Прокуратурата: ЕК не иска да ни реформира
Реформирането на прокуратурата и ограниченията за по-голяма отчетност на основния прокурор нямат общо със стабилността и социално-икономическото възобновяване на България, европейските институции не ги изискват в Плана за възобновяване, само че служебното държавно управление ги е записало за откакто да ги употребява за напън върху държавното обвиняване. Това оповестиха от управлението на прокуратурата с преднамерено изказване за медиите.
По думите на зам.-главния прокурор Красимира Филипова политици „ внушават, че развиването и просперитета на българската страна зависят от личността на основния прокурор. Вместо да се търсят решения на действителни проблеми, фокусът на обществото се концентрира върху основния прокурор (…) Целта е манипулиране на публичното мнение за премахване на основния прокурор и преодоляване на прокуратурата “.
Тя изясни, че „ въпреки проектите да подлежат на оценка и приемане от Европейска комисия и от Съвета на Европейски Съюз, те не могат да слагат условия за съответни ограничения и да се местят във вътрешнодържавните процеси “. Така в първите версии на Плана е имало само „ кардинални положения “ по линия на правосъдната система, само че „ от служебното държавно управление са добавени акценти, свързани с прокуратурата и отчетността на основния прокурор, които не се свързват с действия, подкрепящи икономическата непоклатимост “.
Според Филипова част от ограниченията към този момент са налични в законодателството, а други опонират на Конституцията и са дефинирани по метод, който ще докара до неспособност за осъществяване в близко бъдеще. По този метод неналичието, забавянето или намаляването на парите от Европа ще се изясняват с прокуратурата и ще се трансфорат в мотив за напън, счита тя.
„ Прокуратурата няма да разреши да се употребява като опрощение за несполуките на законодателната и изпълнителната власт “, акцентира зам.-главният прокурор. Позицията ще бъде изпратена на Европейска комисия, Европейския парламент, посолствата на страните от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Англия.
Изявлението завърши без опция за журналистически въпроси. На масата от Филипова седнаха и останалите зам.-главни прокурори. Обвинител №1 Иван Гешев не се яви на събитието.
Можете да прочетете цялата позиция по-долу:
Ръководството на Прокуратурата на Република България изрично се опълчва на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функционалностите на прокуратурата и фигурата на основния прокурор. Ежедневно сме очевидци на изявления на политици, които с изключение на, че не дават отговор на обективната реалност, имат за цел да внушат, че развиването и просперитетът на българската страна е в директна взаимозависимост от личността на основния прокурор. В резултат на този метод, вместо да се търсят, разискват и намират решения на действителните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху основния прокурор.
Истината е, че Планът за възобновяване и резистентност по никакъв метод не е привързан с горното и задачата на тези изявления е манипулиране на публичното мнение за премахване на сегашния основен прокурор и преодоляване на прокуратурата.
Всъщност обстоятелствата са следните:
Въвеждането в Плана на ограничения, свързани със правосъдна промяна, е по експлицитното гледище на служебното държавно управление, а не на Европейската комисия.
Твърди се, че България ще загуби милиарди евро поради неналичието на средства за отчетност и отговорност на основния прокурор, както и, че европейските институции, с цел да одобрят Националния проект за възобновяване и резистентност, изискват предугаждане на ограничения в тази тенденция. Задължени сме да разбираем на българското общество, че Механизмът за възобновяване и резистентност е главният дирек на Плана за възобновяване на Европа, който обезпечава финансова поддръжка за страните от Европейски Съюз за намаляване на обществените и икономическите последици на рецесията, обвързвана с COVID-19. Средствата, които се отпускат са въз основата на националните проекти на страните – членки за промени и обществени вложения, които би трябвало да дават отговор на целите на Европейски Съюз, да поддържат зеления преход, да отразяват характерните за страната провокации и да укрепват цифровата промяна. Макар проектите да подлежат на оценка и приемане от Европейската комисия и Съвета на Европейски Съюз, европейските институции не могат да слагат условия за съответни ограничения и да се вмесват във вътрешно – държавни процеси. В този смисъл, безусловно несъстоятелни са внушенията за изключителната нужда от промени в прокуратурата и в частност, за отчетността на основния прокурор. Очевидно е, че сходни ограничения няма по какъв начин да стоят в основата на общественото и икономическо възобновяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като изискване от Европейска комисия. Предвид това е ясно, че изказванията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат само и единствено политически ползи и да генерират отрицателно отношение към прокуратурата и основния прокурор. Факт е, че мненията при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в размер от 43 страници, са главно ориентирани към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната промяна. Не европейските ни сътрудници изискват, а служебното ни държавно управление е предложило промени в прокуратурата и фигурата на основния прокурор, подбудени не от нужда, а от съответната персона, заемаща длъжността.
Показателни са разликите в другите версии на Плана за възобновяване и развиване на България в последователен аспект. Първоначалният вид на проекта е още от есента на 2020г., а вторият е изпратен на Европейска комисия при започване на месец февруари 2021г. Коментарите на Европейската комисия по втория вид са по отношение на формулирането на плануваните в проекта промени, както и за хоризонталните детайли на плануваните вложения и планове, свързани с дигитализацията в обществената администрация, единната осведомителна система за електронно правораздаване, ръководството на обществените предприятия, промени в правната рамка в региона на прането на пари и с нуждата от включване на ограничения, в осъществяване на рекомендациите по линия на Механизма на Европейски Съюз за върховенството на правото. При вземането поради на направените мнения едни планове са сменени с други и са включени нови оферти за промени, в това число за промени в правосъдната система. Първоначално предложенията касаят кардинални положения, само че след това от служебното държавно управление са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на основния прокурор, които са несъответни и по никакъв метод не се свързват с концепцията за финансиране на действия, подкрепящи икономическата непоклатимост. Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни мнения, акцентите не са изменени, а са придобили тип на несъответстващ за съответната тематика придатък.
В последният вид на плана за проект от 15 октомври 2021г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена „ Повишена отчетност на основния прокурор и неговите заместници “ /стр.192-193/. Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани тъкмо с отчетността на основния прокурор. Анализът на съответните ограничения демонстрира, че част от тях към този момент са налични в българското законодателство, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че включването им е резултат или от непознаването на настоящата нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са предумишлено дефинирани по този начин, че да предпоставят неспособност за осъществяването им в обозримо бъдеще. По този метод неналичието на европейски средства по Механизма за възобновяване и развиване, тяхното закъснение или понижаване, ще бъдат обяснявани с незадоволителната отчетност на основния прокурор и ще трансфорат прокуратурата и основния прокурор в център на публичното неодобрение и средство за напън върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт.
Така да вземем за пример в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е планувано въвеждане на обвързване за основния прокурор да отговори на поставените по отчета за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика въпроси, постъпили в хода на публичното разискване на отчета. В алинея 4, изр.3 на член 138а от Закон за съдебната власт /ДВ, бр.62 от 2016г./ е планувано, че при разискването на отчетите на основния прокурор народните представители може да слагат и писмени въпроси, постъпили от жители, институции и неправителствени организации по отношение на отчетите, на които основният прокурор дава отговор. Следователно и към сегашния миг основният прокурор е длъжен да дава отговор на въпросите, като лимитът на тези въпроси е ясно открит с Решение №6 от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност границите на взаимоотношението сред законодателната власт и прокуратурата са обрисувани от Конституционния съд още с Решение №9 от 4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото състояние и при плануваното въвеждане на ефикасна годишна отчетност на следствията и неоправдателните каузи за корупция, което съществува и в този момент в Прокуратура на Република България, а при нужда от подобряването му, то би могло да се реализира бързо във вътрешно – учредителен проект, без каквито и да било специфични ограничения. В този смисъл сходни ограничения, неизискващи никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата непоклатимост на страната, остават необясними.
Мерките под надслова „ Въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници посредством основаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа самостоятелност на следствието против тях “ /вж. стр.193 от Плана/, като се изключи тази по т.3.1., допустима и по в този момент настоящия Наказателно-процесуален кодекс, са несъвместими с Конституцията и могат да се осъществят единствено след съответни промени. Нещо повече – някои от тях към този момент са били предмет на промените в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт от началото на 2021г., оповестени за противоконституционни. В този смисъл е целесъобразно подробното запознаване и вземане предвид с Решение №7 от 11 май 2021г. на Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение №11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение №968/09.12.2019г. на Европейската комисия за народна власт посредством право, съдържащо мнение по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт по отношение на наказателно следствие против висши магистрати от 2019г.
Без да се впускаме в детайлности в проблемите, свързани с решението по делото „ Колеви “ на Европейски съд по правата на човека, обект на внимание през последните 10 години, държим да отбележим, че осъществяването на това решение е ангажимент на българската страна, а не на правоприлагащите органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде виновна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на сходна отговорност е неприемливо и всевъзможни внушения в тази тенденция засягат главните правила на правовата страна. Прокуратурата извършва и ще продължи да извършва закона подобен, какъвто е, тъй като това е нейно обвързване, и няма да разреши да бъде употребена като опрощение за несполуките на законодателната и изпълнителната власт.
Напомняме, че единствено в изискванията на взаимоотношение сред трите типа управляващи е допустимо постигането на върховенството на правото и реализирането на целите на българската страна.
Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на страните - членки на Европейския съюз, на посолствата на Съединени американски щати и на Обединено кралство Англия.
По думите на зам.-главния прокурор Красимира Филипова политици „ внушават, че развиването и просперитета на българската страна зависят от личността на основния прокурор. Вместо да се търсят решения на действителни проблеми, фокусът на обществото се концентрира върху основния прокурор (…) Целта е манипулиране на публичното мнение за премахване на основния прокурор и преодоляване на прокуратурата “.
Тя изясни, че „ въпреки проектите да подлежат на оценка и приемане от Европейска комисия и от Съвета на Европейски Съюз, те не могат да слагат условия за съответни ограничения и да се местят във вътрешнодържавните процеси “. Така в първите версии на Плана е имало само „ кардинални положения “ по линия на правосъдната система, само че „ от служебното държавно управление са добавени акценти, свързани с прокуратурата и отчетността на основния прокурор, които не се свързват с действия, подкрепящи икономическата непоклатимост “.
Според Филипова част от ограниченията към този момент са налични в законодателството, а други опонират на Конституцията и са дефинирани по метод, който ще докара до неспособност за осъществяване в близко бъдеще. По този метод неналичието, забавянето или намаляването на парите от Европа ще се изясняват с прокуратурата и ще се трансфорат в мотив за напън, счита тя.
„ Прокуратурата няма да разреши да се употребява като опрощение за несполуките на законодателната и изпълнителната власт “, акцентира зам.-главният прокурор. Позицията ще бъде изпратена на Европейска комисия, Европейския парламент, посолствата на страните от Европейски Съюз, Съединени американски щати и Англия.
Изявлението завърши без опция за журналистически въпроси. На масата от Филипова седнаха и останалите зам.-главни прокурори. Обвинител №1 Иван Гешев не се яви на събитието.
Можете да прочетете цялата позиция по-долу:
Ръководството на Прокуратурата на Република България изрично се опълчва на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функционалностите на прокуратурата и фигурата на основния прокурор. Ежедневно сме очевидци на изявления на политици, които с изключение на, че не дават отговор на обективната реалност, имат за цел да внушат, че развиването и просперитетът на българската страна е в директна взаимозависимост от личността на основния прокурор. В резултат на този метод, вместо да се търсят, разискват и намират решения на действителните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху основния прокурор.
Истината е, че Планът за възобновяване и резистентност по никакъв метод не е привързан с горното и задачата на тези изявления е манипулиране на публичното мнение за премахване на сегашния основен прокурор и преодоляване на прокуратурата.
Всъщност обстоятелствата са следните:
Въвеждането в Плана на ограничения, свързани със правосъдна промяна, е по експлицитното гледище на служебното държавно управление, а не на Европейската комисия.
Твърди се, че България ще загуби милиарди евро поради неналичието на средства за отчетност и отговорност на основния прокурор, както и, че европейските институции, с цел да одобрят Националния проект за възобновяване и резистентност, изискват предугаждане на ограничения в тази тенденция. Задължени сме да разбираем на българското общество, че Механизмът за възобновяване и резистентност е главният дирек на Плана за възобновяване на Европа, който обезпечава финансова поддръжка за страните от Европейски Съюз за намаляване на обществените и икономическите последици на рецесията, обвързвана с COVID-19. Средствата, които се отпускат са въз основата на националните проекти на страните – членки за промени и обществени вложения, които би трябвало да дават отговор на целите на Европейски Съюз, да поддържат зеления преход, да отразяват характерните за страната провокации и да укрепват цифровата промяна. Макар проектите да подлежат на оценка и приемане от Европейската комисия и Съвета на Европейски Съюз, европейските институции не могат да слагат условия за съответни ограничения и да се вмесват във вътрешно – държавни процеси. В този смисъл, безусловно несъстоятелни са внушенията за изключителната нужда от промени в прокуратурата и в частност, за отчетността на основния прокурор. Очевидно е, че сходни ограничения няма по какъв начин да стоят в основата на общественото и икономическо възобновяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като изискване от Европейска комисия. Предвид това е ясно, че изказванията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат само и единствено политически ползи и да генерират отрицателно отношение към прокуратурата и основния прокурор. Факт е, че мненията при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в размер от 43 страници, са главно ориентирани към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната промяна. Не европейските ни сътрудници изискват, а служебното ни държавно управление е предложило промени в прокуратурата и фигурата на основния прокурор, подбудени не от нужда, а от съответната персона, заемаща длъжността.
Показателни са разликите в другите версии на Плана за възобновяване и развиване на България в последователен аспект. Първоначалният вид на проекта е още от есента на 2020г., а вторият е изпратен на Европейска комисия при започване на месец февруари 2021г. Коментарите на Европейската комисия по втория вид са по отношение на формулирането на плануваните в проекта промени, както и за хоризонталните детайли на плануваните вложения и планове, свързани с дигитализацията в обществената администрация, единната осведомителна система за електронно правораздаване, ръководството на обществените предприятия, промени в правната рамка в региона на прането на пари и с нуждата от включване на ограничения, в осъществяване на рекомендациите по линия на Механизма на Европейски Съюз за върховенството на правото. При вземането поради на направените мнения едни планове са сменени с други и са включени нови оферти за промени, в това число за промени в правосъдната система. Първоначално предложенията касаят кардинални положения, само че след това от служебното държавно управление са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на основния прокурор, които са несъответни и по никакъв метод не се свързват с концепцията за финансиране на действия, подкрепящи икономическата непоклатимост. Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни мнения, акцентите не са изменени, а са придобили тип на несъответстващ за съответната тематика придатък.
В последният вид на плана за проект от 15 октомври 2021г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена „ Повишена отчетност на основния прокурор и неговите заместници “ /стр.192-193/. Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани тъкмо с отчетността на основния прокурор. Анализът на съответните ограничения демонстрира, че част от тях към този момент са налични в българското законодателство, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че включването им е резултат или от непознаването на настоящата нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са предумишлено дефинирани по този начин, че да предпоставят неспособност за осъществяването им в обозримо бъдеще. По този метод неналичието на европейски средства по Механизма за възобновяване и развиване, тяхното закъснение или понижаване, ще бъдат обяснявани с незадоволителната отчетност на основния прокурор и ще трансфорат прокуратурата и основния прокурор в център на публичното неодобрение и средство за напън върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт.
Така да вземем за пример в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е планувано въвеждане на обвързване за основния прокурор да отговори на поставените по отчета за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика въпроси, постъпили в хода на публичното разискване на отчета. В алинея 4, изр.3 на член 138а от Закон за съдебната власт /ДВ, бр.62 от 2016г./ е планувано, че при разискването на отчетите на основния прокурор народните представители може да слагат и писмени въпроси, постъпили от жители, институции и неправителствени организации по отношение на отчетите, на които основният прокурор дава отговор. Следователно и към сегашния миг основният прокурор е длъжен да дава отговор на въпросите, като лимитът на тези въпроси е ясно открит с Решение №6 от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност границите на взаимоотношението сред законодателната власт и прокуратурата са обрисувани от Конституционния съд още с Решение №9 от 4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото състояние и при плануваното въвеждане на ефикасна годишна отчетност на следствията и неоправдателните каузи за корупция, което съществува и в този момент в Прокуратура на Република България, а при нужда от подобряването му, то би могло да се реализира бързо във вътрешно – учредителен проект, без каквито и да било специфични ограничения. В този смисъл сходни ограничения, неизискващи никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата непоклатимост на страната, остават необясними.
Мерките под надслова „ Въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и неговите заместници посредством основаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа самостоятелност на следствието против тях “ /вж. стр.193 от Плана/, като се изключи тази по т.3.1., допустима и по в този момент настоящия Наказателно-процесуален кодекс, са несъвместими с Конституцията и могат да се осъществят единствено след съответни промени. Нещо повече – някои от тях към този момент са били предмет на промените в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт от началото на 2021г., оповестени за противоконституционни. В този смисъл е целесъобразно подробното запознаване и вземане предвид с Решение №7 от 11 май 2021г. на Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение №11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение №968/09.12.2019г. на Европейската комисия за народна власт посредством право, съдържащо мнение по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт по отношение на наказателно следствие против висши магистрати от 2019г.
Без да се впускаме в детайлности в проблемите, свързани с решението по делото „ Колеви “ на Европейски съд по правата на човека, обект на внимание през последните 10 години, държим да отбележим, че осъществяването на това решение е ангажимент на българската страна, а не на правоприлагащите органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде виновна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на сходна отговорност е неприемливо и всевъзможни внушения в тази тенденция засягат главните правила на правовата страна. Прокуратурата извършва и ще продължи да извършва закона подобен, какъвто е, тъй като това е нейно обвързване, и няма да разреши да бъде употребена като опрощение за несполуките на законодателната и изпълнителната власт.
Напомняме, че единствено в изискванията на взаимоотношение сред трите типа управляващи е допустимо постигането на върховенството на правото и реализирането на целите на българската страна.
Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на страните - членки на Европейския съюз, на посолствата на Съединени американски щати и на Обединено кралство Англия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ