Режисьорът Андрей Кончаловски казва, че филмът му е за хората,

Режисьорът Андрей Кончаловски споделя, че филмът му е за хората, които не вървят в киното да ядат пуканки, а да съпреживеят изкуството, което ще видят там. Впрочем тези, които помнят „ Историята на Ася Клячина, която обичаше, само че не се омъжи “, в никакъв случай не биха посмели да влязат с пуканки на прожекцията.Това е филм, сниман без професионални артисти и без сюжет, някъде в далечния север на Русия, където на квадратен километър повърхност се пада един гражданин, а без моторна лодка не може да се стигне до цивилизацията и няма нито самун, нито пари. Ето за какво моторът на лодката на пощальона се оказва най-голямата полезност в селото. Всички участници във кино лентата, отпред със самия Тряпицин, са същински локални поданици. Единствената актриса е младата Ирина (Ирина Ермолова) – неслучилата се обич на пощальона, и тя стои безусловно неуместно измежду „ непрофесионалните “ артисти във кино лентата. В този завършек на света всичко е друго – светлината, която не помръква, безкрайната степ, гората и тихите блата. Хората живеят в цялостен унисон с природата, приказват малко и дълго мълчат. Филмът е озвучен напълно с класическа музика – безконечна, божествена и неизменима като самата природа.

Това е филм-писмо от един напълно различен свят. В него няма суетност, никой не бърза, а когато от близкия космодрум излетява ракета, локалните поданици въобще не я виждат – тя е част от безусловно друга действителност. Също както и предаването за мода и жанр (подобно на нашето „ На кафе “), което пощальонът гледа на закуска. Властта участва в селото единствено от тв приемника и в лицето на кроткия Тряпицин, който търпеливо се грижи за всички.

Този филм ни припомня безшумно, меланхолично и красиво, че въобще не живеем в най-хубавия от всички вероятни светове. Още по-малко – в единствения.