Пулмолозите на ,Сърце и Мозък’: 1/3 от пациентите, преболедували тежък ковид, имат нарушения в качеството на живот и сън
Редките заболявания съществуват, само че могат да бъдат излекувани, а доста от преболедувалите тежък Коронавирус 19 могат да изпитват нарушавания в качеството на живот повече от 10 месеца по-късно. Това са единствено част от заключенията, които младите пулмолози от отделението по „ Пневмология и фтизиатрия “ на болница,Сърце и Мозък’ разискаха с сътрудниците си от страната по време на Лятната научна среща, проведена от Българското сдружение по белодробни заболявания /БДББ/. Дружеството е член на европейското респираторно общество ERS и по традиция в влиятелния конгрес взе участие и международни престижи в региона на белодробните заболявания.
„ Лятната среща на Дружеството постоянно е опция за разискване на нови хрумвания и обмяна на опит с сътрудници от цялата страна. Тази година имахме опция да представим пред необятната публика два извънредно редки клинични случая, както и резултати от лично изследване по отношение на пост-COVID синдрома “, осведоми доктор Илия Крачунов, шеф на Отделението по пулмология във високотехнологичния болничен комплекс в Плевен.
Първият клиничен случай е показан от доктор Даниела Стойчева и касае еозинофилна пневмония, съчетана с бронхиална астма. Еозинофилната пневмония е остро заболяване с неразбираема причина, протича с висока температура и с дихателна непълнота. Представеният случай е на пациент с бронхиална астма, лекуван неправилно за хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ в продължение на 2 години преди първата му хоспитализация в,Сърце и Мозък‘. Нелекуваната бронхиална астма може да има съществени и даже животозастрашаващи последици, разясняват експертите. В съответния случай пациентът е бил приет в болница три пъти в границите на 7 месеца с регистрирани тежки астматични пристъпи, сериозен спад в белодробната функционалност и един епизод на еозинофилна пневмония. Навременната диагностика (включваща и фибробронхоскопия) и съответното лекуване водят до цялостно възобновяване на пациента, без трайни последици за белите му дробове. В момента той е на инхалаторна терапия за подлежащата астма и белодробната му функционалност е изцяло възобновена.
Вторият показан случай е на пациент с пневмонит, индуциран от имунотерапия, изясни доктор Александър Цаков. „ С развиването на медицината достигнахме до нови лечения за белодробния рак, които удължават преживяемостта и съхраняват качеството на живот на онкоболните пациенти в продължение на години. Най-общо казано, тези имунотерапии покачват имунитета на организма против туморните кафези и по този начин „ стопират “ развиването на рака. В редки случаи обаче, те провокират имунни реакции против личните органи “, изясняват от отделението по пулмология. Представеният случай касае пациент с белодробен карцином на двойна имунотерапия, чиито бели дробове са тежко повредени, а кожата и черният дроб също са наранени. Лечението на болестта е необятно дискутирано в научните среди и няма общоприети правила за лекуване. В,Сърце и Мозък’ ползват пулсова терапия с кортикостероиди от 500 мг на ден с следваща намаляваща доза за месец. В резултат на това контролният скенер регистрира цялостна резорбция на белодробните промени, изцяло отзвучаване на кожните прояви и наклонност за усъвършенстване на чернодробната функционалност. „ В нашата специалност провокациите са всекидневие, само че с развиването на медицината пред нас се обрисуват и нови решения. С резултатите от този случай се надяваме да наклоним везните в интерес на пулсовата кортикостероидна терапия при животозастрашаващи имунотерапии - индуцирани пневмонити “, разяснява доктор Крачунов.
В рамките на форума за първи път обществено са огласени и резултати от лично изследване на отделението по пулмология по отношение на пост-COVID синдром при пациенти, лекувани в,Сърце и Мозък’. „ Проучването прави оценка разпространяването на пост-COVID синдрома и неговото въздействие върху качеството на живот и съня на пациентите “, изясни доктор Иван-Александър Колев. Данните са повече от забавни и демонстрират, че 1/3 от пациентите, преболедували тежък коронавирус /с хоспитализация/ имат значими нарушавания в качеството на живот и сън 10 месеца след изписването си. Наблюдава се и висока периодичност на следващи хоспитализации. Подробности по проучването занапред предстоят да бъдат огласени в научна обява.
„ Работата по цялото изследване - организацията, интервюирането на над 100 пациенти, статистическата обработка на данните и правене на резюмето, бе реализирано едвам за към месец. Благодарен съм на сътрудниците за отличната екипна работа, която е от основно значение освен за сполучливото лекуване на пациентите, само че и когато даваме своя принос за развиването на международната просвета “, съобщи доктор Илия Крачунов.
„ Лятната среща на Дружеството постоянно е опция за разискване на нови хрумвания и обмяна на опит с сътрудници от цялата страна. Тази година имахме опция да представим пред необятната публика два извънредно редки клинични случая, както и резултати от лично изследване по отношение на пост-COVID синдрома “, осведоми доктор Илия Крачунов, шеф на Отделението по пулмология във високотехнологичния болничен комплекс в Плевен.
Първият клиничен случай е показан от доктор Даниела Стойчева и касае еозинофилна пневмония, съчетана с бронхиална астма. Еозинофилната пневмония е остро заболяване с неразбираема причина, протича с висока температура и с дихателна непълнота. Представеният случай е на пациент с бронхиална астма, лекуван неправилно за хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ в продължение на 2 години преди първата му хоспитализация в,Сърце и Мозък‘. Нелекуваната бронхиална астма може да има съществени и даже животозастрашаващи последици, разясняват експертите. В съответния случай пациентът е бил приет в болница три пъти в границите на 7 месеца с регистрирани тежки астматични пристъпи, сериозен спад в белодробната функционалност и един епизод на еозинофилна пневмония. Навременната диагностика (включваща и фибробронхоскопия) и съответното лекуване водят до цялостно възобновяване на пациента, без трайни последици за белите му дробове. В момента той е на инхалаторна терапия за подлежащата астма и белодробната му функционалност е изцяло възобновена.
Вторият показан случай е на пациент с пневмонит, индуциран от имунотерапия, изясни доктор Александър Цаков. „ С развиването на медицината достигнахме до нови лечения за белодробния рак, които удължават преживяемостта и съхраняват качеството на живот на онкоболните пациенти в продължение на години. Най-общо казано, тези имунотерапии покачват имунитета на организма против туморните кафези и по този начин „ стопират “ развиването на рака. В редки случаи обаче, те провокират имунни реакции против личните органи “, изясняват от отделението по пулмология. Представеният случай касае пациент с белодробен карцином на двойна имунотерапия, чиито бели дробове са тежко повредени, а кожата и черният дроб също са наранени. Лечението на болестта е необятно дискутирано в научните среди и няма общоприети правила за лекуване. В,Сърце и Мозък’ ползват пулсова терапия с кортикостероиди от 500 мг на ден с следваща намаляваща доза за месец. В резултат на това контролният скенер регистрира цялостна резорбция на белодробните промени, изцяло отзвучаване на кожните прояви и наклонност за усъвършенстване на чернодробната функционалност. „ В нашата специалност провокациите са всекидневие, само че с развиването на медицината пред нас се обрисуват и нови решения. С резултатите от този случай се надяваме да наклоним везните в интерес на пулсовата кортикостероидна терапия при животозастрашаващи имунотерапии - индуцирани пневмонити “, разяснява доктор Крачунов.
В рамките на форума за първи път обществено са огласени и резултати от лично изследване на отделението по пулмология по отношение на пост-COVID синдром при пациенти, лекувани в,Сърце и Мозък’. „ Проучването прави оценка разпространяването на пост-COVID синдрома и неговото въздействие върху качеството на живот и съня на пациентите “, изясни доктор Иван-Александър Колев. Данните са повече от забавни и демонстрират, че 1/3 от пациентите, преболедували тежък коронавирус /с хоспитализация/ имат значими нарушавания в качеството на живот и сън 10 месеца след изписването си. Наблюдава се и висока периодичност на следващи хоспитализации. Подробности по проучването занапред предстоят да бъдат огласени в научна обява.
„ Работата по цялото изследване - организацията, интервюирането на над 100 пациенти, статистическата обработка на данните и правене на резюмето, бе реализирано едвам за към месец. Благодарен съм на сътрудниците за отличната екипна работа, която е от основно значение освен за сполучливото лекуване на пациентите, само че и когато даваме своя принос за развиването на международната просвета “, съобщи доктор Илия Крачунов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ