 2015-2016 е 3,3 на 100. Фъртунова уточни, че сега студентите в България са към 206 000, които се образоват в 51 висши учебни заведения. По думите й, България е заложила до 2020 година 36 % от популацията сред 30-34 години да бъде с висше обучение.
Вторият панел, отдаден на образованието, бе на тематика „ Новите платформи на образованието ”, с модератор доцент Фъртунова. Участващите в полемиките ректори разясниха качеството на българското обучение и казусът с демографската рецесия, отводът на българските управляващи от масовизацията на висшето обучение и финансирането на специалности, които не се търсят, сериозната конкуренция, пред която са изправени българските университети освен в страната, само че и в световен мащаб – изключително от страни от Европейски Съюз. Коментарите, че качеството на българското обучение не е положително, ректорът на Стопанската академия, доцент доктор Иван Марчевски дефинира като мантра, която непрекъснато се повтаря, само че не е вярна.
Той акцентира, че системата на висшето обучение понижава безработицата и цитира данни, съгласно които при студентите тя е 3,7 %, а на държавно равнище е над 5 %. „ Проблемът с бизнеса не е, че той не поръчва какво желае, а че след това не обезпечава добре платена работа на приключилите ”, разяснява доцент Марчевски. Той означи, че днешните младежи не са същите като отпреди 20 години. „ Вече малко от тях ще пожертват четири години за учене, желаят да работят незабавно, по тази причина би трябвало да им дадем и опция да учат и работят по едно и също време, което допуска смяна във финансирането на задочната и отдалечена форма на образование ”, добави още доцент Марчевски.
В рамките на панелите, отдадени на образованието, ректори споделиха опит от построяването на положителни и функциониращи връзки „ бизнес-образование ” и от взаимоотношението сред преподаватели, студенти и разнообразни организации за подкрепяне на завършващите висше обучение в тяхната професионална реализация.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ