Рентите в Добруджа се сринаха до 30 лв. на декар
Рекордно ниски ренти получават притежателите на земя в Добруджа през тази година. Причината са извънредно неприятните добиви от трите съществени култури в района – пшеница, царевица и слънчоглед, в резултат на невижданата от десетки години суша в района.
Рентите за тази година се движат между 30 и 50 лв. на декар. За съпоставяне, през 2019 година по данни на Национален статистически институт наемите на земеделска земя в Североизточна България бяха приблизително 69 лева на декар. На доста места обаче през последните години се стигаше до 100 лева на декар. Сега за първа година такива ренти няма. Част от нивите към морето, където беше и най-трудна годината, са стартирали с ренти от 30 лв., а в региона на Тервелско - за към 40 лв. на декар.
Сушата стартира още от зимата, а през пролетта и лятото бяха регистрирани рекордно ниски превалявания от десетки години насам. По данни на Добруджанския аграрни институт в Генерал Тошево през миналите 60 години междинните стойности на превалявания са били достигнати едвам на половина, заяви БНР.
" За област Добрич резултатите за пшеницата са 180 кг междинен рандеман при междинен рандеман от над 550 кг през 2019-а. Случвало се е и преди толкоз ниски добиви, само че и за трите култури сякаш не е било. Слънчогледите слязоха на 2/3 от добивите, които по принцип жънем от тях. Царевицата беше в границите на 1/3 от това, което жънем, тук-там имаше 1 кг рандеман на декар ", споделя ръководителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Росица Жекова.
Около 20 000 декара са изцяло пропадналите площи, засети с пшеница в област Добрич. По програмата за подкрепяне на земеделските производители от Министерството на земеделието те ще бъдат подкрепени с 16 лева на декар. Сумата е крайно незадоволителна, тъй като толкоз са разноските единствено за семена. А за тези с до 95% пропаднали площи помощта от 2 лв. на декар не покрива нищо, казват локалните зърнопроизводители.
През лятото от Националната асоциация на зърнопроизводителите даже зовяха да се обяви форсмажорна година за регионите със суша и ренти въобще да не се изплащат. Собствениците на аграрни земи обаче остро реагираха срещу сходна възможност и припомниха, че в случай че се стигне до нея, зърнопроизводителите би трябвало да върнат дотациите, които са получили.
Проблемът е, че упованията занапред за идната година не са по никакъв начин положителни - някои от зърнопроизводителите още не са засели пшеницата си поради ниската влага на почвата. Освен това множеството земеделци не водят битка с вредителите на този стадий, защото заобикалят по-големите разноски. Предвижданията са, че при продължаваща наклонност за все по-сухи години е прекомерно допустимо част от земите в област Добрич да останат необработваеми.
По мотив сушата от Асоциацията на притежателите на аграрни земи приканиха по-рано тази година всички в бранша, в това число и страната, да обединят сили за възобновяване на напояването в страната. За задачата България би трябвало интензивно да търси евросредства за финансиране на мелиорациите. Друга избавителна мярка е страната да се намеси и в създаването и използването на застраховки против суша, защото застрахователните компании са се отдръпнали поради огромните опасности.
Рентите за тази година се движат между 30 и 50 лв. на декар. За съпоставяне, през 2019 година по данни на Национален статистически институт наемите на земеделска земя в Североизточна България бяха приблизително 69 лева на декар. На доста места обаче през последните години се стигаше до 100 лева на декар. Сега за първа година такива ренти няма. Част от нивите към морето, където беше и най-трудна годината, са стартирали с ренти от 30 лв., а в региона на Тервелско - за към 40 лв. на декар.
Сушата стартира още от зимата, а през пролетта и лятото бяха регистрирани рекордно ниски превалявания от десетки години насам. По данни на Добруджанския аграрни институт в Генерал Тошево през миналите 60 години междинните стойности на превалявания са били достигнати едвам на половина, заяви БНР.
" За област Добрич резултатите за пшеницата са 180 кг междинен рандеман при междинен рандеман от над 550 кг през 2019-а. Случвало се е и преди толкоз ниски добиви, само че и за трите култури сякаш не е било. Слънчогледите слязоха на 2/3 от добивите, които по принцип жънем от тях. Царевицата беше в границите на 1/3 от това, което жънем, тук-там имаше 1 кг рандеман на декар ", споделя ръководителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Росица Жекова.
Около 20 000 декара са изцяло пропадналите площи, засети с пшеница в област Добрич. По програмата за подкрепяне на земеделските производители от Министерството на земеделието те ще бъдат подкрепени с 16 лева на декар. Сумата е крайно незадоволителна, тъй като толкоз са разноските единствено за семена. А за тези с до 95% пропаднали площи помощта от 2 лв. на декар не покрива нищо, казват локалните зърнопроизводители.
През лятото от Националната асоциация на зърнопроизводителите даже зовяха да се обяви форсмажорна година за регионите със суша и ренти въобще да не се изплащат. Собствениците на аграрни земи обаче остро реагираха срещу сходна възможност и припомниха, че в случай че се стигне до нея, зърнопроизводителите би трябвало да върнат дотациите, които са получили.
Проблемът е, че упованията занапред за идната година не са по никакъв начин положителни - някои от зърнопроизводителите още не са засели пшеницата си поради ниската влага на почвата. Освен това множеството земеделци не водят битка с вредителите на този стадий, защото заобикалят по-големите разноски. Предвижданията са, че при продължаваща наклонност за все по-сухи години е прекомерно допустимо част от земите в област Добрич да останат необработваеми.
По мотив сушата от Асоциацията на притежателите на аграрни земи приканиха по-рано тази година всички в бранша, в това число и страната, да обединят сили за възобновяване на напояването в страната. За задачата България би трябвало интензивно да търси евросредства за финансиране на мелиорациите. Друга избавителна мярка е страната да се намеси и в създаването и използването на застраховки против суша, защото застрахователните компании са се отдръпнали поради огромните опасности.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ