МВФ: Реформа на плоския данък може да намали неравенството в България
Реформа на плоския налог у нас може да усили приходите в бюджета и да понижи неравенствата в страната. Това предлагат от екипа на Международния валутен фонд, който бе на публично посещаване в България в интервала 5 – 15 април, излиза наяве от заключителното изказване на задачата, оповестено на уеб страницата на Министерство на финансите.
Според екипа на МВФ, България би трябвало да възнамерява в средносрочен проект фискална консолидация, която да бъде съпроводена от промени както в приходната част, по този начин и във връзка с ръководството на разноските. Това е желателно поради застаряването и свиването на популацията в страната, което в комбиниране с несигурната външна среда и валутния ръб, постанова политика на фискална нерешителност, излиза наяве от изказването.
За да се реализира това, МВФ предлага обзор на данъчната система и увеличение на приходите в бюджета и тяхното преразпределение. Според екипа на интернационалната организация, една от опциите за увеличение на приходите в бюджета е промяната на „ ниската плоска ставка” на налога върху приходите на физическите лица, която понастоящем у нас възлиза на 10%. „ Реформата на ниската плоска ставка на налога върху приходите на физическите лица може да помогне за основаването на фискално пространство и за понижаване на неравенствата.”, показват от МВФ.
Както е известно в България от 2008 година насам работи по този начин нареченият плосък налог в размер от 10%. Тази ставка се ползва върху облагаемите приходи на популацията, като за разлика от страните с напредничав налог, ставката не променя размера си според от приходите на данъчно задълженото лице. От изказването на МВФ не излиза наяве дали се предлага увеличение на ставката от 10% или смяна на данъчния модел към напредничав. При прогресивния налог се ползват разнообразни ставки според от размера на приходите на физически лица. Обикновено колкото по-висок е приходът, толкоз по-висока става данъчната ставка.
От години у нас се спори дали плоският налог е преимущество или минус на българската данъчната система. От една страна, ниският размер на плоския налог се смята като преимущество, което оказва помощ в конкуренцията с други страни за привличането на задгранични вложители. От друга страна обаче, съществува схващането, че ниският плосък налог облагодетелства лицата с високи приходи и попречва събирането на по-значителни доходи в бюджета.
За 2020 година малко над 18 000 души у нас са имали годишна данъчна основа над 120 000 лв., стана ясно при започване на тази година от писмен отговор на вицепремиера и финансов министър Асен Василев на питане от депутат. Общата сума на заявения от тях налог върху приходите на физическите лица доближава 586.8 млн. лв. за обсъжданата година, излиза наяве от отговора.
Сумата се равнява на почти 14% от общите приходи в бюджета от налози върху приходите на физически лица към края на 2020 година (4.1 мрлд. лева) и близо 12% от приходите по това перо към края на 2021 година (4.8 милиарда лева), сочи информация в данните на Министерство на финансите. Общите приходи от налог върху приходите на физическите лица се образуват на база плосък налог от 10%, който се ползва за всички облагаеми приходи на жителите, без значение от техния размер.
Според МВФ, намаляването на неравенството в приходите у нас може да се реализира и посредством преразглеждане на модела на ръководство на обществените разноски, повишение на успеваемостта на разноските за обучение, като също така са нужни и промени, засягащи здравните услуги. „ Преразглеждането на размера, насочването и състава на обществените разноски би могло да способства за понижаване на неравенството в приходите и обезпечаването на равни благоприятни условия. Повишаването на успеваемостта на разноските за обучение би асъдействало за потребление на капацитета му за понижаване на неравенствата, като в същото време са нужни и промени за възстановяване на даването на публични здравни услуги.”, показват от МВФ.
Със заключенията на задачата можете да се запознаете.
Източник Actualno.com
Според екипа на МВФ, България би трябвало да възнамерява в средносрочен проект фискална консолидация, която да бъде съпроводена от промени както в приходната част, по този начин и във връзка с ръководството на разноските. Това е желателно поради застаряването и свиването на популацията в страната, което в комбиниране с несигурната външна среда и валутния ръб, постанова политика на фискална нерешителност, излиза наяве от изказването.
За да се реализира това, МВФ предлага обзор на данъчната система и увеличение на приходите в бюджета и тяхното преразпределение. Според екипа на интернационалната организация, една от опциите за увеличение на приходите в бюджета е промяната на „ ниската плоска ставка” на налога върху приходите на физическите лица, която понастоящем у нас възлиза на 10%. „ Реформата на ниската плоска ставка на налога върху приходите на физическите лица може да помогне за основаването на фискално пространство и за понижаване на неравенствата.”, показват от МВФ.
Както е известно в България от 2008 година насам работи по този начин нареченият плосък налог в размер от 10%. Тази ставка се ползва върху облагаемите приходи на популацията, като за разлика от страните с напредничав налог, ставката не променя размера си според от приходите на данъчно задълженото лице. От изказването на МВФ не излиза наяве дали се предлага увеличение на ставката от 10% или смяна на данъчния модел към напредничав. При прогресивния налог се ползват разнообразни ставки според от размера на приходите на физически лица. Обикновено колкото по-висок е приходът, толкоз по-висока става данъчната ставка.
От години у нас се спори дали плоският налог е преимущество или минус на българската данъчната система. От една страна, ниският размер на плоския налог се смята като преимущество, което оказва помощ в конкуренцията с други страни за привличането на задгранични вложители. От друга страна обаче, съществува схващането, че ниският плосък налог облагодетелства лицата с високи приходи и попречва събирането на по-значителни доходи в бюджета.
За 2020 година малко над 18 000 души у нас са имали годишна данъчна основа над 120 000 лв., стана ясно при започване на тази година от писмен отговор на вицепремиера и финансов министър Асен Василев на питане от депутат. Общата сума на заявения от тях налог върху приходите на физическите лица доближава 586.8 млн. лв. за обсъжданата година, излиза наяве от отговора.
Сумата се равнява на почти 14% от общите приходи в бюджета от налози върху приходите на физически лица към края на 2020 година (4.1 мрлд. лева) и близо 12% от приходите по това перо към края на 2021 година (4.8 милиарда лева), сочи информация в данните на Министерство на финансите. Общите приходи от налог върху приходите на физическите лица се образуват на база плосък налог от 10%, който се ползва за всички облагаеми приходи на жителите, без значение от техния размер.
Според МВФ, намаляването на неравенството в приходите у нас може да се реализира и посредством преразглеждане на модела на ръководство на обществените разноски, повишение на успеваемостта на разноските за обучение, като също така са нужни и промени, засягащи здравните услуги. „ Преразглеждането на размера, насочването и състава на обществените разноски би могло да способства за понижаване на неравенството в приходите и обезпечаването на равни благоприятни условия. Повишаването на успеваемостта на разноските за обучение би асъдействало за потребление на капацитета му за понижаване на неравенствата, като в същото време са нужни и промени за възстановяване на даването на публични здравни услуги.”, показват от МВФ.
Със заключенията на задачата можете да се запознаете.
Източник Actualno.com
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ