Икономисти: Топящото се население ограничава възможностите за растеж на регионите
Регионалните профили ясно демонстрират, че въпреки отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възобновяване да е забележим на районната карта, съществуващите отпреди огромни разлики сред областите се резервират. Заради продължителната политическа неустойчивост и провокации пред стопанската система в края на 2022 година развиването и отключването на капацитета на районите ще са от голяма значимост. Това се споделя в разбора на Института за пазарна стопанска система, който от 2012 година приготвя профили на районите в България.
Новото издание на " Регионални профили: индикатори за развиване " за поредна година разкрива икономическия капацитет и дълбоките обществени разлики сред областите в България. Изданието обгръща интервал, в който стопанската система се възвърне от тежкия удар на пандемията, само че бързо срещна нови провокации, гарнирани с тежка политическа рецесия, пишат създателите на отчета.
Преброяването на популацията освети по-ясно от всеки път тежките демографски проблеми пред страната, които лимитират и капацитета за напредък по места.
Посочва се, че локалните управляващи би трябвало да бъдат извънредно дейни и да работят в посока промяна на стопанската система си посредством повече продуктивност и конкурентоспособност - привличане на вложения и развиване на индустриалните терени, работа с просветителните институции и поддръжка за вложенията в човешки капитал, отвореност за районни партньорства и мислене оттатък нормалните административни граници. В тези свои старания обаче общините имат потребност от поддръжка и най-много - от действителни стъпки за финансова децентрализация и повече личен запас, се показва в разбора.
Икономистите регистрират, че съвсем всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера - положително е, да вземем за пример образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване. Разгръщането му в осезаемо и трайно усъвършенстване на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в огромните стопански центрове и тяхната външна страна, по този начин и от развиването на вторичните стопански центрове, които към момента изостават, допълват икономистите.
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията, регистрират специалистите.
Най-голямото предизвикателство за всички е демографската картина. Последното броене през предходната година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население демонстрират, че
20 от 28 области са изгубили най-малко една пета от работната мощ.
" И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики ", се показва в отчета.
Липсата на акомодация към намаляващото население, въпреки това да се вижда от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка.
Икономистите предизвестяват, че проблемите пред локалните управляващи, произлизащи от демографските трендове, в допълнение ще се задълбочават, като ще изискват по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика, считат икономистите.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване. Сред областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги.
Въпреки възобновяване на стопанската система през 2021 година заетостта не съумя да се върне на равнищата отпреди пандемията, регистрират икономистите. Коефициентът на претовареност на популацията на възраст от 15 до 64 години приблизително за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до към 75% в област София и София (столица).
Отчита се доста мощното показване на област София, която още веднъж изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на претовареност от 73.8%, което е и исторически връх за локалната стопанска система.
През 2021 година осем области регистрират коефициент на претовареност над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на претовареност на трудоспособното население под 60% са ситуирани в Северна България:
Монтана,
Разград,
Търговище,
Силистра,
Видин,
Враца.
През последните години продължава повишаването на заплатите в страната. Към средата на 2022 година междинната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лева Област София е на второ място със междинна заплата от над 1600 лева, а в границите на 1400 - 1500 лева са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.
Най-ниските заплати през 2022 година се регистрират в Благоевград и Кюстендил - към 1100 лева на месец, както и
във Видин, Хасково и Смолян. Очаквано на равнище общини най-високите хонорари са в и към трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с огромни енергийни компании.
Човешкият капитал и профилът на работната мощ са основни в процеса на промяна на стопанската система, регистрират икономистите. През 2021 година близо 30% от популацията на възраст от 25 до 64 години е с висше обучение, като през последните години този дял се повишава.
Категоричен водач е София (столица), в която 57.7% от работната мощ е с висше обучение. На последващо място са областите Русе (30.9%), Варна (30.2%) и Велико Търново (28.6%), които обичайно се показват мощно по този индикатор.
В най-малко 12 области в страната хората с главно и по-ниско обучение в работната мощ са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с главно и по-ниско обучение в областите Сливен, Разград и Търговище, демонстрират данните.
Регионалните разлики в областта на опазването на здравето са изключително забележими при достъпа на популацията до лекари, се показва отчета като пандемията също е посочила това.
Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна - един доктор се грижи приблизително за под 200 души от популацията, то
в половината области в страната на един доктор се падат по над 300 души.
Областните центрове със мощни медицински университети се показват сензитивно по-добре в индикаторите за достъп до опазването на здравето, изключително във връзка с достъпа до лекари експерти. Броят на болничните кревати също варира от към 11 кревати на 1000 души в област Плевен до под 3 легла
на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.
През последните години се следи резистентен спад на записаните закононарушения против личността и собствеността в страната, се показва още в разбора. През 2021 година са регистрирани приблизително по 9.8 закононарушения против личността и собствеността на 1000 души от популацията, като преди 10 години този индикатор е бил най-малко 1.5 пъти по-висок.
Смолян и Кърджали остават най-сигурните области с под 5 регистрирани закононарушения против личността и собствеността на 1000 души. Най-много закононарушения на 1000 души от популацията се регистрират на Северозапад - Монтана и Враца, както и във Варна и Бургас, въпреки в морските области наклонността да е за сериозен спад през последните години.
Разкриваемостта е най-висока в област Габрово, като близо 75% от записаните закононарушения против личността и собствеността през годината са разкрити. Отново най-ниска е разкриваемостта в София (столица) и Варна, в които стабилно под половината от записаните закононарушения против личността и собствеността биват разкрити в границите на годината.
Новото издание на " Регионални профили: индикатори за развиване " за поредна година разкрива икономическия капацитет и дълбоките обществени разлики сред областите в България. Изданието обгръща интервал, в който стопанската система се възвърне от тежкия удар на пандемията, само че бързо срещна нови провокации, гарнирани с тежка политическа рецесия, пишат създателите на отчета.
Преброяването на популацията освети по-ясно от всеки път тежките демографски проблеми пред страната, които лимитират и капацитета за напредък по места.
Посочва се, че локалните управляващи би трябвало да бъдат извънредно дейни и да работят в посока промяна на стопанската система си посредством повече продуктивност и конкурентоспособност - привличане на вложения и развиване на индустриалните терени, работа с просветителните институции и поддръжка за вложенията в човешки капитал, отвореност за районни партньорства и мислене оттатък нормалните административни граници. В тези свои старания обаче общините имат потребност от поддръжка и най-много - от действителни стъпки за финансова децентрализация и повече личен запас, се показва в разбора.
Икономистите регистрират, че съвсем всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера - положително е, да вземем за пример образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване. Разгръщането му в осезаемо и трайно усъвършенстване на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в огромните стопански центрове и тяхната външна страна, по този начин и от развиването на вторичните стопански центрове, които към момента изостават, допълват икономистите.
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията, регистрират специалистите.
Най-голямото предизвикателство за всички е демографската картина. Последното броене през предходната година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население демонстрират, че
20 от 28 области са изгубили най-малко една пета от работната мощ.
" И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики ", се показва в отчета.
Липсата на акомодация към намаляващото население, въпреки това да се вижда от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка.
Икономистите предизвестяват, че проблемите пред локалните управляващи, произлизащи от демографските трендове, в допълнение ще се задълбочават, като ще изискват по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика, считат икономистите.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване. Сред областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги.
Въпреки възобновяване на стопанската система през 2021 година заетостта не съумя да се върне на равнищата отпреди пандемията, регистрират икономистите. Коефициентът на претовареност на популацията на възраст от 15 до 64 години приблизително за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до към 75% в област София и София (столица).
Отчита се доста мощното показване на област София, която още веднъж изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на претовареност от 73.8%, което е и исторически връх за локалната стопанска система.
През 2021 година осем области регистрират коефициент на претовареност над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на претовареност на трудоспособното население под 60% са ситуирани в Северна България:
Монтана,
Разград,
Търговище,
Силистра,
Видин,
Враца.
През последните години продължава повишаването на заплатите в страната. Към средата на 2022 година междинната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лева Област София е на второ място със междинна заплата от над 1600 лева, а в границите на 1400 - 1500 лева са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.
Най-ниските заплати през 2022 година се регистрират в Благоевград и Кюстендил - към 1100 лева на месец, както и
във Видин, Хасково и Смолян. Очаквано на равнище общини най-високите хонорари са в и към трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с огромни енергийни компании.
Човешкият капитал и профилът на работната мощ са основни в процеса на промяна на стопанската система, регистрират икономистите. През 2021 година близо 30% от популацията на възраст от 25 до 64 години е с висше обучение, като през последните години този дял се повишава.
Категоричен водач е София (столица), в която 57.7% от работната мощ е с висше обучение. На последващо място са областите Русе (30.9%), Варна (30.2%) и Велико Търново (28.6%), които обичайно се показват мощно по този индикатор.
В най-малко 12 области в страната хората с главно и по-ниско обучение в работната мощ са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с главно и по-ниско обучение в областите Сливен, Разград и Търговище, демонстрират данните.
Регионалните разлики в областта на опазването на здравето са изключително забележими при достъпа на популацията до лекари, се показва отчета като пандемията също е посочила това.
Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна - един доктор се грижи приблизително за под 200 души от популацията, то
в половината области в страната на един доктор се падат по над 300 души.
Областните центрове със мощни медицински университети се показват сензитивно по-добре в индикаторите за достъп до опазването на здравето, изключително във връзка с достъпа до лекари експерти. Броят на болничните кревати също варира от към 11 кревати на 1000 души в област Плевен до под 3 легла
на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.
През последните години се следи резистентен спад на записаните закононарушения против личността и собствеността в страната, се показва още в разбора. През 2021 година са регистрирани приблизително по 9.8 закононарушения против личността и собствеността на 1000 души от популацията, като преди 10 години този индикатор е бил най-малко 1.5 пъти по-висок.
Смолян и Кърджали остават най-сигурните области с под 5 регистрирани закононарушения против личността и собствеността на 1000 души. Най-много закононарушения на 1000 души от популацията се регистрират на Северозапад - Монтана и Враца, както и във Варна и Бургас, въпреки в морските области наклонността да е за сериозен спад през последните години.
Разкриваемостта е най-висока в област Габрово, като близо 75% от записаните закононарушения против личността и собствеността през годината са разкрити. Отново най-ниска е разкриваемостта в София (столица) и Варна, в които стабилно под половината от записаните закононарушения против личността и собствеността биват разкрити в границите на годината.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ