Редно ли е служебният кабинет да обръща с хастара нагоре

Редно ли е служебният кабинет да обръща с хастара нагоре цялата държавна администрация?

В последната година и половина рокадите и чистките по управленията на цялата държавна машина се случват с такива скорост и оборот, че евентуално и оживелите чиновници от по-ниските равнища към този момент не помнят кой им е шеф.

Откакто получи пълномощията си, за по-малко от месец, служебното правителство смени управленията на митниците, Национална агенция за приходите, полицията, фонд " Земеделие ", " Булгаргаз ", оръжейни компании, 25 регионални шефове, без да броим промените в управленията на самите министерства, и нищо чудно да продължи в това движение до изборите, отбелязва Ана Атанасова в коментар за.

Засегнатите оповестиха това за чистка, кабинетът на Гълъб Донев не дава особени пояснения, а митингите във връзка едно от най-важните решения, които се чакат от служебното правителство - за доставките на газ, не са пред Министерски съвет, а пред Президентството, което, по Конституция, няма пълномощия в областта на изпълнителната власт и не подписва контракти за енергийни носители.

Затова и мнозина задават въпроса редно ли е кабинет, назначен, с цел да обезпечи нужното за и до провеждането на избори, да обръща с хастара нагоре цялата държавна администрация? И даже - съгласно някои - да взема решение бъдещето на страната за години напред съгласно това по какъв начин ще постъпи с най-щекотливия въпрос - от кое място и най-много от кого да купи газ...

Редно ли е кабинет с живот няколко месеца, назначен от президент с най-вече представителни функционалности, и най-много кабинет, непосочен съгласно волята на гласоподавателите, да разчиства всичко и да се държи, като че ли ще ръководи най-малко един мандат?

По закон - да. Това е държавно управление, което има всички пълномощия на постоянното, дадени му, с цел да може да извършва функционалностите си.

Ако служебният министър на финансите да вземем за пример реши, че Националната организация по приходите не си прави работата, има всички учредения да смени управлението ѝ. Може да промени и всички наредби на МФ, стига да не нарушават законите, по силата на които са писани.

Разликата с постоянно държавно управление е, че няма парламент и надлежно - Министерският съвет не може да инициира законодателни промени. В ръководството на България има ужасно доста недостатъци, само че то към момента се организира по силата на закони, т.е. който и да постави служебният кабинет отпред на конструкция А или Б, той не може да промени нищо фундаментално.

Със сигурност част от гласоподавателите - да вземем за пример тези, които са дали своят вот за партиите от предходния кабинет - не считат за публично задоволително служебните министри и вероятно президентът Румен Радев да ревизират политиката на досегашната власт. Нито те, нито който и да било е дал своя вот за Гълъб Донев и надлежно не следва той да взема значими решения от тяхно име.

Но когато става дума за правилото - безусловно същото правеше и предходният длъжностен кабинет с министри Кирил Петков и Асен Василев. Дотолкова, че те кръстиха последвалия си политически план " Продължаваме промяната ", т.е. смяната, която започнаха като служебни министри, неизбрани от никого.

Далеч по-същественият проблем е различен. Той не е в разчистването на " вашите ", с цел да сложим " нашите " и назад, а в самото непрекъснато почистване.

Когато отпред на една организация или министерство пристигна нов човек, работата там стопира за месеци напред - в най-хубавия случай. Като за начало той се заема да сменя хора надолу в йерархията. Дори и да не го направи, му трябват седмици, с цел да навлезе в работата.

В някои случаи новият шеф в никакъв случай не е работил в държавна администрация, а тя, от своя страна, се случва да влезе в конфликт с началството. Отнема известно време новото управление да откри пресечна точка с подчинените си и да схване правилото на работа.

Има и значително случаи, в които новият министър даже не е наясно със законовата база, по която би трябвало да се труди, по тази причина и нещата стартират безусловно от А и Б.

Следва и нормалната проверка на вършеното от старите, за което също отиват няколко месеца, плюс писане на стратегии, проекти и тактики. Само първото - анулация на остарели решения и нормативни актове, може да обсеби съвсем напълно активността нацяло едно ведомство.

И до момента в който трае процесът на акомодация, нормално работата в съответната администрация съвсем замира и се бавят и затлачват даже официални решения, които би трябвало да се вземат всекидневно.

И всичко това с ясното схващане, че този човек е тук за няколко месеца, че идващите може да гледат всеки негов автограф под лупа и най-после всичко да завърши с инспекция на прокуратурата. Т.е. всеки гледа да се пази от внезапни ходове и избира да тупа топката, вместо фактически да свърши нещо.

Съвсем разумно последната грижа на новия човек е да сътвори резистентен механизъм на работа, тъй че тя да върви без значение има ли шеф, какъв е и от къде.

Защото той просто е там за малко, чака идването на нова власт, когато всичко това ще се повтори и някой различен ще пристигна на високия пост. А подопечната му администрация се занимава главно със личното си оцеляване, а не с това да си прави работата.

При това десетки държавни структури са в този цикъл от година и половина. Нищо чудно идните предварителни избори да не дадат решение, и да бъдат последвани от още едни, с което хаосът да се задълбочи.

В практическо измерение това значи, че хиляди бизнеси чакат някой да им заплати или разпише документ, хиляди жители чакат смяна в разпоредба, с цел да имат или нямат достъп до нещо, а в последна сметка може да се окаже, че имаме проблем с газа не по политически аргументи, а по напълно прозаични - няма кой да приготви в точния момент и качествено обикновена документи.

А това към този момент е нещо, което не сме избирали и за което надали някой би пуснал вота си.