Режисьорът Карен Шахназаров за първия по рода си проект в кариерата му - „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“
Режисьорът Карен Шахназаров за първия по рода си план в кариерата му - „ Ана Каренина. Съдбата на Вронски. “
Кино-литературният фестивал CineLibri 2017 към този момент тече с цялостна мощ и демонстрира на българската аудитория селекция от най-хубавите екранизации на романи за последните няколко години. За пръв път фестивалът има конкурсната стратегия и част от нея е една безсмъртна класика в нов прочит. В епичната съветска кинопродукция „ Ана Каренина. Историята на Вронски. “ Режисьорът Карен Шахназаров обръща историята, показвайки я от един по-различен ъгъл – през погледа на граф Вронски.
Карен Шахназаров е един от най-именитите съветски режисьори и актуалният общоприет шеф на киноконцерн «Мосфи́льм» - водещото дружество в съветската киноиндустрия и едно от най-големите кино студиа в цяла Европа. Практика на режисьора е да работи по свои истински хрумвания, само че за пръв път в кариерата си приема да сътвори редом сериал и пълнометражен филм, чиято концепция идва от другаде. В изявлението с нас той показа какво го е предиздвикало да вземе това решение и други любопитни обстоятелства от снимачната площадка на огромната продукция.
Кога за пръв път се сблъскахте с класическия разказ на Лев Толстой? Тогава имахте ли концепцията да извършите филм по него?
Не, не си го представях. Въпреки че, когато прочетох романа, ми пристигнаха такива мисли, се отхвърлих от тях, тъй като към този момент имаше основани многочислени екранизации. Тази история постоянно ме е вълнувала, само че имах предпочитание да опиша единствено историята на Ана, Вронски и брачна половинка на Ана. Когато ми предложиха да стартира фотоси, концепцията ми се върна.
Какво ви убеди да приемете предлагането за основаването на този филм - първия в кариерата Ви, чиято истинска концепция не е Ваша?
Предложението за фотосите на романа на Толстой не пристигна от мен, а от телевизионния канал «Россия». Приех да работя по плана по разнообразни аргументи: първо, към този момент ми беше хрумнала мисълта да фотографирам филм за този типичен любовен триъгълник; втората причина беше, че до този миг не бях снимал сериал и ми беше забавно да опитам; трето, канал «Россия» се съгласи също по този начин да създадем и пълнометражен филм, което за мен беше значимо. Това, което дефинитивно ме убеди е, че одобриха моята идея – включването на Руско-японската война, срещата на Вронски със сина на Каренина след доста години и други.
Имахте ли някакви запаси във връзка с работата по плана поради огромния брой на към този момент съществуващите акомодации по книгата?
Да, имах такива съмнения, тъй като фактически има доста екранизации. Това е разказ „ на слуха “ и според мен при него съществува един значителен проблем – финалът. Все отново даже и хората, които не са чели романа, знаят по какъв начин приключва. Винаги съм мислел, че е доста мъчно да се направи филм, когато всички знаят по какъв начин ще приключи. Важно за мен е да се разгранича от това. Концепцията, която избрахме, ни оказа помощ в тази тенденция. В резултат нямаме онази светопричастна сцена. Ясно е, че през днешния ден „ Ана Каренина “ не би трябвало да се екранизира безусловно, всяка нова акомодацията би трябвало да има друга визия.
Смятате ли за сполучлив опита да снимате редом сериал и пълнометражен филм?
Когато си в развой на работа, не мислиш дали е сполучливо или не. Сметнах го за вярно и процесът на работа беше доста забавен. Намирам плана за доста успешен, само че това е моето персонално мнение.
Какво ви накара да изберете гледната точна на Вронски, а не на Левин?
Не може да се твърди, че романът няма дефекти, само че за мен това е велико произведение. А всяко велико произведение е велико и точно тъй като има дефекти. Някои хора мислят, че великите творби са съвършени. Това не е по този начин. Моето схващане е, че в „ Ана Каренина “ има някои явни дефекти - сюжетната линия на Левин постоянно ми се е коствала спекулативна и значително обособена. Дотолкова, че може да бъде друго произведение.
Защо избрахте да включите историята „ По време на Японската война “ и литературния цикъл „ Истории за Японската война “ на Викентий Вересаев в акомодацията?
Замисълът се състоеше в това, че години по-късно Вронски споделя тази история на сина на Ана. Изниква въпросът, от къде може да идва това. Включването на Руско-японската война е разумно, защото са минали 30 години и съм на мнение, че има доста огромно символно значение – Руско-японската война е и краят на тази империя в апотеоз, от който произлизат събитията в романа.
Ние сметнахме, че това е доста значим миг от съветската история. Залезът на империята стартира през 1904 година, а не през 1917 година Единственият огромен съветски публицист, който е писал за този интервал, е Вересаев - модерни на Толстой, персонално взел участие в Руско-японската война. Той е написал доста хубави книги за Руско-японската война. Тези книги ни дадоха отличен материал.
Кино-литературният фестивал CineLibri 2017 към този момент тече с цялостна мощ и демонстрира на българската аудитория селекция от най-хубавите екранизации на романи за последните няколко години. За пръв път фестивалът има конкурсната стратегия и част от нея е една безсмъртна класика в нов прочит. В епичната съветска кинопродукция „ Ана Каренина. Историята на Вронски. “ Режисьорът Карен Шахназаров обръща историята, показвайки я от един по-различен ъгъл – през погледа на граф Вронски.
Карен Шахназаров е един от най-именитите съветски режисьори и актуалният общоприет шеф на киноконцерн «Мосфи́льм» - водещото дружество в съветската киноиндустрия и едно от най-големите кино студиа в цяла Европа. Практика на режисьора е да работи по свои истински хрумвания, само че за пръв път в кариерата си приема да сътвори редом сериал и пълнометражен филм, чиято концепция идва от другаде. В изявлението с нас той показа какво го е предиздвикало да вземе това решение и други любопитни обстоятелства от снимачната площадка на огромната продукция.
Кога за пръв път се сблъскахте с класическия разказ на Лев Толстой? Тогава имахте ли концепцията да извършите филм по него?
Не, не си го представях. Въпреки че, когато прочетох романа, ми пристигнаха такива мисли, се отхвърлих от тях, тъй като към този момент имаше основани многочислени екранизации. Тази история постоянно ме е вълнувала, само че имах предпочитание да опиша единствено историята на Ана, Вронски и брачна половинка на Ана. Когато ми предложиха да стартира фотоси, концепцията ми се върна.
Какво ви убеди да приемете предлагането за основаването на този филм - първия в кариерата Ви, чиято истинска концепция не е Ваша?
Предложението за фотосите на романа на Толстой не пристигна от мен, а от телевизионния канал «Россия». Приех да работя по плана по разнообразни аргументи: първо, към този момент ми беше хрумнала мисълта да фотографирам филм за този типичен любовен триъгълник; втората причина беше, че до този миг не бях снимал сериал и ми беше забавно да опитам; трето, канал «Россия» се съгласи също по този начин да създадем и пълнометражен филм, което за мен беше значимо. Това, което дефинитивно ме убеди е, че одобриха моята идея – включването на Руско-японската война, срещата на Вронски със сина на Каренина след доста години и други.
Имахте ли някакви запаси във връзка с работата по плана поради огромния брой на към този момент съществуващите акомодации по книгата?
Да, имах такива съмнения, тъй като фактически има доста екранизации. Това е разказ „ на слуха “ и според мен при него съществува един значителен проблем – финалът. Все отново даже и хората, които не са чели романа, знаят по какъв начин приключва. Винаги съм мислел, че е доста мъчно да се направи филм, когато всички знаят по какъв начин ще приключи. Важно за мен е да се разгранича от това. Концепцията, която избрахме, ни оказа помощ в тази тенденция. В резултат нямаме онази светопричастна сцена. Ясно е, че през днешния ден „ Ана Каренина “ не би трябвало да се екранизира безусловно, всяка нова акомодацията би трябвало да има друга визия.
Смятате ли за сполучлив опита да снимате редом сериал и пълнометражен филм?
Когато си в развой на работа, не мислиш дали е сполучливо или не. Сметнах го за вярно и процесът на работа беше доста забавен. Намирам плана за доста успешен, само че това е моето персонално мнение.
Какво ви накара да изберете гледната точна на Вронски, а не на Левин?
Не може да се твърди, че романът няма дефекти, само че за мен това е велико произведение. А всяко велико произведение е велико и точно тъй като има дефекти. Някои хора мислят, че великите творби са съвършени. Това не е по този начин. Моето схващане е, че в „ Ана Каренина “ има някои явни дефекти - сюжетната линия на Левин постоянно ми се е коствала спекулативна и значително обособена. Дотолкова, че може да бъде друго произведение.
Защо избрахте да включите историята „ По време на Японската война “ и литературния цикъл „ Истории за Японската война “ на Викентий Вересаев в акомодацията?
Замисълът се състоеше в това, че години по-късно Вронски споделя тази история на сина на Ана. Изниква въпросът, от къде може да идва това. Включването на Руско-японската война е разумно, защото са минали 30 години и съм на мнение, че има доста огромно символно значение – Руско-японската война е и краят на тази империя в апотеоз, от който произлизат събитията в романа.
Ние сметнахме, че това е доста значим миг от съветската история. Залезът на империята стартира през 1904 година, а не през 1917 година Единственият огромен съветски публицист, който е писал за този интервал, е Вересаев - модерни на Толстой, персонално взел участие в Руско-японската война. Той е написал доста хубави книги за Руско-японската война. Тези книги ни дадоха отличен материал.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ