Арх. Варвара Вълчанова: Живеем високо по етажите и се опаков...
Рeдно е всеки квартал да има собствен по-малък център, който да предлага всички нужни учреждения
Най-голямата гражданска война през последните 50 години е създаването на висококачествена дограма
Пловдивският проектант Варвара Вълчанова знае по какъв начин се възвръщат и реставрират къщите от едно време. Прави го със сръчността на старите майстори. От години живее сред Франция, Холандия и България. За това време съумява да реновира и върне достоверния тип на няколко остарели къщи в Раховица - изоставена махала в родопското село Косово, покрай Асеновград.
Варвара е уверена, че земното строителство е изцяло екологично и в случай че желаеме да живеем в синхрон с природата, е извънредно време да заложим на него, както го прави модерният европеец. Варвара неотдавна се завърна да живее в България и избра града под тепетата. С нея беседваме за модерния Пловдив с неговото интензивно застрояване и „ учестен “ трафик по улиците. Както и за преимуществата на земята като природосъобразен и съвременен строителен материал, който открива нови благоприятни условия пред българското строителство.
- Арх. Вълчанова, няколко години сте живели зад граница, само че избрахте да се завърнете в Пловдив. Какви са усещанията ви от града, по какъв начин се е развил той за това време?
- Напуснах Пловдив през 1995 година, когато отпътувах да изучавам архитектура в Гренобъл, Франция. След 24 години се завърнах с мъжа ми, който е немец, и трите ни деца. Искам децата ни да научат български и да усетят нашата просвета. Мисля, че това единствено ще им е от изгода, когато пораснат.
Пловдив - и в детството ми, и в този момент - е един прелестен град, само че да, той доста се е трансформирал за всички тези години. Някои промени ми харесват, други - по-малко. Най-силно оценявам огромната пешеходна зона и " зелените дробове ", които съставляват тепетата. Те за всички ни са прелестно място за почивка и за едно, въпреки и малко, извисяване над всекидневните грижи. Преди 25 години колите в Пловдив се срещаха по-рядко, в този момент придвижването е интензивно, само че това е проблем за всеки един актуален град. Може би през последните 10 години виждам в Пловдив доста повече чужденци. Преди това беше необичайност, тъй че това за мен е позитивна смяна. Бих желала да видя в Пловдив и повечe заведения за хранене с непозната кухня.
- Многото разрешителни за градеж, които се издават тук, класират Пловдив на едно от челните места в страната във връзка с новото строителство. Как ще се отрази това на града в вероятност?
- Да, и аз проследявам статистиките, а то и с просто око се вижда. Вторият по величина град на България притегля с работните места, които предлага. Много хора от Родопите и околните села се местят да живеят тук. Но аз виждам едно по-скоро безсистемно и непланирано застрояване. Централната част на града ни е завещание от брилянтния за времето си чешки проектант Йосиф Шнитер. Той е оформил регулационния проект, по който Пловдив е бил застрояван в бурните времена след двете международни войни. Но в по-ново време новите квартали не са добре планувани, а настоящето градоустройство напълно куца. Един град не е единствено цялост от здания. Те би трябвало да са добре подредени към площади, зелени площи, административни здания, магазини и образователни заведения. За да бъде прелестен животът на жителите, е редно всеки квартал да има собствен по-малък център, който да предлага всички най-необходими институции. Има доста образци на добре развили се градове, от които можем да почерпим опит.
- Вие сте експерт по земно строителство. Как мислите, строи ли здравословни домове българинът?
- Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава тематиката в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, тъй като кирпичът се смяташе за остарял материал, от който към този момент сме се отървали. От тогава и до в този момент не спирам да пропагандирам позитивните качества на локалните и естествени строителни материали. Да, смяна в съзнанието има, само че тя се случва извънредно постепенно. Все още мислим по какъв начин да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с боклуци от петролната промишленост.
За мое благополучие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на остарялата селска къща. Начинанието си коства и резултатът за здравето и прочувственото благополучие на жителите е непостижим. Надявам се да мога да допринеса за развиването на екостроителството в България.
- От работата ви в чужбина имате наблюдения върху модерните строителни материали. Какви са възможностите те да навлязат и на нашия пазар?
- Ние сме европейци и следим всичко протичащо се в прилежащите страни. Много новости идват при нас с известно забавяне, само че това може да бъде и късмет. Например в реставрацията на остарели здания западните ни съседи са създали много неточности през 70-те и 80-те години на предишния век. Една от тези неточности е изолацията на старите каменни и земни къщи с изкуствени материали. Не е належащо ние да „ вървим по стъпките им “ и да позволяваме същите неточности. Нека вземем единствено от положителните практики.
- Разкажете ни за някои от нововъведенията в строителството и в строителните материали през днешния ден.
- Що се отнася до в действителност нови строителни техники, то те изискват и профилирана направа и надлежно добре подготвени фрагменти. Това са мудни и комплицирани процеси. Аз да вземем за пример четири години работих в холандска компания, която беше профилирана в направа на мембранна текстилна архитектура и един доста забавен материал ЕТФЕ (ETFE) - той е лек, транспарантен и се употребява за сурогат на стъклото при покриването на атриуми или фасади. Футболният стадион в Мюнхен е един добър образец за фасада от ЕТФЕ. Този тип строителство беше обвързван с доста положителни калкулации от страна на инженерния екип, с цел да могат структурите да устоят напразно. Може би след време този жанр структури ще навлезе и в България.
А що се отнася до стандартното строителство, за мен най-голямата гражданска война през последните 50 години се състои в създаването на висококачествена дограма. Стъклопакетите, двойни и тройни, оферират все по-големи отвори и това се отразява на архитектурния образ на постройките. Това е предизвикателство за нас, архитектите. Следя развиването на естествените изолации - коноп, вълна, сламени и тръстикови пана. Вече има компании, които внасят тези материали на българския пазар, само че те са скъпи и по тази причина към момента по-трудно намират почитатели.
- Как мислите, ще се върне ли българинът към живота на село и към обичайните практики на строителство?
- Надявам се някои хора да се върнат към по-природосъобразен метод на живот. Вертикалността на огромните градове ни носи някакво улеснение, само че ние оставаме надълбоко свързани със земята. Двете години пандемия подтикнаха доста хора да се преселят на село. Сега те се пробват да благоустроят постройките, които са купили или наследили. Все още запалянковците, които се вземат решение да се заемат с природосъобразно строителство, са малко, само че за моя огромна наслада ползата пораства. Тази година помогнах на едно семейство, завърнало се от Испания, да преустрои и реставрира една остаряла къща в Троянския Балкан напълно със земни строителни техники. Резултатът, като техническа направа и хармония, е повече от приемлив. Всички участници в процеса сме щастливи!
- Какво научихте от курса на френския институт, който посещавате сега в Пловдив?
- Деветото издание на образованието за архитекти, което НИНКН инициира, е една прелестна самодейност! Аз съм секретар и преводач на курса. За мен най-вдъхновяващото са хората, с които имам достойнството да се срещна и работя. От една страна, едни мощно ерудирани преподаватели, които желаят за малко време да ни предадат от своя опит, въпреки това, едни прелестни млади експерти, които са решили да отделят време и сила, с цел да се образоват и работят за запазване на българското архитектурно завещание.
Петър Петров, актуалният шеф на НИНКН, има желанието и упоритостта да разшири активността на института, която в последните 30 години е мощно лимитирана. За това му е нужна политическа поддръжка и добре подготвени фрагменти. Трудно ще се наваксат пропуските от последните години, само че все отнякъде би трябвало да стартираме. Ние сме длъжни да поставим грижи и старания, с цел да съхраним и предадем архитектурните и археологическите монументи на България за идните генерации!
Най-голямата гражданска война през последните 50 години е създаването на висококачествена дограма
Пловдивският проектант Варвара Вълчанова знае по какъв начин се възвръщат и реставрират къщите от едно време. Прави го със сръчността на старите майстори. От години живее сред Франция, Холандия и България. За това време съумява да реновира и върне достоверния тип на няколко остарели къщи в Раховица - изоставена махала в родопското село Косово, покрай Асеновград.
Варвара е уверена, че земното строителство е изцяло екологично и в случай че желаеме да живеем в синхрон с природата, е извънредно време да заложим на него, както го прави модерният европеец. Варвара неотдавна се завърна да живее в България и избра града под тепетата. С нея беседваме за модерния Пловдив с неговото интензивно застрояване и „ учестен “ трафик по улиците. Както и за преимуществата на земята като природосъобразен и съвременен строителен материал, който открива нови благоприятни условия пред българското строителство.
- Арх. Вълчанова, няколко години сте живели зад граница, само че избрахте да се завърнете в Пловдив. Какви са усещанията ви от града, по какъв начин се е развил той за това време?
- Напуснах Пловдив през 1995 година, когато отпътувах да изучавам архитектура в Гренобъл, Франция. След 24 години се завърнах с мъжа ми, който е немец, и трите ни деца. Искам децата ни да научат български и да усетят нашата просвета. Мисля, че това единствено ще им е от изгода, когато пораснат.
Пловдив - и в детството ми, и в този момент - е един прелестен град, само че да, той доста се е трансформирал за всички тези години. Някои промени ми харесват, други - по-малко. Най-силно оценявам огромната пешеходна зона и " зелените дробове ", които съставляват тепетата. Те за всички ни са прелестно място за почивка и за едно, въпреки и малко, извисяване над всекидневните грижи. Преди 25 години колите в Пловдив се срещаха по-рядко, в този момент придвижването е интензивно, само че това е проблем за всеки един актуален град. Може би през последните 10 години виждам в Пловдив доста повече чужденци. Преди това беше необичайност, тъй че това за мен е позитивна смяна. Бих желала да видя в Пловдив и повечe заведения за хранене с непозната кухня.
- Многото разрешителни за градеж, които се издават тук, класират Пловдив на едно от челните места в страната във връзка с новото строителство. Как ще се отрази това на града в вероятност?
- Да, и аз проследявам статистиките, а то и с просто око се вижда. Вторият по величина град на България притегля с работните места, които предлага. Много хора от Родопите и околните села се местят да живеят тук. Но аз виждам едно по-скоро безсистемно и непланирано застрояване. Централната част на града ни е завещание от брилянтния за времето си чешки проектант Йосиф Шнитер. Той е оформил регулационния проект, по който Пловдив е бил застрояван в бурните времена след двете международни войни. Но в по-ново време новите квартали не са добре планувани, а настоящето градоустройство напълно куца. Един град не е единствено цялост от здания. Те би трябвало да са добре подредени към площади, зелени площи, административни здания, магазини и образователни заведения. За да бъде прелестен животът на жителите, е редно всеки квартал да има собствен по-малък център, който да предлага всички най-необходими институции. Има доста образци на добре развили се градове, от които можем да почерпим опит.
- Вие сте експерт по земно строителство. Как мислите, строи ли здравословни домове българинът?
- Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава тематиката в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, тъй като кирпичът се смяташе за остарял материал, от който към този момент сме се отървали. От тогава и до в този момент не спирам да пропагандирам позитивните качества на локалните и естествени строителни материали. Да, смяна в съзнанието има, само че тя се случва извънредно постепенно. Все още мислим по какъв начин да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с боклуци от петролната промишленост.
За мое благополучие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на остарялата селска къща. Начинанието си коства и резултатът за здравето и прочувственото благополучие на жителите е непостижим. Надявам се да мога да допринеса за развиването на екостроителството в България.
- От работата ви в чужбина имате наблюдения върху модерните строителни материали. Какви са възможностите те да навлязат и на нашия пазар?
- Ние сме европейци и следим всичко протичащо се в прилежащите страни. Много новости идват при нас с известно забавяне, само че това може да бъде и късмет. Например в реставрацията на остарели здания западните ни съседи са създали много неточности през 70-те и 80-те години на предишния век. Една от тези неточности е изолацията на старите каменни и земни къщи с изкуствени материали. Не е належащо ние да „ вървим по стъпките им “ и да позволяваме същите неточности. Нека вземем единствено от положителните практики.
- Разкажете ни за някои от нововъведенията в строителството и в строителните материали през днешния ден.
- Що се отнася до в действителност нови строителни техники, то те изискват и профилирана направа и надлежно добре подготвени фрагменти. Това са мудни и комплицирани процеси. Аз да вземем за пример четири години работих в холандска компания, която беше профилирана в направа на мембранна текстилна архитектура и един доста забавен материал ЕТФЕ (ETFE) - той е лек, транспарантен и се употребява за сурогат на стъклото при покриването на атриуми или фасади. Футболният стадион в Мюнхен е един добър образец за фасада от ЕТФЕ. Този тип строителство беше обвързван с доста положителни калкулации от страна на инженерния екип, с цел да могат структурите да устоят напразно. Може би след време този жанр структури ще навлезе и в България.
А що се отнася до стандартното строителство, за мен най-голямата гражданска война през последните 50 години се състои в създаването на висококачествена дограма. Стъклопакетите, двойни и тройни, оферират все по-големи отвори и това се отразява на архитектурния образ на постройките. Това е предизвикателство за нас, архитектите. Следя развиването на естествените изолации - коноп, вълна, сламени и тръстикови пана. Вече има компании, които внасят тези материали на българския пазар, само че те са скъпи и по тази причина към момента по-трудно намират почитатели.
- Как мислите, ще се върне ли българинът към живота на село и към обичайните практики на строителство?
- Надявам се някои хора да се върнат към по-природосъобразен метод на живот. Вертикалността на огромните градове ни носи някакво улеснение, само че ние оставаме надълбоко свързани със земята. Двете години пандемия подтикнаха доста хора да се преселят на село. Сега те се пробват да благоустроят постройките, които са купили или наследили. Все още запалянковците, които се вземат решение да се заемат с природосъобразно строителство, са малко, само че за моя огромна наслада ползата пораства. Тази година помогнах на едно семейство, завърнало се от Испания, да преустрои и реставрира една остаряла къща в Троянския Балкан напълно със земни строителни техники. Резултатът, като техническа направа и хармония, е повече от приемлив. Всички участници в процеса сме щастливи!
- Какво научихте от курса на френския институт, който посещавате сега в Пловдив?
- Деветото издание на образованието за архитекти, което НИНКН инициира, е една прелестна самодейност! Аз съм секретар и преводач на курса. За мен най-вдъхновяващото са хората, с които имам достойнството да се срещна и работя. От една страна, едни мощно ерудирани преподаватели, които желаят за малко време да ни предадат от своя опит, въпреки това, едни прелестни млади експерти, които са решили да отделят време и сила, с цел да се образоват и работят за запазване на българското архитектурно завещание.
Петър Петров, актуалният шеф на НИНКН, има желанието и упоритостта да разшири активността на института, която в последните 30 години е мощно лимитирана. За това му е нужна политическа поддръжка и добре подготвени фрагменти. Трудно ще се наваксат пропуските от последните години, само че все отнякъде би трябвало да стартираме. Ние сме длъжни да поставим грижи и старания, с цел да съхраним и предадем архитектурните и археологическите монументи на България за идните генерации!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ