С Димитър Кръстев по река Усумасинта
" Реката на свещената маймуна " е достоверна хроника на проучването на централноамериканска дива река с достоверно изложение на последните оживели потомци на изчезналите маи от художника откривател Димитър Кръстев, оповестяват издателите от " Ерове ", които разгласиха книгата, с 32 страници цветно приложение.
Река Усумасинта не е дестинация, към която човек потегля просто по този начин. Не и през 60-те години на предишния век, когато в нея бродят големи алигатори, а джунглата в близост е диво място, населявано от ягуари и повече от 10 типа отровни змии. Разположена на границата на Мексико и Гватемала, тя се извива в продължение на 1000 километра, преди да се влее в Мексиканския залив. Опитите за проучването й стартират още в края на XIX век, само че първият и единствен към този момент, който съумява да преплава Усумасинта по цялото й продължение, е българинът Димитър Кръстев (1920-2013). Той прави това през далечната 1968 година
Роден в Долна баня през 1920 година, Димитър Кръстев е запленен от света на индианците още като дете, когато прочита историческия разказ " Последният мохикан " на американския публицист Джеймс Фенимор Купър. По време на Втората международна война е мобилизиран в армията, а след нея постъпва със стипендия в Художествената академия в София, където е студент на изтъкнатите художници Борис Митов, Илия Бешков и Николай Райнов. През 1947 година Кръстев печели конкурс за най-хубава рисунка и с парите от него отпътува за Америка. След години работа като илюстратор от 9 до 17, се отдава на приключенията, като с четки, бои, камера и фотоапарат се насочва на повече от 10 експедиции в джунглите на Мексико. Там рисува серия от портрети на локалните лакандони - към 200 на брой индианци, считани за потомци на античните маи. От 1966 година е член на нюйоркския The Explorers Club " в компанията " на именити откриватели като Руал Амундсен, Чарлз Линдберг и Едмънд Хилари.
" Реката на свещената маймуна " е първата му книга, издадена през 1970 година на британски език. Българското издание е осъществено с финансовата поддръжка на стратегия " Помощ за книгата " на Министерството на културата за 2019 година Преводът е на Йордан Тодоров, редактори са Васил Койнарев и Тодор Станчев, худ. оформление Стоян Атанасов и Свилен Димитров, консултанти Станимир Станимиров (каякинг), Николай Велев (ботаника).
" За мен активността на Димитър Кръстев е образец на благородна активност, на човешко отношение към индианците и удивление от техните качества. Когато си мисля за него, се връщам към сантименталната история на френския художник Пол Гоген, който захвърля зад тила си по този начин наречените " достолепия " на цивилизацията и се заселва вечно в Полинезия... Но нашият Димитър Кръстев направи доста повече - с доста съпричастност се зае да разкрие незнайни неща от сложните делници на жителите на Лакандонската джунгла, обитаващи крайбрежията на обожествяваната от тях река Усумасинта ", показва журналистът и странник, водещ на предаването " Атлас " по Българска национална телевизия Симеон Идакиев.
" Определят го като художник странник от онази рядка порода хора, които цялостен живот обикалят, пътуват, изследват и следят света към себе си, и рисуват... Пресата у нас го назовава " Българския Гоген ", написа изкуствоведката Ралица Базайтова, организаторка на изложбите на Кръстев в България.
Река Усумасинта не е дестинация, към която човек потегля просто по този начин. Не и през 60-те години на предишния век, когато в нея бродят големи алигатори, а джунглата в близост е диво място, населявано от ягуари и повече от 10 типа отровни змии. Разположена на границата на Мексико и Гватемала, тя се извива в продължение на 1000 километра, преди да се влее в Мексиканския залив. Опитите за проучването й стартират още в края на XIX век, само че първият и единствен към този момент, който съумява да преплава Усумасинта по цялото й продължение, е българинът Димитър Кръстев (1920-2013). Той прави това през далечната 1968 година
Роден в Долна баня през 1920 година, Димитър Кръстев е запленен от света на индианците още като дете, когато прочита историческия разказ " Последният мохикан " на американския публицист Джеймс Фенимор Купър. По време на Втората международна война е мобилизиран в армията, а след нея постъпва със стипендия в Художествената академия в София, където е студент на изтъкнатите художници Борис Митов, Илия Бешков и Николай Райнов. През 1947 година Кръстев печели конкурс за най-хубава рисунка и с парите от него отпътува за Америка. След години работа като илюстратор от 9 до 17, се отдава на приключенията, като с четки, бои, камера и фотоапарат се насочва на повече от 10 експедиции в джунглите на Мексико. Там рисува серия от портрети на локалните лакандони - към 200 на брой индианци, считани за потомци на античните маи. От 1966 година е член на нюйоркския The Explorers Club " в компанията " на именити откриватели като Руал Амундсен, Чарлз Линдберг и Едмънд Хилари.
" Реката на свещената маймуна " е първата му книга, издадена през 1970 година на британски език. Българското издание е осъществено с финансовата поддръжка на стратегия " Помощ за книгата " на Министерството на културата за 2019 година Преводът е на Йордан Тодоров, редактори са Васил Койнарев и Тодор Станчев, худ. оформление Стоян Атанасов и Свилен Димитров, консултанти Станимир Станимиров (каякинг), Николай Велев (ботаника).
" За мен активността на Димитър Кръстев е образец на благородна активност, на човешко отношение към индианците и удивление от техните качества. Когато си мисля за него, се връщам към сантименталната история на френския художник Пол Гоген, който захвърля зад тила си по този начин наречените " достолепия " на цивилизацията и се заселва вечно в Полинезия... Но нашият Димитър Кръстев направи доста повече - с доста съпричастност се зае да разкрие незнайни неща от сложните делници на жителите на Лакандонската джунгла, обитаващи крайбрежията на обожествяваната от тях река Усумасинта ", показва журналистът и странник, водещ на предаването " Атлас " по Българска национална телевизия Симеон Идакиев.
" Определят го като художник странник от онази рядка порода хора, които цялостен живот обикалят, пътуват, изследват и следят света към себе си, и рисуват... Пресата у нас го назовава " Българския Гоген ", написа изкуствоведката Ралица Базайтова, организаторка на изложбите на Кръстев в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ