Река Искър е най-дългата изцяло българска река
Реките са привличали хората за заселване от дълго време - като място за по-лесна отбрана от набези, за лов на риба, за търговия и връзка с други градове и страни. Реките са повода за издигането и благосъстоянието на доста градове. Реките са образували и причудливи естествени образования, край тях са изграждани манастири. Поречието на реките е комфортно място за изграждане на пътища и жп линии.
Пътешествието около реките може да се превъзходен метод за отмора, лов на риба и превозване на почивните дни.
Река Искър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е отличен избор за това. След като пресича област София, и областите Софийска, Враца, Ловеч и Плевен тя се влива като десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, дружно с река Бели Искър, която ѝ отрежда второ място измежду реките на България. Дължината единствено на река Искър е 340 км, което я прави най-дългата напълно българска река.
Пътуването по течението й е едно голямо наслаждение и прекарване за всеки, който търси нови открития.
Река Искър извира от Рила и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Извор, на 1047 м н.в. После тя навлиза в Самоковската долина. След като премине през нея и изтече от язовир " Искър " (най-големият по размер и втори по повърхност язовир у нас) сред планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, реката оформя дълбокия и изящен
Панчаревски пролом,
именуван още Урвички пролом и Урвичко дефиле.
Той обгръща поречието на река Искър от стената на язовир " Искър " в северния завършек на Самоковската долина, където надморската височина е към 786 м и приключва западно от село Герман в южния завършек на Софийската котловина на към 587 м н.в. Проломът има дължина към 22 километра. В началото и в края на пролома в долинни разширения на реката са ситуирани селата Долни Пасарел, Кокаляне и Панчарево. В най-тясната част на пролома реката прави хубав меандър, разгласен за естествена забележителност. На десния ѝ бряг е ситуирана средновековната цитадела Урвич, служила за съществена база на войските на младия цар Иван Шишман, с цел да посрещне и отблъсне нахлуващите османски войски, а на левия бряг е ситуиран Кокалянският манастир. В пролома се намират Панчаревското езеро и язовир " Пасарел ", които са част от второто равнище на каскада " Искър ". Районът предлага чудесни условия за рекреация и развиване на различен туризъм: балнеоложки, екологичен, културно-познавателен, състезателен и развлекателен.
По-голямата част от Панчареския пролом (участък от поречието на р. Искър с дължина 19 км) попада в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и е включена в Защитена зона " Плана " по инструкция за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. По цялото продължение на пролома от юг на север минава сектор от 23.2 км от второкласния Републикански път II-82 Костенец-Самоков-София.
След напускането на язовир " Панчарево " река Искър навлиза в Софийското поле, като минава около източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения
Искърски пролом.
Той свързва Софийската котловина на юг с Дунавската равнина на север. Искърският пролом е най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 км и междинна надморска височина от 362 метра. В Искърския пролом има забавни места за туризъм - множество разнообразни скални образувания, карстови форми и други.
До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил съвсем непристъпен и едва употребен. Сега през него минава съвсем 80-километров сектор от жп линията София-Мездра, като пътуването през него е същинска атракция и приятност поради редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте построени тунела.
След село Лютиброд река Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се уголемява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток - река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската низина долината на Искър е необятна и асиметрична с по-стръмен десен скат. На 2.3 км североизточно от село Байкал (да, тъкмо по този начин се нарича) се влива като десен приток в река Дунав (на 637-я км), на 25 м н.в.
Село Байкал се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Разположено е на брега на река Дунав и си има пристанище. Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на австро-унгарския странник Феликс Каниц от 1870-1874 година като Besli. През 1853 г. в Байкал отваря порти килийно учебно заведение.
Пътешествието около реките може да се превъзходен метод за отмора, лов на риба и превозване на почивните дни.
Река Искър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е отличен избор за това. След като пресича област София, и областите Софийска, Враца, Ловеч и Плевен тя се влива като десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, дружно с река Бели Искър, която ѝ отрежда второ място измежду реките на България. Дължината единствено на река Искър е 340 км, което я прави най-дългата напълно българска река.
Пътуването по течението й е едно голямо наслаждение и прекарване за всеки, който търси нови открития.
Река Искър извира от Рила и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Извор, на 1047 м н.в. После тя навлиза в Самоковската долина. След като премине през нея и изтече от язовир " Искър " (най-големият по размер и втори по повърхност язовир у нас) сред планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, реката оформя дълбокия и изящен
Панчаревски пролом,
именуван още Урвички пролом и Урвичко дефиле.
Той обгръща поречието на река Искър от стената на язовир " Искър " в северния завършек на Самоковската долина, където надморската височина е към 786 м и приключва западно от село Герман в южния завършек на Софийската котловина на към 587 м н.в. Проломът има дължина към 22 километра. В началото и в края на пролома в долинни разширения на реката са ситуирани селата Долни Пасарел, Кокаляне и Панчарево. В най-тясната част на пролома реката прави хубав меандър, разгласен за естествена забележителност. На десния ѝ бряг е ситуирана средновековната цитадела Урвич, служила за съществена база на войските на младия цар Иван Шишман, с цел да посрещне и отблъсне нахлуващите османски войски, а на левия бряг е ситуиран Кокалянският манастир. В пролома се намират Панчаревското езеро и язовир " Пасарел ", които са част от второто равнище на каскада " Искър ". Районът предлага чудесни условия за рекреация и развиване на различен туризъм: балнеоложки, екологичен, културно-познавателен, състезателен и развлекателен.
По-голямата част от Панчареския пролом (участък от поречието на р. Искър с дължина 19 км) попада в Националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и е включена в Защитена зона " Плана " по инструкция за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. По цялото продължение на пролома от юг на север минава сектор от 23.2 км от второкласния Републикански път II-82 Костенец-Самоков-София.
След напускането на язовир " Панчарево " река Искър навлиза в Софийското поле, като минава около източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения
Искърски пролом.
Той свързва Софийската котловина на юг с Дунавската равнина на север. Искърският пролом е най-дългият и най-впечатляващият пролом в България с дължина от 84 км и междинна надморска височина от 362 метра. В Искърския пролом има забавни места за туризъм - множество разнообразни скални образувания, карстови форми и други.
До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил съвсем непристъпен и едва употребен. Сега през него минава съвсем 80-километров сектор от жп линията София-Мездра, като пътуването през него е същинска атракция и приятност поради редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте построени тунела.
След село Лютиброд река Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се уголемява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток - река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската низина долината на Искър е необятна и асиметрична с по-стръмен десен скат. На 2.3 км североизточно от село Байкал (да, тъкмо по този начин се нарича) се влива като десен приток в река Дунав (на 637-я км), на 25 м н.в.
Село Байкал се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Разположено е на брега на река Дунав и си има пристанище. Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на австро-унгарския странник Феликс Каниц от 1870-1874 година като Besli. През 1853 г. в Байкал отваря порти килийно учебно заведение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ