Рекордни печалби отчитат повечето от работещи в страната банки и

Рекордни облаги регистрират множеството от работещи в страната банки и клонове на непознати банка през първото тримесечие на актуалната година, демонстрират докладите на банките (общо 25, разпределени в три групи), оповестени на уеб страницата на Българска народна банка. И макар комплицираната геополитическа обстановка, поради войната в Украйна, почнала на 24 февруари, без изгледи скоро да завърши, и непрекъснато възходящата инфлация, банковият бранш в България се оказа доста резистентен, доходоносен, запазващ високи равнища на финансова адекватност и ликвидност. От финансовите доклади на банките излиза наяве, че по всички съществени индикатори - активи, доходи, облага, депозити и заеми, множеството от 18-те лицензирани банки и 7 клонове на непознати банки регистрират обилни покачвания. Само за три месеца активите на системата се повишават с над 5 милиарда лева и за пръв път надвишават 140 милиарда лева, а на годишна база, по отношение на първото тримесечие на 2021 година, нарастването е доста с 10.58% от 127.095 милиарда лв. до 140.536 милиарда лв.. Друг доста значим индикатор е размерът на отпуснатите заеми. Общите брутни заеми и задатъци са 87.8 милиарда лева в края на март 2022 година – с 5.5 милиарда лева (6.6%) повече, в сравнение с в края на декември 2021 година В тяхната конструкция вземанията от кредитни институции са 9.2 милиарда лева – с 2.7 милиарда лева (41.5%) повече по отношение на регистрираните в края на декември 2021 година В брутния кредитен портфейл на банковата система през първото тримесечие на 2022 година има нарастване с 2.8 милиарда лева (3.6%) до 78.6 милиарда лева Нарастват заемите за нефинансови предприятия (с 1.8 милиарда лева, 4.5%), за семейства (с 892 млн. лева, 3.0%) и за други финансови предприятия (със 70 млн. лева, 1.4%). Намаляват заемите за бранш държавно ръководство (с 15 млн. лева, 1.6%). Спрямо края на декември 2021 година депозитите в банковата система нарастват с 4.3 милиарда лева (3.7%) до 119.7 милиарда лева Увеличават се депозитите на нефинансови предприятия (с 2.2 милиарда лева, 6.5%), на други финансови предприятия (със 766 млн. лева, 19.9%), на семейства (с 664 млн. лева, 1.0%), на кредитни институции (с 341 млн. лева, 5.6%), както и тези на бранш държавно ръководство (с 294 млн. лева, 9.7%). Окончателните данни на Българска народна банка демонстрират, че към края на първото тримесечие на 2022 година на годишна база се регистрира растеж в броя и цената на осъществените безналични заплащания с към 20%, а в броя на картовите заплащания, инициирани на виртуални терминални устройства ПОС – с към 50%. Тези данни ясно демонстрират размера на свършената работа от финансовия бранш, все по-широкото разпространяване на електронните платежни услуги в страната и ясната смяна в потребителските настройки в посока на цифровизация, обвързвана с улеснение и сигурност. След като загуби лидерската си позиция през последното тримесечие на 2021 година, УниКредит Булбанк още веднъж е отпред по облага, активи и личен капитал и единствено по действен приход отстъпва на Банка ДСК. Като цяло, с изключение на, че регистрират постоянни растежи по главните индикатори, наклонността за централизация продължава, тъй като петте най-големи банки изпреварват по активи два пъти и повече 13-те кредитора от втора група. Тук е редно да се регистрира и новата централизация – след близо две години „ мъртвило “ през ноември 2021 година беше оповестено сливането сред Обединена българска банка и Райфайзенбанк България, като се чака договорката да се завърши доникъде на годината. Тогава ще има ново нарастване на разликата сред активите на банките от първа и втора група. И макар че към този момент липсват информации за ново банково обединение, може да се чакат и други покупко-продажби, ориентирани към уедряване на собствеността в банковия бранш. В момента личният капитал на петте банки (над 11.537 милиарда лева) е близо три пъти по-голям от личния капитал на 13-те банки от втора група (4.968 милиарда лева). Според икономистите от Института за стопански проучвания (ИИИ) на Българска академия на науките, натискът за консолидация ще остане мощен в следствие от продължаващите административни тласъци в границите на тясното съдействие в Банковия съюз, както и в следствие от нови тежести, свързани с идното въвеждане на единни стандарти за докладване на екологичния отпечатък от банковата активност (разработване на модели за оценка на екологичните опасности, създаване на системи от правила и процедури, които да вкарат спомагателните условия в реда за оценка и одобрение на претендентите, допълнение на отчетните форми с нови съставни елементи за доклад и т.н.). В същото време брутният размер на необслужваните заеми и задатъци продължи да понижава. По този индикатор, който се следи доста деликатно от Европейската централна банка, българският банков бранш също е покрай междинния за Европейски Съюз. В края на март спадат до 4.83 милиарда лева при 4.97 милиарда лева в края на декември 2021-а. А делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 5.50% (при 6.03% в края на декември предходната година). В показания преди дни годишен отчет на ИИИ, икономистите от Българска академия на науките свързват това с продължаващото до края на март 2021 година деяние на прелюдия от 10.04.2020 година мораториум върху заплащанията на изискуеми отговорности към банки и дъщерните им сдружения, както и действието на договорите, подписани по реда за отлагане и споразумяване на изискуеми отговорности (продължаващо за оптимален интервал от 9 месеца след крайния период за кандидатстване – 31.03.2021 г.). Това води до ограничение на интензивността по наложително събиране на дължими суми и надлежно до задържане на експозиции, които другояче биха падежирали и погасени, а при положение на забавено обслужване – обезценени. В рамките на упоменатия мораториум бяха подписани голям брой съглашения за отлагане (на обща стойност 8.9 милиарда лева, от които 6.9 милиарда лева са за нефинансови предприятия), множеството от които другояче щяха да бъдат отчасти погасени или осъществени (срещу продажба на обезпечения и прихващане на остатъчния дълг, посредством цесия и др.). С други думи, пакетът от тласъци за банковия бранш предотврати повишаването на каузи на просрочените вземания с над 180 дни и той понижа, като в края на март 2022 година неговият дял доближи 3.4%, обобщават икономистите от Българска академия на науките. Разликата при другия значим индикатор – оперативния чист приход, е още по-голяма - близо три пъти – до 942.057 млн. лв. за първа група по отношение на 331.501 млн. лв. или 184.18%. Общата регистрирана облага за първото тримесечие на 2022 година от всички банки и клонове на непознати банки в България възлиза на 568.902 млн. лв. по отношение на 349.388 млн. лв. преди година през първото тримесечие на 2021 година или растеж с 62.82%. Затова пък разликата на облагата сред първа и втора група се задълбочава в интерес на петте кредитора от първа група – от 440.860 млн. лв. за първа група до 115 826 млн. лв. за втора група или близо 4 пъти или 280.62% в интерес на петте от първа група. По групи най-голяма като размер е облагата в Първа група (440 860 хиляди лева), в която са петте най-големи банки по активи. Следва Втора група, в която влизат 13 банки (115 826 хиляди лева). В Третата група, в която са 7-те клона на непознати банки в България (12 216 хиляди лева), само че и в тази група има три кредитора, които регистрират загуби: Инг банк Н.В. – клон София (- 1.601 млн. лева), БНП Париба С.А. – клон София (-1.435 млн. лева) и естонската Бигбанк Апелативен съд – клон България (-210 хиляди лева), която, обаче, оперира в България от началото на третото тримесечие. Топ 3 по облага в първа група: - УниКредит Булбанк - 184 734 хиляди лева; - Банка ДСК - 168 468 хиляди лева; - Юробанк България/Пощенска банка - 47 975 хиляди лв.. Топ 3 по облага във втора група: - Райфайзенбанк (България) - 23 683 хиляди лева; - Българска банка за развиване - 19 455 хиляди лева; - Централна кооперативна банка - 17 224 хиляди лв.. Топ 3 по облага в трета група: - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България - 10 781 хиляди лева; - Ситибанк Европа, клон България - 3 741 хиляди лева; - Те-Дже зираат банкасъ – клон София – 734 хиляди лв.. Активите на банките нарастват по-слабо Общият размер на активите на банките в България е повишен до 140 536 044 хиляди лв. през първото тримесечие на 2022 година, по отношение на 127 095 643 хиляди лв. през януари-март 2021 година или растеж от 10.58%. Топ 3 по активи в първа група: - УниКредит Булбанк - 26 610 890 хиляди лева; - Банка ДСК - 25 133 729 хиляди лева; - Юробанк България/Пощенска банка - 14 918 142 хиляди лева; Топ 3 по активи във втора група: - Райфайзенбанк (България) - 11 209 825 хиляди лева; - Централна кооперативна банка - 7 480 212 хиляди лева; - Българска банка за развиване - 3 420 528 хиляди лв.. Топ 3 по активи в трета група: - Ситибанк Европа, клон България - 1 187 721 хиляди лева; БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България - 779 588 хиляди лева; - Те-Дже зираат банкасъ – клон София - 301 009 хиляди лв..