Героите на Пушкин са от хайтек поколението
Режисьор: Тимофей Кулябин
Участват: Павел Поляков, Елена Жданова и други
При доста сериозен интерес в края на предходната седмица в " Дом на киното " се състоя прожекцията на удостоената със специфичната премия на журито " Златна маска " режисура " Онегин " от А. С. Пушкин. Тя е част от афиша на спектакъл " Червен факел " - Новосибирск, Русия, и е измежду най-играните през последните години спектакли на " вундеркинда " на новия съветски спектакъл, както назовават режисьора Тимофей Кулябин. Заглавието е включено в програмата на 13-ото издание на " Световен спектакъл в София ", което стартира на 2 юни и завършва тази вечер.
Зрителите, гледали предходната година прожекцията на другата му пиеса - " Три сестри " от А.П. Чехов, са готови да разпознаят в персонажите от класическата творба свои съвременници. Или както споделят от екипа, вместо да бъде " енциклопедия на живота в Русия ", постановката ни прави съпричастни на тиха любовна история, звучаща настоящо в XX век. Модерен е и битът на героите (лаптоп, микровълнова фурна), които четат " постнатото " в интернет и снимат видеа. В никакъв случай обаче не са " тихи " вътрешните прекарвания на героите, които, боравейки с разнообразни средства, режисьорът се е постарал да онагледи като външно проявени. Епизодът в романа, когато Татяна написа писмо на Онегин, седнала облакътена на масата, " сама под кротката луна ", в спектакъла е решен във високия прочувствен указател. Бурните й усеща не се лимитират с това просто да се излеят върху белия лист. Когато редовете свършват, заровена в купчина хартия, тя продължава трескаво да написа върху масата. После се блъска от стена в стена, а най-после, изгаряна от пламъка на любовта и страха от отменяне, нахлупва леген с вода на главата си. На другия полюс по отношение на тази експресивна сцена е визията за втория женски персонаж - повърхностната, с лековато отношение към живота Олга. Показателно е, че тя е съвсем лишена от реплики, като всякога, когато се чака да каже нещо, от нея, като от някоя механична кукла, излиза само провокиращ, безкраен смях. Виталността на поета Ленски пък се показва в това, че съвсем не стъпва по земята, а скача от стол на стол, както са ситуирани в редици по сцената, като че е непрекъснато в полет. В хода на цялото деяние двамата с Онегин пишат с креда по стените, като че ли да противодействат - кой както може - на забравата и мисълта за човешката последователност. След нелепата гибел на Ленски героите от обкръжението му на собствен ред " противодействат " на всяка диря, оставена от убилия го на двубой Онегин - този наследник на леността и разкоша. Появяват се с кофи с вода и бърсалки, с които измиват стените, " пречиствайки " мястото и заличавайки спомените от неговото наличие.
Титани в функциите си са Павел Поляков, Сергей Богомолов, Виталий Гудков, Даря Емелянова, Валерия Кручинина и други.
Участват: Павел Поляков, Елена Жданова и други
При доста сериозен интерес в края на предходната седмица в " Дом на киното " се състоя прожекцията на удостоената със специфичната премия на журито " Златна маска " режисура " Онегин " от А. С. Пушкин. Тя е част от афиша на спектакъл " Червен факел " - Новосибирск, Русия, и е измежду най-играните през последните години спектакли на " вундеркинда " на новия съветски спектакъл, както назовават режисьора Тимофей Кулябин. Заглавието е включено в програмата на 13-ото издание на " Световен спектакъл в София ", което стартира на 2 юни и завършва тази вечер.
Зрителите, гледали предходната година прожекцията на другата му пиеса - " Три сестри " от А.П. Чехов, са готови да разпознаят в персонажите от класическата творба свои съвременници. Или както споделят от екипа, вместо да бъде " енциклопедия на живота в Русия ", постановката ни прави съпричастни на тиха любовна история, звучаща настоящо в XX век. Модерен е и битът на героите (лаптоп, микровълнова фурна), които четат " постнатото " в интернет и снимат видеа. В никакъв случай обаче не са " тихи " вътрешните прекарвания на героите, които, боравейки с разнообразни средства, режисьорът се е постарал да онагледи като външно проявени. Епизодът в романа, когато Татяна написа писмо на Онегин, седнала облакътена на масата, " сама под кротката луна ", в спектакъла е решен във високия прочувствен указател. Бурните й усеща не се лимитират с това просто да се излеят върху белия лист. Когато редовете свършват, заровена в купчина хартия, тя продължава трескаво да написа върху масата. После се блъска от стена в стена, а най-после, изгаряна от пламъка на любовта и страха от отменяне, нахлупва леген с вода на главата си. На другия полюс по отношение на тази експресивна сцена е визията за втория женски персонаж - повърхностната, с лековато отношение към живота Олга. Показателно е, че тя е съвсем лишена от реплики, като всякога, когато се чака да каже нещо, от нея, като от някоя механична кукла, излиза само провокиращ, безкраен смях. Виталността на поета Ленски пък се показва в това, че съвсем не стъпва по земята, а скача от стол на стол, както са ситуирани в редици по сцената, като че е непрекъснато в полет. В хода на цялото деяние двамата с Онегин пишат с креда по стените, като че ли да противодействат - кой както може - на забравата и мисълта за човешката последователност. След нелепата гибел на Ленски героите от обкръжението му на собствен ред " противодействат " на всяка диря, оставена от убилия го на двубой Онегин - този наследник на леността и разкоша. Появяват се с кофи с вода и бърсалки, с които измиват стените, " пречиствайки " мястото и заличавайки спомените от неговото наличие.
Титани в функциите си са Павел Поляков, Сергей Богомолов, Виталий Гудков, Даря Емелянова, Валерия Кручинина и други.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ